България е на първо място по натрупване на йод в щитовидните жлези на децата, вследствие на „Чернобил“
България е на осмо място в Европа по степен на радиационно замърсяване, в резултат на нуклеарната повреда в атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 година По-стряскащото е, че страната ни държи първото печално място по струпване на йод в щитовидните жлези на децата и по струпване на цезий в телата на жителите след нуклеарния гърмеж. Тази констатация направи в предаването „ Кой приказва “ по Дарик историкът проф. Евелина Келбечева, която цитира отчет на Научния комитет за проучване на действието на атомната радиация към Организация на обединените нации от 1988 година за следствията от „ Чернобил “.
Ядрената повреда в атомната електроцентрала в Чернобил стана на 26 април 1986 година и провокира прекосяването на радиоактивен облак над огромни елементи от Съветския съюз - в този момент територии на Беларус, Украйна и Русия. В рзултат на най-голямата нуклеарна повреда в историята, милиони са наранени от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са умряли от болести, породени от радиацията.
Проф. Келбечева посочи, че има и втори сериозен неуспех, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след нуклеарната повреда.
През пролетта и лятото на 1987 година млеката и млечните артикули, както и месата и месни артикули доближават равнище на радиоактивност, което надвишана равнищата по време на повредата. Появява се втори радиоационен пик. Причината за неговото пораждане е, че макар предизвестията, през есента и зимата на 1986 година у нас се вкарват инфектираните фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено “, сподели проф. Келбечева.
Така на процедура животните са се хранили с радиационен фураж, а българите са се хранели с месо и млечни артикули от тези животни.
Проф. Келбечева дефинира държанието на ръководещите тогава България като „ честен дебилизъм “, цитирайки проф. Димитър Вацов.
„ Властите доста добре са знаели какво се случва и дори са създали всичко за себе си, само че макар че са знаели и, че са имали материални благоприятни условия, не са го създали за собственосотоси население. Този честен дебилизъм демонстрира и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали “, сподели тя.
По това време отпред на страната е властническия комунистически водач Тодор Живков.
Проф. Келбечева добави, че Управлението за сигурност и охрана(УБО), което е съсредоточено само и единствено да опази властващите тогава в България са забранили на тях и на техните фамилии да се хранят с храни, внасяни извън. Имали са лични стопанства, от които са се хранели единствено представитлите на номенклатурата. Това обаче, е било спестено на българското население.
Тя описа хронологията на събитията пред Дарик.
„ Това беше една дъждовна пролет(деня на повредата – бел. ред.)и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни по какъв начин сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става “, изясни историкът.
Тя посочи, че до момента в който дни наред в България управляващите са мълчали за голямата повреда, едвам на 30 април – четири дни след случая, по мрачно, тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта стартират акциите на Управлението за сигурност и защита, с цел да се вземат незабавни ограничения, само че не да бъде предпазено българското население, а с цел да може най-висшият ешалон да бъде избавен.
„ Розата на ветровете минава през България и тя е една от най-засегнатите страни “, изясни проф. Келбечева.
Тя посочи, че първата появила се публично информация в българската преса излиза 11 дни след повредата. На 7 май се разгласява неугледно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „ нещо нищожно се е случило “ в Чернобил.
„ След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април стартират незабавно измерванията на радиационния фонд и се основава непрекъсната комисия за повреди и се взимат незабавни и радикални ефикасни ограничения за най-висшия ешалон, отпред с Тодор Живков, който лъже, че той най-вече е потърпевш от повредата, тъй като се разхождал из планината “, казапроф. Келбечева.
И добави:
„ Това, което е значимо да се види е безспорното несъотвествие в продължаващите неистини на тези правоимащи, които управляваха България “.
Историкът изясни, че в „ най-голямата пакост “ е методът, по който се разказва комунистическият режим в учебниците по история през днешния ден.
Ядрената повреда в атомната електроцентрала в Чернобил стана на 26 април 1986 година и провокира прекосяването на радиоактивен облак над огромни елементи от Съветския съюз - в този момент територии на Беларус, Украйна и Русия. В рзултат на най-голямата нуклеарна повреда в историята, милиони са наранени от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са умряли от болести, породени от радиацията.
Проф. Келбечева посочи, че има и втори сериозен неуспех, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след нуклеарната повреда.
През пролетта и лятото на 1987 година млеката и млечните артикули, както и месата и месни артикули доближават равнище на радиоактивност, което надвишана равнищата по време на повредата. Появява се втори радиоационен пик. Причината за неговото пораждане е, че макар предизвестията, през есента и зимата на 1986 година у нас се вкарват инфектираните фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено “, сподели проф. Келбечева.
Така на процедура животните са се хранили с радиационен фураж, а българите са се хранели с месо и млечни артикули от тези животни.
Проф. Келбечева дефинира държанието на ръководещите тогава България като „ честен дебилизъм “, цитирайки проф. Димитър Вацов.
„ Властите доста добре са знаели какво се случва и дори са създали всичко за себе си, само че макар че са знаели и, че са имали материални благоприятни условия, не са го създали за собственосотоси население. Този честен дебилизъм демонстрира и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали “, сподели тя.
По това време отпред на страната е властническия комунистически водач Тодор Живков.
Проф. Келбечева добави, че Управлението за сигурност и охрана(УБО), което е съсредоточено само и единствено да опази властващите тогава в България са забранили на тях и на техните фамилии да се хранят с храни, внасяни извън. Имали са лични стопанства, от които са се хранели единствено представитлите на номенклатурата. Това обаче, е било спестено на българското население.
Тя описа хронологията на събитията пред Дарик.
„ Това беше една дъждовна пролет(деня на повредата – бел. ред.)и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни по какъв начин сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става “, изясни историкът.
Тя посочи, че до момента в който дни наред в България управляващите са мълчали за голямата повреда, едвам на 30 април – четири дни след случая, по мрачно, тогавашният дипломат на Съюз на съветските социалистически републики посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта стартират акциите на Управлението за сигурност и защита, с цел да се вземат незабавни ограничения, само че не да бъде предпазено българското население, а с цел да може най-висшият ешалон да бъде избавен.
„ Розата на ветровете минава през България и тя е една от най-засегнатите страни “, изясни проф. Келбечева.
Тя посочи, че първата появила се публично информация в българската преса излиза 11 дни след повредата. На 7 май се разгласява неугледно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „ нещо нищожно се е случило “ в Чернобил.
„ След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април стартират незабавно измерванията на радиационния фонд и се основава непрекъсната комисия за повреди и се взимат незабавни и радикални ефикасни ограничения за най-висшия ешалон, отпред с Тодор Живков, който лъже, че той най-вече е потърпевш от повредата, тъй като се разхождал из планината “, казапроф. Келбечева.
И добави:
„ Това, което е значимо да се види е безспорното несъотвествие в продължаващите неистини на тези правоимащи, които управляваха България “.
Историкът изясни, че в „ най-голямата пакост “ е методът, по който се разказва комунистическият режим в учебниците по история през днешния ден.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ