КТ Подкрепа настоява за спешни указания за определяне на осигуровките
Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 година е 1077 лева за всички работещи без изключения, в това число за чиновниците в държавната администрация. Същевременно обаче все още са налице два съществени минимални осигурителни прага - 933 и 1077 лева Това слага в усложнение осигурителите, обезпечените лица и администрацията, сигнализират от КТ " Подкрепа ". От синдиката упорстват незабавно да се изготвят подробни обществени инструкции по какъв начин осигурителите, обезпечените и самоосигуряващите се лица да ползват вярно нормативната уредба и по какъв начин администрацията да ползва еднопосочно закона.
От КТ " Подкрепа " коментират зародилата обстановка в страната от позиция на настоящата нормативна база. Съгласно чл.61 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2024 година минималната заплата за държавните чиновници е 933 лева ЗДБРБ обаче е в действие до 31 декември 2024 година От 1 януари 2025 година МРЗ става 1077 лева въз основа на чл.87, алинея 1 от Закона за обществените финанси. Той регламентира, ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета да се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер да не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет (МС), предвиждащи спомагателни или понижени бюджетни средства. При това би трябвало да съблюдават фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерски съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, по отношение на осъществяване на Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 359 от 23 октомври 2024 година (прието на съображение чл.244 от Кодекса на труда) за установяване размера на минималната работна заплата за страната (обнародвано в Държавен вестник (ДВ), бр. 90 от 25 октомври 2024 година, в действие от 1 януари 2025 г.).
От синдиката означават, че Министерският съвет е определил от 1 януари 2025 година размер на минималната месечна работна заплата за страната 1077 лева и на минималното почасово заплащане 6,49 лева, при естествена дълготрайност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Със същото разпореждане са обновени и се оставят в действие промени в Постановление на Министерски съвет №66 от 1996 година за кадрово обезпечаване на някои действия в бюджетните организации и в Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация, призната с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 година, като на всички места сумите " 933 ", " 950 ", " 960 ", " 970 ", " 980 ", " 1000 ", " 1030 ", " 1050 " се заменят с " 1077 " лв.. До приемането на Националния проект за деяние по заетостта за 2025 година субсидираното от държавния бюджет трудово заплащане на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните ограничения по член 36, алинея 1, член 46, член 50, член 51, алинея 1, член 51, алинея 2, член 55г и член 55д от Закона за поощряване на заетостта и по стратегии за претовареност по Закона за поощряване на заетостта, както и за наетите лица с висше обучение на длъжности, за заемането на които като минимално просветително и квалификационно равнище според Национална подредба на специалностите и длъжностите (НКПД) от 2011 година е избрана приключена степен на висше обучение по Национална стратегия " Помощ за пенсиониране ", Национална стратегия " Мелпомена " и Националната стратегия за образование и претовареност на хора с трайни увреждания, се регламентира от 1 януари 2025 година в размер от 1077 лева за цялостен работен месец при осемчасов работен ден и 6,49 лева почасова работна заплата.
От КТ " Подкрепа " изясняват също, че съгласно настоящата нормативна уредба минималният застрахователен приход е по едно и също време 933 и 1077 лева, защото в част от текстовете в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) и в Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО) се загатва минималната работна заплата за страната, а в други - минималният застрахователен приход. В КСО има текстове, които категорично дефинират, че минималният застрахователен приход е минималната работна заплата за страната или част от нея. Същото се отнася и за Закона за здравното обезпечаване, в който категорично се показва или се препраща към текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Съгласно член 19. (1) от КСО Народното събрание (НС) приема Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО), който включва консолидиран бюджет на държавното публично обезпечаване, бюджетите на фондовете по член 18 и бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ) и е в действие за период една календарна година. С алинея 6 се регламентира, че ако бюджетът на ДОО не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове.
От синдиката показват, че от 1 януари 2025 година има нова минимална работна заплата в размер на 1077 лева, само че тя не е станала автоматизирано най-малък застрахователен приход, като се изключи случаите, в които има експлицитна наредба в КСО или в ЗЗО. От КТ " Подкрепа " допълват, че в актуалната обстановка с липса на ексклузивен закон за бюджетите на страната, ДОО и здравното обезпечаване са налице два съществени минимални осигурителни прага - единият в размер на 933 лева, другият на 1077 лева " Това слага осигурителите, обезпечените и администрацията в необикновена обстановка. Необходимо е незабавно да се изготвят подробни обществени инструкции по какъв начин осигурителите, обезпечените и самоосигуряващите се лица да ползват вярно нормативната уредба и по какъв начин администрацията да ползва еднопосочно закона ", декларират от синдикалната организация.
От КТ " Подкрепа " акцентират също, че като не са признати бюджетите за ДОО и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е обновен и размерът на оптималния застрахователен приход. Според настоящата наредба §6 от Кодекса за обществено обезпечаване оптималната пенсия би трябвало да е 40% от оптималния застрахователен приход. Същевременно за 2024 година оптималният размер на пенсията е 3 400 лева, а оптималният застрахователен приход - 3 750 лева Ако би трябвало да се приложи наредбата, оптималният застрахователен приход би трябвало да е 8 500 лева, изчислен при база оптимален размер на месечната пенсия. " Разпоредбата е в действие от 1 юли 2019 година Изтекли са над 5 години, през които размерът на оптималния застрахователен приход продължава да е в пъти по-нисък от условието на закона ", допълват от синдиката.
От КТ " Подкрепа " предвиждат вреди за бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК в размер на повече от 1 милиарда лева от това, че не са осъвременени на минималният и оптималния застрахователен приход по стопански действия и по специалности от 1 януари на настоящата година. От синдиката акцентират, че даже да бъдат признати с ексклузивен закон или с бюджетните закони нов оптимален застрахователен приход и нов най-малък застрахователен приход, обновените им размери ще влязат в действие след приемането на законите, а не със задна дата от 1 януари, тъй като увеличението на осигурителната тежест със задна дата е противоконстутиционно.
От КТ " Подкрепа " ползват по отношение на проблема и извадка от Кодекса за обществено обезпечаване:
Чл. 4а1. (Нов - Дъждовни води, бр. 106 от 2023 година, в действие от 1.01.2024 г.) (1) Лицата, които правят активност по събиране на диворастящи гъби и плодове, наложително се обезпечават напълно за своя сметка за неработоспособност заради общо заболяване, напреднала възраст и гибел върху месечен застрахователен приход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.
......
Чл. 6. (2) (Доп. - Дъждовни води, бр. 105 от 2006 година, бр. 99 от 2009 година, в действие от 1.01.2010 година, изм. и доп., бр. 66 от 2023 година, в действие от 1.08.2023 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички хонорари, в това число начислените и неизплатени или неначислените, и други приходи от трудова активност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване се дефинират:
максималният месечен размер на осигурителния приход през календарната година; (изм. - Дъждовни води, бр. 98 от 2010 година, в действие от 1.01.2011 година, бр. 99 от 2017 година, в действие от 1.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния приход през календарната година за самоосигуряващите се лица; (нова - Дъждовни води, бр. 119 от 2002 г.) главните стопански действия и квалификационни групи специалности, за които се вкарва най-малък месечен размер на осигурителния приход за календарната година по действия и групи специалности, както и минималния застрахователен приход за тях.
........
(5) (Изм. и доп. - Дъждовни води, бр. 74 от 2002 година, доп., бр. 119 от 2002 година, бр. 105 от 2006 година, изм., бр. 81 от 2012 година, в действие от 1.09.2012 година, доп., бр. 99 от 2012 година, в действие от 1.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по член 4, алинея 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, само че неизплатени брутни месечни хонорари по тези правни отношения, само че върху не повече от оптималния месечен размер на осигурителния приход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, надлежно бюджета на правосъдната власт.
(чл.4, ал.1, т. 2, 3, 4 и 10 се отнасят за държавни чиновници, магистрати, защита, държавни чиновници в Министерство на вътрешните работи, пожарникари и служби за сигурност).
От КТ " Подкрепа " коментират зародилата обстановка в страната от позиция на настоящата нормативна база. Съгласно чл.61 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2024 година минималната заплата за държавните чиновници е 933 лева ЗДБРБ обаче е в действие до 31 декември 2024 година От 1 януари 2025 година МРЗ става 1077 лева въз основа на чл.87, алинея 1 от Закона за обществените финанси. Той регламентира, ако до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета да се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер да не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет (МС), предвиждащи спомагателни или понижени бюджетни средства. При това би трябвало да съблюдават фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерски съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, по отношение на осъществяване на Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 359 от 23 октомври 2024 година (прието на съображение чл.244 от Кодекса на труда) за установяване размера на минималната работна заплата за страната (обнародвано в Държавен вестник (ДВ), бр. 90 от 25 октомври 2024 година, в действие от 1 януари 2025 г.).
От синдиката означават, че Министерският съвет е определил от 1 януари 2025 година размер на минималната месечна работна заплата за страната 1077 лева и на минималното почасово заплащане 6,49 лева, при естествена дълготрайност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Със същото разпореждане са обновени и се оставят в действие промени в Постановление на Министерски съвет №66 от 1996 година за кадрово обезпечаване на някои действия в бюджетните организации и в Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация, призната с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 година, като на всички места сумите " 933 ", " 950 ", " 960 ", " 970 ", " 980 ", " 1000 ", " 1030 ", " 1050 " се заменят с " 1077 " лв.. До приемането на Националния проект за деяние по заетостта за 2025 година субсидираното от държавния бюджет трудово заплащане на лицата, наети на минимална работна заплата по насърчителните ограничения по член 36, алинея 1, член 46, член 50, член 51, алинея 1, член 51, алинея 2, член 55г и член 55д от Закона за поощряване на заетостта и по стратегии за претовареност по Закона за поощряване на заетостта, както и за наетите лица с висше обучение на длъжности, за заемането на които като минимално просветително и квалификационно равнище според Национална подредба на специалностите и длъжностите (НКПД) от 2011 година е избрана приключена степен на висше обучение по Национална стратегия " Помощ за пенсиониране ", Национална стратегия " Мелпомена " и Националната стратегия за образование и претовареност на хора с трайни увреждания, се регламентира от 1 януари 2025 година в размер от 1077 лева за цялостен работен месец при осемчасов работен ден и 6,49 лева почасова работна заплата.
От КТ " Подкрепа " изясняват също, че съгласно настоящата нормативна уредба минималният застрахователен приход е по едно и също време 933 и 1077 лева, защото в част от текстовете в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) и в Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО) се загатва минималната работна заплата за страната, а в други - минималният застрахователен приход. В КСО има текстове, които категорично дефинират, че минималният застрахователен приход е минималната работна заплата за страната или част от нея. Същото се отнася и за Закона за здравното обезпечаване, в който категорично се показва или се препраща към текстове от Кодекса за обществено обезпечаване.
Съгласно член 19. (1) от КСО Народното събрание (НС) приема Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО), който включва консолидиран бюджет на държавното публично обезпечаване, бюджетите на фондовете по член 18 и бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ) и е в действие за период една календарна година. С алинея 6 се регламентира, че ако бюджетът на ДОО не бъде признат от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните доходи се събират и осигурителните разноски се правят съгласно настоящите нормативни актове.
От синдиката показват, че от 1 януари 2025 година има нова минимална работна заплата в размер на 1077 лева, само че тя не е станала автоматизирано най-малък застрахователен приход, като се изключи случаите, в които има експлицитна наредба в КСО или в ЗЗО. От КТ " Подкрепа " допълват, че в актуалната обстановка с липса на ексклузивен закон за бюджетите на страната, ДОО и здравното обезпечаване са налице два съществени минимални осигурителни прага - единият в размер на 933 лева, другият на 1077 лева " Това слага осигурителите, обезпечените и администрацията в необикновена обстановка. Необходимо е незабавно да се изготвят подробни обществени инструкции по какъв начин осигурителите, обезпечените и самоосигуряващите се лица да ползват вярно нормативната уредба и по какъв начин администрацията да ползва еднопосочно закона ", декларират от синдикалната организация.
От КТ " Подкрепа " акцентират също, че като не са признати бюджетите за ДОО и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е обновен и размерът на оптималния застрахователен приход. Според настоящата наредба §6 от Кодекса за обществено обезпечаване оптималната пенсия би трябвало да е 40% от оптималния застрахователен приход. Същевременно за 2024 година оптималният размер на пенсията е 3 400 лева, а оптималният застрахователен приход - 3 750 лева Ако би трябвало да се приложи наредбата, оптималният застрахователен приход би трябвало да е 8 500 лева, изчислен при база оптимален размер на месечната пенсия. " Разпоредбата е в действие от 1 юли 2019 година Изтекли са над 5 години, през които размерът на оптималния застрахователен приход продължава да е в пъти по-нисък от условието на закона ", допълват от синдиката.
От КТ " Подкрепа " предвиждат вреди за бюджетите на Национален осигурителен институт и НЗОК в размер на повече от 1 милиарда лева от това, че не са осъвременени на минималният и оптималния застрахователен приход по стопански действия и по специалности от 1 януари на настоящата година. От синдиката акцентират, че даже да бъдат признати с ексклузивен закон или с бюджетните закони нов оптимален застрахователен приход и нов най-малък застрахователен приход, обновените им размери ще влязат в действие след приемането на законите, а не със задна дата от 1 януари, тъй като увеличението на осигурителната тежест със задна дата е противоконстутиционно.
От КТ " Подкрепа " ползват по отношение на проблема и извадка от Кодекса за обществено обезпечаване:
Чл. 4а1. (Нов - Дъждовни води, бр. 106 от 2023 година, в действие от 1.01.2024 г.) (1) Лицата, които правят активност по събиране на диворастящи гъби и плодове, наложително се обезпечават напълно за своя сметка за неработоспособност заради общо заболяване, напреднала възраст и гибел върху месечен застрахователен приход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.
......
Чл. 6. (2) (Доп. - Дъждовни води, бр. 105 от 2006 година, бр. 99 от 2009 година, в действие от 1.01.2010 година, изм. и доп., бр. 66 от 2023 година, в действие от 1.08.2023 г.) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички хонорари, в това число начислените и неизплатени или неначислените, и други приходи от трудова активност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване се дефинират:
максималният месечен размер на осигурителния приход през календарната година; (изм. - Дъждовни води, бр. 98 от 2010 година, в действие от 1.01.2011 година, бр. 99 от 2017 година, в действие от 1.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния приход през календарната година за самоосигуряващите се лица; (нова - Дъждовни води, бр. 119 от 2002 г.) главните стопански действия и квалификационни групи специалности, за които се вкарва най-малък месечен размер на осигурителния приход за календарната година по действия и групи специалности, както и минималния застрахователен приход за тях.
........
(5) (Изм. и доп. - Дъждовни води, бр. 74 от 2002 година, доп., бр. 119 от 2002 година, бр. 105 от 2006 година, изм., бр. 81 от 2012 година, в действие от 1.09.2012 година, доп., бр. 99 от 2012 година, в действие от 1.01.2013 г.) Осигурителните вноски за лицата по член 4, алинея 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените или начислените, само че неизплатени брутни месечни хонорари по тези правни отношения, само че върху не повече от оптималния месечен размер на осигурителния приход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, надлежно бюджета на правосъдната власт.
(чл.4, ал.1, т. 2, 3, 4 и 10 се отнасят за държавни чиновници, магистрати, защита, държавни чиновници в Министерство на вътрешните работи, пожарникари и служби за сигурност).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ