България е на опашката в ЕС по устойчиво развитие, но напредва
България е на опашката в Европейския съюз по осъществяване на задачите за стабилно развиване, утвърдени от Организацията на обединените народи, а по множеството обсъждани точки бележи добър или сдържан прогрес. Страната обаче се оправя по-добре от съвсем всички балкански страни и е в горната част на международния лист.
Това се твърди в отчет на фондация " Бертелсман ", анализиращ напредъка на другите страни в осъществяването на задачите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, в който индикаторите, свързани с нововъведенията и инфраструктурата и качеството на просветителната система са измежду най-слабите за страната.
България е 25-а в Европейския съюз и общо 36-а на световно равнище. Това значи, че след нея в Европейски Съюз са единствено Румъния (44-та), Гърция (50-а) и Кипър (61-ва позиция). В Югоизточна Европа пред България са Словения (12-та) и Хърватия (22-ра).
Първи са Дания, Швеция, Финландия, Франция, Австрия, Германия и Чехия. Първата стопанска система, Съединени американски щати, е с една позиция пред България, след нея са стопански системи като Австралия и Китай. От Западните Балкани най-слаб е резултатът на Черна гора (87-а), а прилежаща Турция е 79-а. Под черна гора няма европейски страни.
Какви са 17-те цели
Самите цели са лист със 17 точки, формиран от Организация на обединените нации на световно равнище преди четири години. Те би трябвало да бъдат подтигнати сред 2015 и 2030 година
В утвърждения от Общото заседание на Организация на обединените нации лист влизат: премахване на бедността; завършек на глада; положително здраве; качествено образование; тъждество на половете; чиста вода; чиста сила на налична цена; почтени благоприятни условия за работа и стопански ръст; промишленост, нововъведения, инфраструктура; понижаване на неравенството; устойчиви градове и общности; отговорно ползване и производство; дейстивя за климата; стабилно прилагане на водните ресурси; опазване, възобновяване и стабилно прилагане на сухоземните; мир, правораздаване и мощни институции; партньорство сред обособените страни за постигането им.
Защо е мъчно да се реализиран
В началото на документа категорично се прецизира, че той не отразява позициите на организации, организации или стратегии, които са част от Организация на обединените нации. Според " Бертелсман " данните недвусмислено сочат, че в някои елементи на света даже оправянето с проблеми като крайната беднотия, чието решение е заложено в задачите, наподобява далечно.
Начело още веднъж са скандинавски страни - Дания, Швеция и Финландия - само че даже те срещат компликации с някои от задачите, само че и нито една измежду 193 страни не демонстрира призна;и, че ще реализира всички 17. Дадени са като образец неравенството в приходите и благосъстоянието и публични разслоявания в достъпа и качеството на здравните грижи и образованието.
Сред проблемите за постигането на тези цели са изброени редица проблеми от незадоволителните старания за битка с климатичните промени до толерантността към неприятните условия на труд и офшорните зони.
Преливане
Индексът мери и така наречен резултат на разливането (spillover effect) - резултатите, позитивни или негативни, върху способността на дадената страна да въздейства на други страни в напъните им да реализират задачите. Например всички страни би трябвало да лимитират излъчванията, в случай че не желаят да се сбъдне неприятният за редица страни сюжет, при който доста крайбрежни региони ще се окажат под вода. Такива резултати могат да основават също оръжейната търговия, стопанската система и финансите (напр. разпоредбите на банковата тайна) на дадени страни.
Като цяло богатите страни - с високи приходи или значими в търговията - имат доста по-силен негативен резултат на разливане (изразен в по-ниската стойност на индекса) от останалите. България, която е на 36-о място в задачите на Организация на обединените нации (и е измежду последните в ЕС), другояче има дребен показател - по-слабо негативно въздействие - 90.1 точки. Сходен е резултатът на Албания (89.7) и Турция (иначе 79-а в показателя, само че с 90.8 точки). За съпоставяне 44-тата Сърбия има доста по-голям резултат (77.6), а 42-рата Румъния е по-близо до България (93.8).
Какво значи резултатът за България
България получава 74.5 точки като междинен резултат при 70.4 за района Източна Европа и Централна Азия (където азиатските страни понижават общата оценка, защото са по-надолу в класаицята).
" Бертелсман " прави оценка като добър напредъка на България в оправянето с бедността, чистата сила, обезпечаването на положителни работни условия и стопански напредък и ръководството на сухоземните запаси. Чистата сила и потреблението на сухопътните запаси са единствените реализирани цели.
Например изкореняването на бедността в долната граница от 1.90 $ дневно бележи условен триумф - 1.3% от популацията са под нея. От друга страна идващият предел (3.20 $ на ден) е по-труден - 2.2% от популацията са под него и там " остават провокации ", само че и в двата пункта има прогрес. Целта за справяне с бедността е реализирана в обсъждания район от доста страни, само че не и от България, Грузия, Киргизстан, Северна Македония, Таджикистан и Узбекистан.
Три % от популацията съгласно " Бертелсман " страдат от недохранване, само че и в тази цел има прогрес. По-трудно е оправянето с различен проблем, обвързван с глада - 8.8 на 100 от децата на възраст под 5 години имат проблем с физическото развиване поради недохранване и тук напредъкът е " сдържан ". От затлъстяване страдат 25% от възрастните и " сериозните провокации " остават и индикаторът даже се утежнява.
Намалява делът на децата, които влизат в просветителната система (91% и е маркиран като низходяща тенденция). Намаляването на неравенството, измервано с коефициента Gini се прави оценка с резултат 41.1 точки и също е с негативна наклонност.
Едва 58.4% са удовлетворени от публичния превоз и делът им понижава. Индексът на независимост на медиите, употребен от " Бертелсман ", дава 35.2 точки (в горната половина, само че също с отрицателна тенденция).
Докладът за стабилно развиване за 2019 година
По-слаб, само че сдържан, е резултатът в множеството категории - оправянето с глада, опазването на здравето, равенството сред половете, чиста вода, прогрес в индустрията, нововъведението и инфраструктурата (там е и най-слабият резултат - 41 от общо 100 точки), устойчиви градове и общности, климатична политика, ръководство на водните запаси и правораздаване и мощни институции.
Няма прогрес единствено в качеството на просветителната система. Липсват данни за съдействието с другите страни, битката с неравенствотои виновното произвеждане и ползване (в оценката на последните две цели обаче се приказва за " съществени предизвикателства).
Това се твърди в отчет на фондация " Бертелсман ", анализиращ напредъка на другите страни в осъществяването на задачите за стабилно развиване на Организация на обединените нации, в който индикаторите, свързани с нововъведенията и инфраструктурата и качеството на просветителната система са измежду най-слабите за страната.
България е 25-а в Европейския съюз и общо 36-а на световно равнище. Това значи, че след нея в Европейски Съюз са единствено Румъния (44-та), Гърция (50-а) и Кипър (61-ва позиция). В Югоизточна Европа пред България са Словения (12-та) и Хърватия (22-ра).
Първи са Дания, Швеция, Финландия, Франция, Австрия, Германия и Чехия. Първата стопанска система, Съединени американски щати, е с една позиция пред България, след нея са стопански системи като Австралия и Китай. От Западните Балкани най-слаб е резултатът на Черна гора (87-а), а прилежаща Турция е 79-а. Под черна гора няма европейски страни.
Какви са 17-те цели
Самите цели са лист със 17 точки, формиран от Организация на обединените нации на световно равнище преди четири години. Те би трябвало да бъдат подтигнати сред 2015 и 2030 година
В утвърждения от Общото заседание на Организация на обединените нации лист влизат: премахване на бедността; завършек на глада; положително здраве; качествено образование; тъждество на половете; чиста вода; чиста сила на налична цена; почтени благоприятни условия за работа и стопански ръст; промишленост, нововъведения, инфраструктура; понижаване на неравенството; устойчиви градове и общности; отговорно ползване и производство; дейстивя за климата; стабилно прилагане на водните ресурси; опазване, възобновяване и стабилно прилагане на сухоземните; мир, правораздаване и мощни институции; партньорство сред обособените страни за постигането им.
Защо е мъчно да се реализиран
В началото на документа категорично се прецизира, че той не отразява позициите на организации, организации или стратегии, които са част от Организация на обединените нации. Според " Бертелсман " данните недвусмислено сочат, че в някои елементи на света даже оправянето с проблеми като крайната беднотия, чието решение е заложено в задачите, наподобява далечно.
Начело още веднъж са скандинавски страни - Дания, Швеция и Финландия - само че даже те срещат компликации с някои от задачите, само че и нито една измежду 193 страни не демонстрира призна;и, че ще реализира всички 17. Дадени са като образец неравенството в приходите и благосъстоянието и публични разслоявания в достъпа и качеството на здравните грижи и образованието.
Сред проблемите за постигането на тези цели са изброени редица проблеми от незадоволителните старания за битка с климатичните промени до толерантността към неприятните условия на труд и офшорните зони.
Преливане
Индексът мери и така наречен резултат на разливането (spillover effect) - резултатите, позитивни или негативни, върху способността на дадената страна да въздейства на други страни в напъните им да реализират задачите. Например всички страни би трябвало да лимитират излъчванията, в случай че не желаят да се сбъдне неприятният за редица страни сюжет, при който доста крайбрежни региони ще се окажат под вода. Такива резултати могат да основават също оръжейната търговия, стопанската система и финансите (напр. разпоредбите на банковата тайна) на дадени страни.
Като цяло богатите страни - с високи приходи или значими в търговията - имат доста по-силен негативен резултат на разливане (изразен в по-ниската стойност на индекса) от останалите. България, която е на 36-о място в задачите на Организация на обединените нации (и е измежду последните в ЕС), другояче има дребен показател - по-слабо негативно въздействие - 90.1 точки. Сходен е резултатът на Албания (89.7) и Турция (иначе 79-а в показателя, само че с 90.8 точки). За съпоставяне 44-тата Сърбия има доста по-голям резултат (77.6), а 42-рата Румъния е по-близо до България (93.8).
Какво значи резултатът за България
България получава 74.5 точки като междинен резултат при 70.4 за района Източна Европа и Централна Азия (където азиатските страни понижават общата оценка, защото са по-надолу в класаицята).
" Бертелсман " прави оценка като добър напредъка на България в оправянето с бедността, чистата сила, обезпечаването на положителни работни условия и стопански напредък и ръководството на сухоземните запаси. Чистата сила и потреблението на сухопътните запаси са единствените реализирани цели.
Например изкореняването на бедността в долната граница от 1.90 $ дневно бележи условен триумф - 1.3% от популацията са под нея. От друга страна идващият предел (3.20 $ на ден) е по-труден - 2.2% от популацията са под него и там " остават провокации ", само че и в двата пункта има прогрес. Целта за справяне с бедността е реализирана в обсъждания район от доста страни, само че не и от България, Грузия, Киргизстан, Северна Македония, Таджикистан и Узбекистан.
Три % от популацията съгласно " Бертелсман " страдат от недохранване, само че и в тази цел има прогрес. По-трудно е оправянето с различен проблем, обвързван с глада - 8.8 на 100 от децата на възраст под 5 години имат проблем с физическото развиване поради недохранване и тук напредъкът е " сдържан ". От затлъстяване страдат 25% от възрастните и " сериозните провокации " остават и индикаторът даже се утежнява.
Намалява делът на децата, които влизат в просветителната система (91% и е маркиран като низходяща тенденция). Намаляването на неравенството, измервано с коефициента Gini се прави оценка с резултат 41.1 точки и също е с негативна наклонност.
Едва 58.4% са удовлетворени от публичния превоз и делът им понижава. Индексът на независимост на медиите, употребен от " Бертелсман ", дава 35.2 точки (в горната половина, само че също с отрицателна тенденция).
Докладът за стабилно развиване за 2019 година
По-слаб, само че сдържан, е резултатът в множеството категории - оправянето с глада, опазването на здравето, равенството сред половете, чиста вода, прогрес в индустрията, нововъведението и инфраструктурата (там е и най-слабият резултат - 41 от общо 100 точки), устойчиви градове и общности, климатична политика, ръководство на водните запаси и правораздаване и мощни институции.
Няма прогрес единствено в качеството на просветителната система. Липсват данни за съдействието с другите страни, битката с неравенствотои виновното произвеждане и ползване (в оценката на последните две цели обаче се приказва за " съществени предизвикателства).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ