България остава сред най-уязвимите към дезинформация в Европа в годишна класация
България е най-уязвима към измежду страните в Европейски Съюз
България е на последно място измежду страните от Европейски Съюз в Индекса за медийна просветеност за 2023 година.
България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я слага измежду страните, които са най-уязвими към дезинформацията.
Това са част от заключенията в през днешния ден Индекс за медийна просветеност 2023. Той се изготвя в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт " Отворено общество - София " и прави оценка евентуалната накърнимост на обществата към дезинформацията и обвързваните с нея отрицателни феномени въз основата на знаци за:
(Под " електронно присъединяване се има поради премерване на потреблението на осведомителни и информационни технологии за възстановяване на политическото присъединяване, което разрешава на жителите да поддържат връзка между тях, с определените чиновници и управляващите.)
Всеки от тях има друга гежест за крайната оценка, защото имат друга значимост. Анализът оформя четири групи (клъстери) съгласно сходни характерности на страните във всяка от тях. България попада в 4-та (предпоследна) група дружно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. С резултат от 31 точки от вероятни 100, България изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), само че изостава от Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).
В последния 5-ти клъстер, където са страните с най-ниски резултати, са останали Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.
Марин Лесенски, създател на разбора, разяснява:
" Обезпокоително е, че множеството от най-уязвимите страни към дезинформация, съгласно Индекса на медийната просветеност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, стартирана от Русия, и са измежду най-изложените на злонамерена дезинформация. "
Допълнителен проблем е, че доста от-най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 година към момента изпитват вътрешна неустойчивост и имат съществени междудържавни проблеми.
Петте групи (клъстери) на отчета. България е на предпоследно място в четвъртия.
Няколко разлики с отчета от 2022 година
При сравняването с изданието от миналата година най-значителен спад в класацията означават Румъния, Полша и Литва (по три позиции). Белгия, Чехия и Латвия означиха най-значително усъвършенстване, като всяка от тях се изкачва с три позиции в класацията. Има и три случая на смяна на групите, като Украйна и Гърция съумяват да се повдигнат от четвъртия клъстер през 2022 година до третия през 2023 година, до момента в който Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.
Тази година е добавена разширена ранглиста с шест спомагателни страни до общо 47 оценени страни в света, с цел да се даде опция за интернационалните съпоставения.
На пика на дезинформацията?
Вероятно сме достигнали " пика на дезинформацията ", защото към момента под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация около пандемията от COVID-19, стартира пропагандата ( едно от най-успешните оръжия на Кремъл) на Русия във войната ѝ против Украйна след нападението от 24 февруари 2022 година (както и преди този момент, само че с друг интензитет и характер), се споделя при представянето на отчета.
" Обяснението на настоящия проблем значително се приписва на колапса на обичайните медии и навлизането на обществените медии като разрушители. Те се трансфораха в едно от главните средства за дезинформация и дебатът за това дали те въобще да се контролират бързо се насочи към това по какъв начин най-добре да се контролират. "
Но съществуват и някои особености, споделят създателите.
Един от най-опасните резултати от дезинформацията, която води до обстановки, в които другите групи не могат да се спогодят по съществени въпроси, е задълбочаването на публичната и политическата поляризация . Това евентуално изисква метод на " връщане към главните приниципи ", което би означавало механизми за попречване на прехвърлянето на онлайн омразата в офлайн такава .
Две трети от българите не знаят, че правата им в действителния живот би трябвало да са предпазени и онлайн
Това би означавало обща поддръжка за демокрацията и гражданското обучение и полезности, в допълнение към по-непосредствени ограничения и целеустремено образование по медийна просветеност като средство за " имунизация " против отрицателните резултати на " подправените вести ".
По индикатора Доверие в хората (междуличностно доверие) България е на място 34 след Словакия и преди Португалия. " Феноменът на пост-истината е съпроводен с извънредно високи равнища на съмнение към институции, обичайни медии, политици, специалисти. Теориите на конспирацията за действието на света по едно и също време отразяват и водят до ниско равнище на доверие в съществуващите институции ", се споделя в отчета.
Индикаторът мери равнището на доверие в обществото и " отразява визията на хората, за това до каква степен може да се има вяра на други хора ", съгласно определението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. По предписание високото равнище на доверие е признак на сполучливите общества и може да е индикатор за развиването на гражданското общество.
България е на последно място измежду страните от Европейски Съюз в Индекса за медийна просветеност за 2023 година.
България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я слага измежду страните, които са най-уязвими към дезинформацията.
Това са част от заключенията в през днешния ден Индекс за медийна просветеност 2023. Той се изготвя в границите на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт " Отворено общество - София " и прави оценка евентуалната накърнимост на обществата към дезинформацията и обвързваните с нея отрицателни феномени въз основата на знаци за:
(Под " електронно присъединяване се има поради премерване на потреблението на осведомителни и информационни технологии за възстановяване на политическото присъединяване, което разрешава на жителите да поддържат връзка между тях, с определените чиновници и управляващите.)
Всеки от тях има друга гежест за крайната оценка, защото имат друга значимост. Анализът оформя четири групи (клъстери) съгласно сходни характерности на страните във всяка от тях. България попада в 4-та (предпоследна) група дружно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. С резултат от 31 точки от вероятни 100, България изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), само че изостава от Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).
В последния 5-ти клъстер, където са страните с най-ниски резултати, са останали Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.
Марин Лесенски, създател на разбора, разяснява:
" Обезпокоително е, че множеството от най-уязвимите страни към дезинформация, съгласно Индекса на медийната просветеност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, стартирана от Русия, и са измежду най-изложените на злонамерена дезинформация. "
Допълнителен проблем е, че доста от-най уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 година към момента изпитват вътрешна неустойчивост и имат съществени междудържавни проблеми.
Петте групи (клъстери) на отчета. България е на предпоследно място в четвъртия.
Няколко разлики с отчета от 2022 година
При сравняването с изданието от миналата година най-значителен спад в класацията означават Румъния, Полша и Литва (по три позиции). Белгия, Чехия и Латвия означиха най-значително усъвършенстване, като всяка от тях се изкачва с три позиции в класацията. Има и три случая на смяна на групите, като Украйна и Гърция съумяват да се повдигнат от четвъртия клъстер през 2022 година до третия през 2023 година, до момента в който Нидерландия слиза от първия към втория клъстер.
Тази година е добавена разширена ранглиста с шест спомагателни страни до общо 47 оценени страни в света, с цел да се даде опция за интернационалните съпоставения.
На пика на дезинформацията?
Вероятно сме достигнали " пика на дезинформацията ", защото към момента под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация около пандемията от COVID-19, стартира пропагандата ( едно от най-успешните оръжия на Кремъл) на Русия във войната ѝ против Украйна след нападението от 24 февруари 2022 година (както и преди този момент, само че с друг интензитет и характер), се споделя при представянето на отчета.
" Обяснението на настоящия проблем значително се приписва на колапса на обичайните медии и навлизането на обществените медии като разрушители. Те се трансфораха в едно от главните средства за дезинформация и дебатът за това дали те въобще да се контролират бързо се насочи към това по какъв начин най-добре да се контролират. "
Но съществуват и някои особености, споделят създателите.
Един от най-опасните резултати от дезинформацията, която води до обстановки, в които другите групи не могат да се спогодят по съществени въпроси, е задълбочаването на публичната и политическата поляризация . Това евентуално изисква метод на " връщане към главните приниципи ", което би означавало механизми за попречване на прехвърлянето на онлайн омразата в офлайн такава .
Две трети от българите не знаят, че правата им в действителния живот би трябвало да са предпазени и онлайн Това би означавало обща поддръжка за демокрацията и гражданското обучение и полезности, в допълнение към по-непосредствени ограничения и целеустремено образование по медийна просветеност като средство за " имунизация " против отрицателните резултати на " подправените вести ".
По индикатора Доверие в хората (междуличностно доверие) България е на място 34 след Словакия и преди Португалия. " Феноменът на пост-истината е съпроводен с извънредно високи равнища на съмнение към институции, обичайни медии, политици, специалисти. Теориите на конспирацията за действието на света по едно и също време отразяват и водят до ниско равнище на доверие в съществуващите институции ", се споделя в отчета.
Индикаторът мери равнището на доверие в обществото и " отразява визията на хората, за това до каква степен може да се има вяра на други хора ", съгласно определението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. По предписание високото равнище на доверие е признак на сполучливите общества и може да е индикатор за развиването на гражданското общество.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ