България е сред лидерите по кошери в Европа. Защо тогава

България е измежду водачите по кошери в Европа. Защо тогава медът ни е най-евтин?
Към края на 2024 година броят на пчелните фамилии в България е 838 000, което е с три на 100 повече по отношение на предходната 2023 година Страната ни е в ТОП 10 на Европейския съюз по брой пчелни фамилии. По този показагел изпреварваме редица по-големи и по-богати страни. Това демонстрират данни на Европейската комисия за пазарът на мед.

Въпреки това българския мед се изкупува на една от най-ниските цени в Европа, само че за какво?
Много кошери, малко пчелари Снимка: ЕК
Броят на кошерите в България пораства, само че броят на пчеларите понижава. За две години те спадат от 10 224 на 8 923 души (–12.7%). Това значи, че все по-малко хора ръководят от ден на ден пчелни фамилии. Какъв е резултатът? Един български пчелар стопанисва  приблизително 94 кошера . Средното за Европейски Съюз е едвам 27. На хартия това наподобява впечатляващо, само че на процедура не носи предстоящите резултати.
Слаб рандеман
Докато в Германия от един кошер се добиват приблизително 31 кг мед, а в Литва – към 30 кг, в България добивът е едва  13 кг.  Това е под междинното за Европейски Съюз (около 19 кг). С други думи имаме доста кошери, само че те създават малко мед. През 2024 година производството у нас е било със 7% по-малко, малко над 10 хиляди тона.
Най-ниска ценаНа място при производителя българският мед се изкупува за към 3.50 евро за кг. В същото време в страни като Малта цената доближава 24 евро, в Ирландия – 17 евро, във Финландия – съвсем 15 евро.Това слага българските пчелари в обстановка, в която работят в мащаб, само че печелят като в дребно произвеждане.
Европейският съюз създава едвам към 63% от меда, който употребява. Останалото идва извън – главно от Китай, Украйна и Аржентина. Този мед влиза на доста по-ниски цени и смъква пазарната стойност в целия Европейски Съюз. Най-силно това се усеща в страни като България, където продукцията постоянно се продава насипно, без мощни марки и добавена стойност.
Големият абсурд на българския мед
България има доста кошери, малко, само че огромни пчеларски стопанства и дълги обичаи и отлични естествени условия. Въпреки това виждаме в бранша невисок рандеман, ниска изкупна цена и ниска рентабилност.  Проблемът не е в мащаба. Проблемът е в успеваемостта и позицията на пазара.

Ако добивът от кошер се увеличи до междинното за Европейски Съюз, България може да създава към 16 хиляди тона мед вместо сегашните 10 хиляди тона при същия брой кошери.

Това е капацитет, който стои безусловно в пчелините ни. Българското пчеларство не е малко. То е подценено.