Politico: Цените в Хърватия скочиха заради еврото, заплатите - още повече
България е на крачка от еврозоната, само че публичните паники ескалират. Протести, боязън от повишаване и песимистични прогнози преобладават обществения спор. Само че последната страна, минала през този развой — Хърватия, има значимо обръщение: " Спокойно! ", написа.
Хърватия се причисли към еврозоната при започване на 2023 година и въпреки инфлацията да се форсира, множеството икономисти считат, че резултатът от новата валута е по-скоро второстепенен. Данните демонстрират устойчива икономическа непоклатимост, мощен растеж на заплатите и засилен капиталов интерес. Моделът може да послужи като ориентир за България, която ще стартира да ползва двоен етикет на цените още през юли.
Икономически триумф — макар инфлацията
Хърватия регистрира растеж от 3.8% през последната година — измежду най-високите в Европейски Съюз. Туризмът, който съставлява към 20% от Брутният вътрешен продукт, претърпява същински взрив. Безработицата е на най-ниските си равнища от 1996 година, а заплатите са се нараснали с над 30% от приемането на еврото.
Хърватия е в еврозоната, само че агросекторът ѝ има великански проблем
Страната влага доста в био земеделие, само че през днешния ден е измежду най-слабите експортьори на храни в Европейски Съюз
Макар инфлацията в страната да остане измежду най-високите в Европейски Съюз, анализатори акцентират, че тя е обусловена най-вече от световните фактори: пандемия, енергийна рецесия и скок в цените на услугите. Проф. Петар Сорич от Загребския университет споделя, че Хърватия е приела еврото в " условия на невиждан инфлационен напън ", а това е направило мъчно за хората да разграничат действителните аргументи за нарасналите цени.
Двоен етикет, само че не и двойна отбрана
Източник:
Загреб, Хърватия
Въпреки задължението за двоен етикет четири месеца преди и цяла година след въвеждането на еврото, доста хърватски търговци покачиха цените още преди този период. Целта: да избегнат наказания по време на формалния прозорец за следене на цените. Това докара до чувство за машинация измежду потребителите и даже протести против огромни вериги, което накара държавното управление да наложи краткотрайни тавани на цените на артикули от първа нужда.
България възнамерява същия метод, само че в по-спокойна инфлационна конюнктура. Според проф. Сорич страната има " доста по-ясна картина за ценовите трендове " и ще може по-ефективно да управлява нелоялни практики.
Хърватският модел: Какви са изгодите?
От лев към евро: Как българските компании да приготвят системите си по образеца на Хърватия
Първоначалните оценки сочат, че за тази цел са нужни сред 6 и 8 месеца
Освен унищожаване на разноските за обмяна на валута, хърватският бизнес се радва на спад в риска по държавния дълг. Разходите за валутни преводи са намалели с към 160 милиона евро годишно, съгласно Хърватската централна банка.
По-важното е, че доверието в институциите се е засилило. Присъединяването към еврозоната е възприемано като знак за непоклатимост, който притегля вложители и укрепва политическата интеграция.
Урокът за България: Подготовка, дисциплинираност и бистрота
" Пълният триумф " на Хърватия, както го разказва Ана Шабич от Хърватската централна банка, не се дължи на шанс, а на " в детайли и навременно обмисляне ". Разпределението на отговорностите сред институциите, дейната връзка с обществото и строгият надзор върху пазара са били основни.
България към този момент показва постоянен валутен ръб и дългогодишна фискална дисциплинираност. Ако успее да извлече уроците от хърватския преход, терзанията от шокови поскъпвания може да се окажат мощно пресилени.
Хърватия се причисли към еврозоната при започване на 2023 година и въпреки инфлацията да се форсира, множеството икономисти считат, че резултатът от новата валута е по-скоро второстепенен. Данните демонстрират устойчива икономическа непоклатимост, мощен растеж на заплатите и засилен капиталов интерес. Моделът може да послужи като ориентир за България, която ще стартира да ползва двоен етикет на цените още през юли.
Икономически триумф — макар инфлацията
Хърватия регистрира растеж от 3.8% през последната година — измежду най-високите в Европейски Съюз. Туризмът, който съставлява към 20% от Брутният вътрешен продукт, претърпява същински взрив. Безработицата е на най-ниските си равнища от 1996 година, а заплатите са се нараснали с над 30% от приемането на еврото.
Хърватия е в еврозоната, само че агросекторът ѝ има великански проблем
Страната влага доста в био земеделие, само че през днешния ден е измежду най-слабите експортьори на храни в Европейски Съюз
Макар инфлацията в страната да остане измежду най-високите в Европейски Съюз, анализатори акцентират, че тя е обусловена най-вече от световните фактори: пандемия, енергийна рецесия и скок в цените на услугите. Проф. Петар Сорич от Загребския университет споделя, че Хърватия е приела еврото в " условия на невиждан инфлационен напън ", а това е направило мъчно за хората да разграничат действителните аргументи за нарасналите цени.
Двоен етикет, само че не и двойна отбрана
Източник:
Загреб, Хърватия
Въпреки задължението за двоен етикет четири месеца преди и цяла година след въвеждането на еврото, доста хърватски търговци покачиха цените още преди този период. Целта: да избегнат наказания по време на формалния прозорец за следене на цените. Това докара до чувство за машинация измежду потребителите и даже протести против огромни вериги, което накара държавното управление да наложи краткотрайни тавани на цените на артикули от първа нужда.
България възнамерява същия метод, само че в по-спокойна инфлационна конюнктура. Според проф. Сорич страната има " доста по-ясна картина за ценовите трендове " и ще може по-ефективно да управлява нелоялни практики.
Хърватският модел: Какви са изгодите?
От лев към евро: Как българските компании да приготвят системите си по образеца на Хърватия
Първоначалните оценки сочат, че за тази цел са нужни сред 6 и 8 месеца
Освен унищожаване на разноските за обмяна на валута, хърватският бизнес се радва на спад в риска по държавния дълг. Разходите за валутни преводи са намалели с към 160 милиона евро годишно, съгласно Хърватската централна банка.
По-важното е, че доверието в институциите се е засилило. Присъединяването към еврозоната е възприемано като знак за непоклатимост, който притегля вложители и укрепва политическата интеграция.
Урокът за България: Подготовка, дисциплинираност и бистрота
" Пълният триумф " на Хърватия, както го разказва Ана Шабич от Хърватската централна банка, не се дължи на шанс, а на " в детайли и навременно обмисляне ". Разпределението на отговорностите сред институциите, дейната връзка с обществото и строгият надзор върху пазара са били основни.
България към този момент показва постоянен валутен ръб и дългогодишна фискална дисциплинираност. Ако успее да извлече уроците от хърватския преход, терзанията от шокови поскъпвания може да се окажат мощно пресилени.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ