Доклад на института GLOBESEC: Българите дълго вярват в манипулации и това им излиза скъпо
България е от вида страни, в които обществото е по-податливо дълготрайно време да има вяра в дезинформация. Те бързо стават жертва на манипулативни разкази и заради това им е по-трудно да минават през рецесии. Няма бързи решения за справяне с надълбоко вкоренени публични и исторически проблеми в тях, допринасящи за това състояние.
България е на кръстопът в миг, когато дългогодишните културно-исторически връзки на страната с Русия,
съчетани със особено прицелени интервенции за въздействие на Кремъл в страната, се оказват сложни за сериозна смяна. Русия към момента се смята за стратегически сътрудник една четвърт от българите.
Въпреки това е имало видимо изместване на публичните настроени към прозападни настройки - поддръжката за участие в НАТО се усили от 50% през 2022 година на 58% през 2023 година Покачването обаче към момента оставя българите измежду народите с най-малка възможност да поддържат участие в Алианса. В същото време високите равнища на корупция, завладяването на страната и годините на неустойчивост, усложнени от COVID-пандемията и битка от няколко поредни държавните управления да си обезпечат поддръжка в Народното събрание способства за ниското доверие към обществените институции и медиите.
В страна, податлива на религия в дезинформацията, това доверие ще бъде мъчно да се възвърне.
Такива оценки се съдържат в на института GLOBSEC, оповестен във връзка неговия конгрес, провеждащ се сега в Братислава за 18-и следващ път. Той събира в границите на три дни и няколко подиуми и платформи близо 1200 водачи от над 60 страни, в това число 11 държавни и държавни ръководители. На него, съгласно уредниците, вземат участие единствено двама българи: някогашният министър председател и Иван Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Центъра за демократични тактики в София и и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
Няма никакви публични лица от България, български предприемачи или специалисти, българи отпред на интернационалните институти и организации, български военни...
Заключенията в отчета за трендовете през миналата година GLOBSEC Trends 2023 обгръщат осем страни (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия) и се основават на национално представителни социологически изследвания измежду хиляда души във всяка страна, извършени през март тази година (в България то е дело на " Алфа рисърч " ).
Три от тези осем страни - България, Словакия и Румъния - се открояват като скептични към Европейски Съюз и НАТО, подкрепящи тайни теории и харесващи властнически водачи.
© Прессекретариат на президента
Ето какво демонстрират данните за отношението на българите по тези и други въпроси: 44% имат вяра, че Русия е отговорна за войната в Украйна (намаление от 50% през 2022 г)
32% са уверени, че виновността е в Запада, предизвикал Русия (още 15% считат, че виновността е на Украйна, която потискала рускоезичните си граждани)
Само в България и Словакия под половината интервюирани упрекват Русия. В Унгария макар пропутинската позиция и говорене на държавното управление и на Виктор Орбан, делът на осъждащите Москва за експанзията се е нараснал за година до 54% (обвиняващите запада са 19%) 34% от интервюираните българи считат Русия за опасност за сигурността на страната им
38% имат вяра, че тя е опасност за идентичността и полезностите в България.
Този най-нисък индикатор в допитването въпреки всичко е бил предшестван от едвам 3%, споделящи това мнение през 2020 година Тази година от Унгария (48%) до Полша (88%) господства възприемането на Русия като опасност. 33% от интервюираните в България показват Съединени американски щати като опасност за сигурността на страната.
56% споделят, че Съединени американски щати въвличат България във война с Русия, тъй като печелят от нея.
Нещо се е случило сред 2021 година и 2022 година, тъй като тогава в България страхът от Америка е скочил двойно от 16% на 33% и е останал там и през 2023 година В Словакия казусът е много по-драматичен - там има скок от 39% на 50% през последната година. В отчета се изяснява, че " голям брой словашки политици популисти приказват за мир като опрощение за съдействие с Кремъл или за прекъсване на оръжейните доставки за Украйна ". И това се случва " след години на акции за оклеветяване на НАТО като инструмент на Съединени американски щати да управлява по-малките страни и средство за прокси спорове ". Две трети (66%) от словаците са уверени, че Америка въвлича във война с Русия поради печалбарство. 20% от българите възприемат Съединени американски щати като стратегически съдружник
Това е спад 27% през 2021 година, само че има и по-зле - 18% в Словакия и 17% в Унгария. Запитани представители на тази една пета от българите да обяснят проамериканския си избор, те дават отговор с " сътрудник, на който може да се разчита (40%), " тъй като са икономическа и политическа свръхсила (36%) и " тъй като Съединени американски щати пазят свободата и правата на индивида " (14%).
© Reuters
26% от българите гледат на Русия като на стратегически сътрудник.
Това въпреки всичко е забележителен спад по отношение на 45% през 2021 година и е на равнището на Унгария (27%) и Словакия (25%). Но в останалите интервюирани страни по този начин са дали отговор единствено сред 2 и 6 %. " Донякъде тази наклонност отразява позитивното отношение към Русия в обществото, само че може да е и артикул на проруска изразителност от политически фигури, изтъкващи какъв брой значими били съветските енергийни доставки за тяхната страна и за Европа. (...) Българите, обаче, най-много акцентират своята обща история (40%) и културна непосредственост (23%) с Русия, което акцентира, че тези усещания за стратегическо партньорство са учредени повече на полезности (...). "
Другите учредения за стратегическа непосредственост с Русия, посочени от българите, са
Намаляло е утвърждението за Англия като стратегически сътрудник на България - от 13% през 2021 година на 6% в този момент. Същото важи и за Франция - от 15% през 2022 година на 10% в този момент. За Китай такава оценка през 2023 година дават 8% от българите
49% от българите споделят, че икономическите наказания са неефективни, тъй като не накърняват Русия
37% имат вяра, че глобите имат резултат и би трябвало да останат в действие, до момента в който Русия не се отдръпна от окупираните територии.
Отново единствено в България и Словакия водещият отговор е скептицизмът към глобите, в останалите 6 страни е противоположното. Като цяло, създателите на отчета обръщат внимание, че не е изключено в някои от интервюираните страни да има мотивация за по-решително ембарго, само че в други както Кремъл, по този начин и локални играчи употребяват говоренето за глобите по този метод, с цел да отслабят поддръжката за тях. 59% от българите са показали, че за тях военната помощ и съоръжение за Украйна е тип провокация от Българя към Русия и доближава страната до война
49% са избрали отговора, че по този начин се оказва помощ на Украйна да се пази.
Данните демонстрират, че има българи, които считат, че би трябвало да се оказва помощ и че по едно и също време с това си е тип провокация към Русия. В Словакия вярващите в провокативния темперамент са още повече (69%), в Румъния са колкото в България, а за унгарците това избират 57%, въпреки страната през цялото време да е оповестила, че не дава нищо на Киев.
© Велко Ангелов
Посланик Елеонора Митрофанова и Калоян Паргов на честването на 9-ти май пред Паметника на руската войска в София
71% от българите споделят, че на бежанците от Украйна се оказва помощ за сметка на обществено слабите елементи от обществото
52% в това време одобряват отговора " страната ми би трябвало да продължи да оказва помощ на украинските бежанци, тъй като те се избавят от война ".
Дори в Полша 52% са показали отговора " помощ за сметка на нуждаещите се у нас ", само че в България,Словакия и Румъния този индикатор е близо и над 70%. Отново българите са с минимален дял приемащи, че въпреки всичко би трябвало да се оказва помощ на украинците. 58% в България биха дали своят вот с " да " на възможен референдум за оставане на страната в НАТО
Това увеличение на атлантическата поддръжка от българите и отчетливо най-хубав резултат от 2020 година насам. В Латвия и и Чехия има намаляване, само че от високи индикатори, до 79% и 85%. Словакия се откроява с това, че от 2018 година насам е имало постоянен растеж на поддръжката за алианса от 50% до 72% през 2022 година И внезапно масирани акции за дезинформация от чужбина и от словашки структури върнаха резултата до равнището от 2019 година, изясняват създателите. 53% от българите имат вяра, че участието в НАТО понижава вероятността страната им да бъде атакувана от друга мощ.
44% считат, че на атакуван съдружник в алианса би трябвало да се помогне да се отбрани.
Почти същото споделят и в Словакия (54%), само че при всички останали 6 страни този избор са създали над 70%. Това подозрение във въздържащата мощ на НАТО частично се изяснява с обстоятелството, че в предишното някои страни са били изоставяни от съдружниците си на фона на огромен спор или с усещането за различия при процеса за взимане на решения в алианса (например към приемането на Швеция Финландия). България е единствената с утвърждение под 50% за използване от страната на правилото на групова отбрана; всички останали, започвайки от Словакия, са в границите на 65-92 %. 44% от българите имат доверие в националната си войска.
Най-ниският индикатор измежду осемте интервюирани страни и то откакто през последните години доверието към българската войска по този начин и по този начин не е било доста високо (56-58% през 2020-2021 г.) Словакия се отличава с бърз спад на това доверие - от 75% през 2021 година на 48% през днешния ден. Същият развой се следи и в Унгария (от 75% през 2020 година на 53% сега). Всички останали 5 страни дават над 70% доверие на въоръжените си сили,че ще ги защитят.
" Спадът на доверие в Българи и Словакия би трябвало да се възприема през призмата на всеобщото и систематично съмнение към националните и интернационалните институции в двете страни ", допълват създателите.
Кирил Петков, по чието време бе реализиран пробив за вдигне на българската обсада за започване на договарянията з участие в Европейски Съюз на Северна Македония и Арлбания, ще взе участие през днешния ден в диалог " Размразени? Западните Балкани и пътят към Брюксел ". В неговия панел са Албин Курти, министър председател на Косово, Мило Джуканович - до неотдавна президент на Черна гора и един от най-продължително време задържалите се авторитетни водачи в региона, и Мирослав Лайчак, специфичен представител на Европейски Съюз за разговора сред Белград и Прищина.
България е на кръстопът в миг, когато дългогодишните културно-исторически връзки на страната с Русия,
съчетани със особено прицелени интервенции за въздействие на Кремъл в страната, се оказват сложни за сериозна смяна. Русия към момента се смята за стратегически сътрудник една четвърт от българите.
Въпреки това е имало видимо изместване на публичните настроени към прозападни настройки - поддръжката за участие в НАТО се усили от 50% през 2022 година на 58% през 2023 година Покачването обаче към момента оставя българите измежду народите с най-малка възможност да поддържат участие в Алианса. В същото време високите равнища на корупция, завладяването на страната и годините на неустойчивост, усложнени от COVID-пандемията и битка от няколко поредни държавните управления да си обезпечат поддръжка в Народното събрание способства за ниското доверие към обществените институции и медиите.
В страна, податлива на религия в дезинформацията, това доверие ще бъде мъчно да се възвърне.
Такива оценки се съдържат в на института GLOBSEC, оповестен във връзка неговия конгрес, провеждащ се сега в Братислава за 18-и следващ път. Той събира в границите на три дни и няколко подиуми и платформи близо 1200 водачи от над 60 страни, в това число 11 държавни и държавни ръководители. На него, съгласно уредниците, вземат участие единствено двама българи: някогашният министър председател и Иван Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Центъра за демократични тактики в София и и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
Няма никакви публични лица от България, български предприемачи или специалисти, българи отпред на интернационалните институти и организации, български военни...
Заключенията в отчета за трендовете през миналата година GLOBSEC Trends 2023 обгръщат осем страни (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия) и се основават на национално представителни социологически изследвания измежду хиляда души във всяка страна, извършени през март тази година (в България то е дело на " Алфа рисърч " ).
Три от тези осем страни - България, Словакия и Румъния - се открояват като скептични към Европейски Съюз и НАТО, подкрепящи тайни теории и харесващи властнически водачи.
© Прессекретариат на президента
Ето какво демонстрират данните за отношението на българите по тези и други въпроси: 44% имат вяра, че Русия е отговорна за войната в Украйна (намаление от 50% през 2022 г)
32% са уверени, че виновността е в Запада, предизвикал Русия (още 15% считат, че виновността е на Украйна, която потискала рускоезичните си граждани)
Само в България и Словакия под половината интервюирани упрекват Русия. В Унгария макар пропутинската позиция и говорене на държавното управление и на Виктор Орбан, делът на осъждащите Москва за експанзията се е нараснал за година до 54% (обвиняващите запада са 19%) 34% от интервюираните българи считат Русия за опасност за сигурността на страната им
38% имат вяра, че тя е опасност за идентичността и полезностите в България.
Този най-нисък индикатор в допитването въпреки всичко е бил предшестван от едвам 3%, споделящи това мнение през 2020 година Тази година от Унгария (48%) до Полша (88%) господства възприемането на Русия като опасност. 33% от интервюираните в България показват Съединени американски щати като опасност за сигурността на страната.
56% споделят, че Съединени американски щати въвличат България във война с Русия, тъй като печелят от нея.
Нещо се е случило сред 2021 година и 2022 година, тъй като тогава в България страхът от Америка е скочил двойно от 16% на 33% и е останал там и през 2023 година В Словакия казусът е много по-драматичен - там има скок от 39% на 50% през последната година. В отчета се изяснява, че " голям брой словашки политици популисти приказват за мир като опрощение за съдействие с Кремъл или за прекъсване на оръжейните доставки за Украйна ". И това се случва " след години на акции за оклеветяване на НАТО като инструмент на Съединени американски щати да управлява по-малките страни и средство за прокси спорове ". Две трети (66%) от словаците са уверени, че Америка въвлича във война с Русия поради печалбарство. 20% от българите възприемат Съединени американски щати като стратегически съдружник
Това е спад 27% през 2021 година, само че има и по-зле - 18% в Словакия и 17% в Унгария. Запитани представители на тази една пета от българите да обяснят проамериканския си избор, те дават отговор с " сътрудник, на който може да се разчита (40%), " тъй като са икономическа и политическа свръхсила (36%) и " тъй като Съединени американски щати пазят свободата и правата на индивида " (14%).
© Reuters
26% от българите гледат на Русия като на стратегически сътрудник.
Това въпреки всичко е забележителен спад по отношение на 45% през 2021 година и е на равнището на Унгария (27%) и Словакия (25%). Но в останалите интервюирани страни по този начин са дали отговор единствено сред 2 и 6 %. " Донякъде тази наклонност отразява позитивното отношение към Русия в обществото, само че може да е и артикул на проруска изразителност от политически фигури, изтъкващи какъв брой значими били съветските енергийни доставки за тяхната страна и за Европа. (...) Българите, обаче, най-много акцентират своята обща история (40%) и културна непосредственост (23%) с Русия, което акцентира, че тези усещания за стратегическо партньорство са учредени повече на полезности (...). "
Другите учредения за стратегическа непосредственост с Русия, посочени от българите, са
Намаляло е утвърждението за Англия като стратегически сътрудник на България - от 13% през 2021 година на 6% в този момент. Същото важи и за Франция - от 15% през 2022 година на 10% в този момент. За Китай такава оценка през 2023 година дават 8% от българите
49% от българите споделят, че икономическите наказания са неефективни, тъй като не накърняват Русия
37% имат вяра, че глобите имат резултат и би трябвало да останат в действие, до момента в който Русия не се отдръпна от окупираните територии.
Отново единствено в България и Словакия водещият отговор е скептицизмът към глобите, в останалите 6 страни е противоположното. Като цяло, създателите на отчета обръщат внимание, че не е изключено в някои от интервюираните страни да има мотивация за по-решително ембарго, само че в други както Кремъл, по този начин и локални играчи употребяват говоренето за глобите по този метод, с цел да отслабят поддръжката за тях. 59% от българите са показали, че за тях военната помощ и съоръжение за Украйна е тип провокация от Българя към Русия и доближава страната до война
49% са избрали отговора, че по този начин се оказва помощ на Украйна да се пази.
Данните демонстрират, че има българи, които считат, че би трябвало да се оказва помощ и че по едно и също време с това си е тип провокация към Русия. В Словакия вярващите в провокативния темперамент са още повече (69%), в Румъния са колкото в България, а за унгарците това избират 57%, въпреки страната през цялото време да е оповестила, че не дава нищо на Киев.
© Велко Ангелов
Посланик Елеонора Митрофанова и Калоян Паргов на честването на 9-ти май пред Паметника на руската войска в София
71% от българите споделят, че на бежанците от Украйна се оказва помощ за сметка на обществено слабите елементи от обществото
52% в това време одобряват отговора " страната ми би трябвало да продължи да оказва помощ на украинските бежанци, тъй като те се избавят от война ".
Дори в Полша 52% са показали отговора " помощ за сметка на нуждаещите се у нас ", само че в България,Словакия и Румъния този индикатор е близо и над 70%. Отново българите са с минимален дял приемащи, че въпреки всичко би трябвало да се оказва помощ на украинците. 58% в България биха дали своят вот с " да " на възможен референдум за оставане на страната в НАТО
Това увеличение на атлантическата поддръжка от българите и отчетливо най-хубав резултат от 2020 година насам. В Латвия и и Чехия има намаляване, само че от високи индикатори, до 79% и 85%. Словакия се откроява с това, че от 2018 година насам е имало постоянен растеж на поддръжката за алианса от 50% до 72% през 2022 година И внезапно масирани акции за дезинформация от чужбина и от словашки структури върнаха резултата до равнището от 2019 година, изясняват създателите. 53% от българите имат вяра, че участието в НАТО понижава вероятността страната им да бъде атакувана от друга мощ.
44% считат, че на атакуван съдружник в алианса би трябвало да се помогне да се отбрани.
Почти същото споделят и в Словакия (54%), само че при всички останали 6 страни този избор са създали над 70%. Това подозрение във въздържащата мощ на НАТО частично се изяснява с обстоятелството, че в предишното някои страни са били изоставяни от съдружниците си на фона на огромен спор или с усещането за различия при процеса за взимане на решения в алианса (например към приемането на Швеция Финландия). България е единствената с утвърждение под 50% за използване от страната на правилото на групова отбрана; всички останали, започвайки от Словакия, са в границите на 65-92 %. 44% от българите имат доверие в националната си войска.
Най-ниският индикатор измежду осемте интервюирани страни и то откакто през последните години доверието към българската войска по този начин и по този начин не е било доста високо (56-58% през 2020-2021 г.) Словакия се отличава с бърз спад на това доверие - от 75% през 2021 година на 48% през днешния ден. Същият развой се следи и в Унгария (от 75% през 2020 година на 53% сега). Всички останали 5 страни дават над 70% доверие на въоръжените си сили,че ще ги защитят.
" Спадът на доверие в Българи и Словакия би трябвало да се възприема през призмата на всеобщото и систематично съмнение към националните и интернационалните институции в двете страни ", допълват създателите.
Кирил Петков, по чието време бе реализиран пробив за вдигне на българската обсада за започване на договарянията з участие в Европейски Съюз на Северна Македония и Арлбания, ще взе участие през днешния ден в диалог " Размразени? Западните Балкани и пътят към Брюксел ". В неговия панел са Албин Курти, министър председател на Косово, Мило Джуканович - до неотдавна президент на Черна гора и един от най-продължително време задържалите се авторитетни водачи в региона, и Мирослав Лайчак, специфичен представител на Европейски Съюз за разговора сред Белград и Прищина.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ