И БАН установи, че България е с най-ниския жизнен стандарт в ЕС
България е последна в класацията по веществен витален стандарт в Европейски Съюз. Това демонстрира проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
По отношение на териториалните разлики в страната съгласно изследването водещ е Югозападният регион, а измежду губещите е и Южен централен.
За последните 7 години България заема последното място в класацията, която подрежда страните в Европейския съюз по витален стандарт. От 2010 година до 2017 година оценките за България по отношение на останалите страни членки са 4-6 пъти по-ниски, като наклонността е те продължат да се намаляват.
Докато в Европейски Съюз междинният коефициент на веществен витален стандарт за 2010 година е бил 46.6%, то в България той е бил едвам 9.9%, което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. През тази година Лихтенщайн е страната с най-голям стандарт - 90.8%, а на опашката пред нас са Литва, Латвия и Румъния.
Подредбата за 2017 година е същата. Средният коефициент в Европейски Съюз е бил 45.6%, до момента в който в България той е бил 7%. И тогава страната ни се подреди на последно място, а директно пред нас още веднъж бяха двете балтийски страни и северната ни съседка. Има слаби промени в позиционирането на страните членки за интервала. Различията понижават с 2.2%. Икономистите на Българска академия на науките обаче регистрират, че сред България и Европейски Съюз тези разлики се усилват.
С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия. От своя страна България непроменяемо остава с ниски оценки.
В отчета са изследвани и териториалните промени на материалния витален стандарт у нас. За задачата са употребявани 3 групи индикатори за оценка: " икономическо развиване ", " приходи и ползване " и " неравноправие и беднотия ".
Обобщението на данните за миналите 7 години демонстрира, че подреждането по региони търпи обилни промени. Изследването сочи, че Югозападният държи водеща позиция през целия интервал.
Значителни усъвършенствания се регистрират в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен.
Областите с усъвършенстван витален стандарт са Габрово, Плевен, Силистра и Разград. От друга страна, измежду областите със доста по-ниски оценки се подреждат Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Между регионите се следи слаба наклонност на доближаване. Независимо от това обаче диференциацията сред областите се резервира.
Изследването сочи, че макар непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, броят на областите в сериозно положение понижава.
По отношение на териториалните разлики в страната съгласно изследването водещ е Югозападният регион, а измежду губещите е и Южен централен.
За последните 7 години България заема последното място в класацията, която подрежда страните в Европейския съюз по витален стандарт. От 2010 година до 2017 година оценките за България по отношение на останалите страни членки са 4-6 пъти по-ниски, като наклонността е те продължат да се намаляват.
Докато в Европейски Съюз междинният коефициент на веществен витален стандарт за 2010 година е бил 46.6%, то в България той е бил едвам 9.9%, което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. През тази година Лихтенщайн е страната с най-голям стандарт - 90.8%, а на опашката пред нас са Литва, Латвия и Румъния.
Подредбата за 2017 година е същата. Средният коефициент в Европейски Съюз е бил 45.6%, до момента в който в България той е бил 7%. И тогава страната ни се подреди на последно място, а директно пред нас още веднъж бяха двете балтийски страни и северната ни съседка. Има слаби промени в позиционирането на страните членки за интервала. Различията понижават с 2.2%. Икономистите на Българска академия на науките обаче регистрират, че сред България и Европейски Съюз тези разлики се усилват.
С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия. От своя страна България непроменяемо остава с ниски оценки.
В отчета са изследвани и териториалните промени на материалния витален стандарт у нас. За задачата са употребявани 3 групи индикатори за оценка: " икономическо развиване ", " приходи и ползване " и " неравноправие и беднотия ".
Обобщението на данните за миналите 7 години демонстрира, че подреждането по региони търпи обилни промени. Изследването сочи, че Югозападният държи водеща позиция през целия интервал.
Значителни усъвършенствания се регистрират в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен.
Областите с усъвършенстван витален стандарт са Габрово, Плевен, Силистра и Разград. От друга страна, измежду областите със доста по-ниски оценки се подреждат Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Между регионите се следи слаба наклонност на доближаване. Независимо от това обаче диференциацията сред областите се резервира.
Изследването сочи, че макар непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, броят на областите в сериозно положение понижава.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ