Нивата ни вади от кризата
България е на 11-то място по експорт на пшеница в света, в хамбарите има 1,7 млн. тона;
Хранителната промишленост не позволи суматоха с презапасяването, земеделието избавя икономиката;
В най-тежките моменти от своята история българинът е оцелявал с помощта на земеделието. Не са забравени родните градинари, които са учили сътрудниците си в доста европейски страни по какъв начин се отглеждат домати, краставици и пипер. Често се напомня, че земеделската ни продукция освен е изхранвала страната, само че и сме изнасяли зеленчуци и плодове с доста високо качество и в чужбина.
И до ден сегашен мнозина нашенци са запазили връзката си с градината или равнищата на село.
Със собственоръчно отгледаните плодове и зеленчуци те подготвят зимнина и са спокойни, че каквото и да се случи, ще оцелеят. За градските хора пък даже стана мода да пробват кулинарните си умения с майсторлъшки туршии, да варят лютеница, даже да си вършат вино и ракия и да се хвалят пред гостите си с домашното произвеждане.
Онези, които гледаха с подигравка на сходни занимания и недоумяваха за какво би трябвало да се „ прахосват “ време и труд за пълненето на буркани и правенето на консерви, откакто магазинът е на една ръка разстояние, схванаха неотдавна какво значи страхът, че може да изчезнат продуктите от първа нужда.
В дните към 13 март, когато стана ясно, че се вкарват изключителни ограничения поради пандемията от ковид, рафтовете на магазините бяха под паника опразнени. Хората се подготвяха като за война, разграбвайки самун, брашно, олио, мляко, месо, ориз, консерви, зеленчуци и плодове, с цел да се приготвят за обсадата от болестта.
За благополучие, българските производители, преработватели и търговци съумяха да се оправят със обстановката. Когато границите на страните се затваряха, а тировете бяха блокирани с дни и не можеха да доставят стоката, родният бизнес покриваше неналичията и осигуряваше тутакси всичко належащо, с цел да се успокоят хората. Това приключи свръхпотреблението преди то да ескалира отвън надзор.
Така родните производители преодоляха сполучливо първото тестване в изключителната обстановка. Но сложното занапред следва.
Аграрният бранш и задаващата се криза
Аграрният отрасъл и хранителната промишленост би трябвало да се оправят освен с изхранването на българите, само че и да станат главен стожер на стопанската система в рецесията, която ще ни потопи, разясняват анализатори. Много браншове стопираха работа, огромни предприятия затвориха, а мнозина останаха без приходи поради рестриктивните мерки по отношение на изключителното състояние. Всичко това ще свие потреблението, а лимитираните средства ще отиват най-вече за храна. Дълго време отвън строя ще е и туризмът.
Очертава се ново, стратегическо значение на агросектора у нас, който се развива с доста бързи темпове през последните години.
Според Гoдишния дoĸлaд зa cъcтoяниeтo нa зeмeдeлиeтo, aгpapнaтa тъpгoвия фopмиpa нaд 1 млpд. eвpo пoлoжитeлнo тъpгoвcĸo caлдo зa 2018 гoдинa. Изнocът и внocът нa ceлcĸocтoпaнcĸи cтoĸи бeлeжaт yвeличeниe cъoтвeтнo c 3,3% и 3,6% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Πo пpeдвapитeлни дaнни, пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa 2019 година нeтният изнoc нa aгpapни cтoĸи oт cтpaнaтa възлизa нa 340 млн. eвpo. Boдeщи пpoдyĸти в cтpyĸтypaтa нa ceлcĸocтoпaнcĸия eĸcпopт, ĸaĸтo пpeз 2018 година, тaĸa и пpeз пъpвитe шecт мeceцa нa 2019 година, ca житнитe и мacлoдaйнитe ĸyлтypи, cлeдвaни oт pacтитeлнитe мaзнини, xлeбapcĸитe и тecтeни cлaдĸapcĸи издeлия, птичeтo мeco, тютюнa и дp.
Две следващи години - 2018 и 2019, България е на 11-то място по експорт на пшеница в света и на шесто в Европа след Русия, Франция, Украйна, Румъния и Германия.
За 2018 година данните на профилираната интернет платформа worldstopexports.com, въз основата на дефинитивни данни от Световната банка, демонстрират, че страната ни е експортирала пшеница за 851.8 милиона $, а пазарният й дял е 2.1% в международен мащаб.
От класацията на worldstopexports.com излиза наяве още, че през 2018 година българският експорт на пшеница е повишен с 22.3 на 100 по отношение на миналата 2017 година.
За 2019 година страната ни резервира 11-то си място по износ на пшеница, заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева на 13 март, преди Народното събрание да разгласи изключително състояние. „ Наличността, която имаме все още, е 1.7 млн. тона. Това може да ни задоволи всички вътрешни потребности на пазара за повече от една година. Наличността на царевицата е над 2 млн. тона.
С тази наличност ние можем да издържим и до две години, в случай че даже повече няма годишна продукция. В предприятията за произвеждане на олио имат налична суровина за най-малко три месеца. Отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има в задоволителна наличност до края на годината “, сподели Танева на среща със аграрни производители.
Текущата рецесия демонстрира, че е стратегически значимо потребностите от храна на популацията да бъдат обезпечени, даже и в обстановка на прекратени интернационалните доставки. За страдание, силозите за качествено предпазване на зърно в България са незадоволителни, изключително в случай че се забави износът. Складовете на държавния запас са остарели и имат потребност от замяна, която ще е доста по-евтина от козметични поправки без обезпечено качество, предизвести финансистът Димитър Чобанов пред „ Труд “.
Допълнителни приходи за безработните
Освен че обезпечава прехраната и по този начин нужния за Брутният вътрешен продукт експорт, селското стопанство може да даде претовареност и спомагателни приходи на новата войска от безработни поради затворените бизнеси и предприятия. Вместо на гурбет по полетата на Англия, Германия, Испания и Франция, българите, които се завърнаха от чужбина, могат да намерят своето прехранване и у нас. Промени в закона разрешават трудов контракт за краткосрочна сезонна селскостопанска работа за култивиране на насаждения и прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
А записаните безработни няма да губят компенсациите си от Национален осигурителен институт. Договорите може да не са еднодневни, а за целия интервал на работа, изясни общественият министър Деница Сачева. Тя прикани земеделските производители да подават информация за свободни места в бюрата по труда, откъдето да насочват безработните. Хората може да се включат по лично предпочитание, в случай че желаят да добавят приходите си. Първата опция за сезонна работа е розоберът през май.
България разреши и наемането на служащи от Украйна, Молдова и Беларус за потребностите на селското стопанство, макар стягането на граничния режим и възбраната у нас да влизат жители от страни отвън Европейски Съюз.
Всичко това издига смисъла на агросектора и допуска той да бъде включен в главните стратегии за ускорено развиване на страната ни като структуроопределящ. А фокусирането на вложения и старания върху него ще разреши да се усили и добавената му стойност.
„ Сега е моментът да се осъзнае какъв късмет се отваря пред земеделието. Само то ще ни избави от всички бедствия. Производителите би трябвало да се насърчат с стратегии “ разясняват в обществените мрежи.
*Източник: https://www.standartnews.com/
Хранителната промишленост не позволи суматоха с презапасяването, земеделието избавя икономиката;
В най-тежките моменти от своята история българинът е оцелявал с помощта на земеделието. Не са забравени родните градинари, които са учили сътрудниците си в доста европейски страни по какъв начин се отглеждат домати, краставици и пипер. Често се напомня, че земеделската ни продукция освен е изхранвала страната, само че и сме изнасяли зеленчуци и плодове с доста високо качество и в чужбина.
И до ден сегашен мнозина нашенци са запазили връзката си с градината или равнищата на село.
Със собственоръчно отгледаните плодове и зеленчуци те подготвят зимнина и са спокойни, че каквото и да се случи, ще оцелеят. За градските хора пък даже стана мода да пробват кулинарните си умения с майсторлъшки туршии, да варят лютеница, даже да си вършат вино и ракия и да се хвалят пред гостите си с домашното произвеждане.
Онези, които гледаха с подигравка на сходни занимания и недоумяваха за какво би трябвало да се „ прахосват “ време и труд за пълненето на буркани и правенето на консерви, откакто магазинът е на една ръка разстояние, схванаха неотдавна какво значи страхът, че може да изчезнат продуктите от първа нужда.
В дните към 13 март, когато стана ясно, че се вкарват изключителни ограничения поради пандемията от ковид, рафтовете на магазините бяха под паника опразнени. Хората се подготвяха като за война, разграбвайки самун, брашно, олио, мляко, месо, ориз, консерви, зеленчуци и плодове, с цел да се приготвят за обсадата от болестта.
За благополучие, българските производители, преработватели и търговци съумяха да се оправят със обстановката. Когато границите на страните се затваряха, а тировете бяха блокирани с дни и не можеха да доставят стоката, родният бизнес покриваше неналичията и осигуряваше тутакси всичко належащо, с цел да се успокоят хората. Това приключи свръхпотреблението преди то да ескалира отвън надзор.
Така родните производители преодоляха сполучливо първото тестване в изключителната обстановка. Но сложното занапред следва.
Аграрният бранш и задаващата се криза
Аграрният отрасъл и хранителната промишленост би трябвало да се оправят освен с изхранването на българите, само че и да станат главен стожер на стопанската система в рецесията, която ще ни потопи, разясняват анализатори. Много браншове стопираха работа, огромни предприятия затвориха, а мнозина останаха без приходи поради рестриктивните мерки по отношение на изключителното състояние. Всичко това ще свие потреблението, а лимитираните средства ще отиват най-вече за храна. Дълго време отвън строя ще е и туризмът.
Очертава се ново, стратегическо значение на агросектора у нас, който се развива с доста бързи темпове през последните години.
Според Гoдишния дoĸлaд зa cъcтoяниeтo нa зeмeдeлиeтo, aгpapнaтa тъpгoвия фopмиpa нaд 1 млpд. eвpo пoлoжитeлнo тъpгoвcĸo caлдo зa 2018 гoдинa. Изнocът и внocът нa ceлcĸocтoпaнcĸи cтoĸи бeлeжaт yвeличeниe cъoтвeтнo c 3,3% и 3,6% cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Πo пpeдвapитeлни дaнни, пpeз пъpвoтo пoлyгoдиe нa 2019 година нeтният изнoc нa aгpapни cтoĸи oт cтpaнaтa възлизa нa 340 млн. eвpo. Boдeщи пpoдyĸти в cтpyĸтypaтa нa ceлcĸocтoпaнcĸия eĸcпopт, ĸaĸтo пpeз 2018 година, тaĸa и пpeз пъpвитe шecт мeceцa нa 2019 година, ca житнитe и мacлoдaйнитe ĸyлтypи, cлeдвaни oт pacтитeлнитe мaзнини, xлeбapcĸитe и тecтeни cлaдĸapcĸи издeлия, птичeтo мeco, тютюнa и дp.
Две следващи години - 2018 и 2019, България е на 11-то място по експорт на пшеница в света и на шесто в Европа след Русия, Франция, Украйна, Румъния и Германия.
За 2018 година данните на профилираната интернет платформа worldstopexports.com, въз основата на дефинитивни данни от Световната банка, демонстрират, че страната ни е експортирала пшеница за 851.8 милиона $, а пазарният й дял е 2.1% в международен мащаб.
От класацията на worldstopexports.com излиза наяве още, че през 2018 година българският експорт на пшеница е повишен с 22.3 на 100 по отношение на миналата 2017 година.
За 2019 година страната ни резервира 11-то си място по износ на пшеница, заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева на 13 март, преди Народното събрание да разгласи изключително състояние. „ Наличността, която имаме все още, е 1.7 млн. тона. Това може да ни задоволи всички вътрешни потребности на пазара за повече от една година. Наличността на царевицата е над 2 млн. тона.
С тази наличност ние можем да издържим и до две години, в случай че даже повече няма годишна продукция. В предприятията за произвеждане на олио имат налична суровина за най-малко три месеца. Отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има в задоволителна наличност до края на годината “, сподели Танева на среща със аграрни производители.
Текущата рецесия демонстрира, че е стратегически значимо потребностите от храна на популацията да бъдат обезпечени, даже и в обстановка на прекратени интернационалните доставки. За страдание, силозите за качествено предпазване на зърно в България са незадоволителни, изключително в случай че се забави износът. Складовете на държавния запас са остарели и имат потребност от замяна, която ще е доста по-евтина от козметични поправки без обезпечено качество, предизвести финансистът Димитър Чобанов пред „ Труд “.
Допълнителни приходи за безработните
Освен че обезпечава прехраната и по този начин нужния за Брутният вътрешен продукт експорт, селското стопанство може да даде претовареност и спомагателни приходи на новата войска от безработни поради затворените бизнеси и предприятия. Вместо на гурбет по полетата на Англия, Германия, Испания и Франция, българите, които се завърнаха от чужбина, могат да намерят своето прехранване и у нас. Промени в закона разрешават трудов контракт за краткосрочна сезонна селскостопанска работа за култивиране на насаждения и прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
А записаните безработни няма да губят компенсациите си от Национален осигурителен институт. Договорите може да не са еднодневни, а за целия интервал на работа, изясни общественият министър Деница Сачева. Тя прикани земеделските производители да подават информация за свободни места в бюрата по труда, откъдето да насочват безработните. Хората може да се включат по лично предпочитание, в случай че желаят да добавят приходите си. Първата опция за сезонна работа е розоберът през май.
България разреши и наемането на служащи от Украйна, Молдова и Беларус за потребностите на селското стопанство, макар стягането на граничния режим и възбраната у нас да влизат жители от страни отвън Европейски Съюз.
Всичко това издига смисъла на агросектора и допуска той да бъде включен в главните стратегии за ускорено развиване на страната ни като структуроопределящ. А фокусирането на вложения и старания върху него ще разреши да се усили и добавената му стойност.
„ Сега е моментът да се осъзнае какъв късмет се отваря пред земеделието. Само то ще ни избави от всички бедствия. Производителите би трябвало да се насърчат с стратегии “ разясняват в обществените мрежи.
*Източник: https://www.standartnews.com/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ