България е пред свръхдефицит и сценарий за заем от МВФ
България е изправена пред свръхдефицит и риск да прибегне до заем от Международния валутен фонд (МВФ), нещо, което съгласно специалисти страната ни не е правила повече от 20 години.
„ Министерството на финансите е разпознало вероятни ограничения в приходната и разходната част на бюджета за 2023 година и в средносрочен проект, с които да обезпечи фискалната резистентност и съблюдаване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в границите на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 година “, се показва в отчета на Росица Велкова.
„ Без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности: съществено се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост; трансформира се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и възнаграждения; усилва се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, което може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания; възможност за утежняване на кредитния рейтинг на страната “, се споделя в отчета на служебния министър на финансите.
Росица Велкова предизвестява държавното управление, че резултатът от използването на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличение на помощите, повдигането на пенсиите и заплатите и неосъществените капиталови разноски, водят „ до доста увеличение на разноските на бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка от 6-7 % от Брутния вътрешен артикул (БВП) ”.
Два от сериозните опасности пред страната ни съгласно разбора на министерството на финансите са още: „ Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разноски, както и до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като условия за приемане на заема “. Вторият сериозен проблем е, че „ при опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт “.
Следва още по-притеснителната част от отчета на министерството на финансите, в която се показват и нужните стъпки за преодоляване на притеснителната финансова обстановка в страната. „ Част от ограниченията са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат ограничения в региона на данъчната политика – отпадане на понижени данъчни ставки за Данък добавена стойност и акцизи, увеличение на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи произведения, облагане на свръхпечалбите и усилване на фискалния надзор, установяване на 100 % дял за страната от държавните предприятия и други “.
„ В частта за разноските също са нужни ограничения, да вземем за пример заледяване на политиката на приходите, като се изключи растежа на минималната работна заплата (МРЗ) според разпоредбите на Кодекса на труда (промяната влиза в действие от 1 януари 2024 година, б.р.). По този метод ще се обезпечат средства за осъвременяването на пенсиите според Кодекса за обществено обезпечаване “.
Отличителна линия в документа на финансовото министерство с изключение на рекомендацията за понижение на разноските за прехрана и финансови разноски с не по-малко от 10 на 100 е и „ установяване на по-висок предел за вдишване на дълг за обезпечаване на задоволителна ликвидност през 2023 година при положение на настъпване на неподходящи условия и събития “, като и „ възбрана за преструктуриране на утвърдените финансови разноски на държавното управление и насочването им за други цели като личен състав и прехрана “.
Докладът е препоръчан от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова аргументация.
„ Министерството на финансите е разпознало вероятни ограничения в приходната и разходната част на бюджета за 2023 година и в средносрочен проект, с които да обезпечи фискалната резистентност и съблюдаване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в границите на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 година “, се показва в отчета на Росица Велкова.
„ Без предприемане на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности: съществено се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост; трансформира се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и възнаграждения; усилва се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, което може да докара до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на Европейски Съюз плащания; възможност за утежняване на кредитния рейтинг на страната “, се споделя в отчета на служебния министър на финансите.
Росица Велкова предизвестява държавното управление, че резултатът от използването на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличение на помощите, повдигането на пенсиите и заплатите и неосъществените капиталови разноски, водят „ до доста увеличение на разноските на бюджета за 2023 година и в средносрочен проект дефицитите са още веднъж в порядъка от 6-7 % от Брутния вътрешен артикул (БВП) ”.
Два от сериозните опасности пред страната ни съгласно разбора на министерството на финансите са още: „ Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разноски, както и до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като условия за приемане на заема “. Вторият сериозен проблем е, че „ при опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт “.
Следва още по-притеснителната част от отчета на министерството на финансите, в която се показват и нужните стъпки за преодоляване на притеснителната финансова обстановка в страната. „ Част от ограниченията са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат ограничения в региона на данъчната политика – отпадане на понижени данъчни ставки за Данък добавена стойност и акцизи, увеличение на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи произведения, облагане на свръхпечалбите и усилване на фискалния надзор, установяване на 100 % дял за страната от държавните предприятия и други “.
„ В частта за разноските също са нужни ограничения, да вземем за пример заледяване на политиката на приходите, като се изключи растежа на минималната работна заплата (МРЗ) според разпоредбите на Кодекса на труда (промяната влиза в действие от 1 януари 2024 година, б.р.). По този метод ще се обезпечат средства за осъвременяването на пенсиите според Кодекса за обществено обезпечаване “.
Отличителна линия в документа на финансовото министерство с изключение на рекомендацията за понижение на разноските за прехрана и финансови разноски с не по-малко от 10 на 100 е и „ установяване на по-висок предел за вдишване на дълг за обезпечаване на задоволителна ликвидност през 2023 година при положение на настъпване на неподходящи условия и събития “, като и „ възбрана за преструктуриране на утвърдените финансови разноски на държавното управление и насочването им за други цели като личен състав и прехрана “.
Докладът е препоръчан от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова аргументация.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ