На 4-то място сме в ЕС по разследвания, които Европрокуратурата прави у нас
България е измежду страните с най-вече дейни следствия на Европейската прокуратура – общо 267 към края на 2025 година, сочи годишният отчет на институцията.
Повече каузи има единствено в Италия (991), Румъния (535) и Германия (361), което слага страната ни на четвърто място в Европейски Съюз по този индикатор.
В рамките на Съюза към 31 декември се водят общо 3602 дейни следствия с планирани вреди за 67,27 милиарда евро. Това е приблизително по 18,7 млн. евро на случай. Най-голям дял от вредите на европейско равнище идва от приходни измами – Данък добавена стойност и мита, които образуват над 45 милиарда евро или повече от две трети от общата сума.
На този декор в България картината е друга. У нас доминират разходните измами – общо 244 случая, свързани главно с европейски стратегии за районно развиване, земеделие и други фондове. Разследват се още 18 случая на измами с Данък добавена стойност и мита и 16 случая на корупция, обвързвана с разходване на европейски средства.
Въпреки високия брой каузи, размерът на вредите у нас остава относително по-нисък. Разследваните вреди се правят оценка на 1,7 милиарда евро – приблизително по 6,4 млн. евро на случай. За съпоставяне, в Италия вредите възлизат на 28,71 милиарда евро, в Германия – на 5,77 милиарда, а във Франция – на 5,94 милиарда евро.
През 2025 година в България са формирани 82 нови следствия по подадени сигнали с планирана стойност на вредите от 702 млн. евро. В Италия новите случаи са 240 с хипотетични вреди за 23,5 милиарда евро, а в Германия – 153 каузи за 1,86 милиарда евро.
Докладът дава и съответен образец от България – обвиняване, повдигнато през януари предходната година от Европейската прокуратура в София против трима души по следствие за машинация при социална поръчка на стойност над 94,5 млн. евро европейско финансиране. Проектът е обвързван с построяването на сигнализационни и телекомуникационни системи по жп сектора Пловдив–Бургас.
Поръчката е предоставена на консорциум от четири компании. Обвинения са повдигнати против двама мениджъри на италианска компания, шефа на българска компания от консорциума и някогашния общоприет шеф на Национална компания " Железопътна инфраструктура ".
Според следствието участници в консорциума са дали погрешна информация, с цел да обезпечат достъп до европейско финансиране, като са декларирали, че една от компаниите има нужния предишен опит със съответните системи. Впоследствие задължението бил трансфериран на австрийска компания, по-рано отстранена от процедурата поради несъблюдение на техническите условия. Бившият шеф на НКЖИ е подписал контракта и е одобрил заплащанията, макар че съгласно прокуратурата е бил наясно с несъответствията.
