Уверено вървим към автокрация
България е изправена пред система, вербувала огромни човешки и материални запаси в построяването на машина, която ловко си служи със службите, медиите, стопанската система, политиката и, несъмнено, правосъдната система.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Защо Брюксел подвигна ръце от България
Основната причина за неуспеха на мониторинга е, че Европейска комисия просто нямаше задоволително пълномощия да наложи измененията.
16 ное 2018
Призовката за Лозан Панов е до всички съдии
Атаката против ръководителя на Върховния касационен съд се развива по проект - той към този момент е цел на антикорупционната комисия
16 ное 2018
Държавата на КПКОНПИ: Преследвай единствено неприятелите
Дали не следва да си напомним, че не толкоз от дълго време ГЕРБ предлагаха комерсиалните покупко-продажби да се позволяват от основния прокурор
16 ное 2018
Антикорупционната комисия прикани ръководителя на Върховен касационен съд на разпит
Лозан Панов: Подобен метод жестоко нарушава конституционния принцип на разделяне на управляващите и правовата страна
12 ное 2018 " Капитал " разгласява речта на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов при откриването на интернационалната конференция " Ролята на съдиите в публичната полемика за върховенството на правото ", проведена от MEDEL (Европейски магистрати за народна власт и свободи) и Съюза на съдиите в България
Дванайсет години след присъединението на България към Европейски Съюз Брюксел невиждано разгласи правосъдната ни система за самостоятелна. Това удивително историческо постижение на правовата страна бе маркирано в оповестения преди няколко дни отчет на Европейска комисия по Механизма за мониторинг на българското правораздаване. След провъзгласяването на независимостта ни, драги сътрудници, вместо да развея нейното знаме, аз несъзнателно се почувствах като оня брачен партньор, който хванал жена си в невярност, а тя възмутена го попитала на мръсните си очи ли ще има вяра или на нея. Можем единствено да гадаем за какво Европейска комисия е избрала този метод. Струва ми се обаче, че надали в миналото ще се доближим един към различен с положителната остаряла Европа, в случай че отсега нататък ни свързват не полезностите, а лъжливите легенди на илюзиите.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Защото да се твърди, че българската правосъдна система е постигнала самостоятелност, това значи, че:
1. Съдът е самостоятелен съдия, а не орган за битка с корупцията, затова той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното произвеждане.
2. Съдът, а не прокуратурата, е този, който споделя със своя акт дали е осъществено или не едно закононарушение.
3. Дългът на всеки арбитър изисква той да стигне до обективната истина без значение от дейностите и бездействията на страните.
4. В търсенето на обективната истина съдът се явява оня самостоятелен съдия, който би трябвало да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело.
5. Съдът не демонстрира единодушие с прокуратурата и не се трансформира в орган по реализиране на наказателната политика на страната като нарушава фундаментални правила в наказателния развой.
6. Разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват увереност, че както и да е направено едно дело, по-вероятно е да " мине " сполучливо през съда.
7. Прокуратурата не работи поръчково.
8. Не е допустимо бизнес съперници да си разчистват сметки и посредством " услугите " на прокуратурата да стартира наказателно гонене, което скоро по-късно да бъде прекратявано заради недоказаност.
9. Основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят ексцентрични и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в главните стълбове на наказателната политика.
10. Не се основават различни институционални структури, които заради неразбираемата си и съмнителна успеваемост и легитимност се трансформират в орган за реализирането на репресии.
11. Политиците не се стремят да постановат подвластни хора на най-високите етажи на правосъдната власт, с цел да разтварят чадър над себе си и да лишават чадъра на съперниците си.
Като представител на най-висшата правосъдна инстанция, уважаеми дами и господа, дръзвам да настоявам тъкмо противоположното - правосъдната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните обстоятелства :
1. Участниците в злоупотребите Софийския градски съд не са осъдени, а един по един са изцяло реабилитирани;
2. Председателят на Върховния касационен съд се размина на косъм от импийчмънт, тъй като свободно изрази мнението си по отношение на направените промени в Конституцията, които минираха същинската правосъдна реформа;
3. Членът на Висш съдебен съвет, който се отчиташе със sms на премиера, към момента безнаказано и неуморно се труди в правосъдната система;
4. Главният прокурор преследва критиците си и слага чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол;
5. Болтовете на джантите на служебния автомобил от НСО на сериозния към политико-съдебната задруга ръководител на Върховен касационен съд се саморазвиха;
6. Същият неуместен ръководител е посрещан от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички преди съвещание на Висш съдебен съвет, на което следва полемика във връзка корист с власт от страна на основния прокурор, а полицията не си помръдва пръста;
7. Магистрати, отпред с ръководителя на Върховен касационен съд, и техните фамилии са подлагани на нечовечен медиен и институционален гнет, който прекатурва живота им с краката нагоре;
8. Председател на апелативен съд е махленски от магистрат, че злоупотребява със служебно състояние, с цел да обслужи олигархия и власт, а вместо наказване получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази корист не е воин, а подсъдим;
9. Национална агенция за приходите тероризира неуместните на властта, следвайки правилото " зайо, за какво си с шапка, за какво си без шапка " ;
10. КПКОНПИ приканва на разпит ръководителя на Върховен касационен съд, което отваря опцията всички административни ръководители да могат да бъдат привиквани, до момента в който административният орган има каузи за решение в съответния съд;
Списъкът е дълъг и мога да продължа до безспир. Но в случай че си спомняте, преди година правосъдната министърка разгласи, че в правосъдната система има потребност от тишина. И дано бъде тишина, която се разчу чак в Брюксел. В последно време слушам единствено своя глас, а след мен към този момент няма да има кой да нарушава идилията. В новия Висш съдебен съвет тишината несъмнено дебне отвред. Ноторно знае се, че точно неизбежните конфликти сред обособените управляващи са това, което ни пази от автокрация, към която ние изцяло решително вървим.
Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, вербувала огромни човешки и материални запаси в построяването на добре настояща машина, която ловко си служи със службите, медиите, стопанската система, политиката и, несъмнено, правосъдната система. Действията й не се огласяват, а се държат в загадка. Грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; съперниците й се преследват до дъно, а тайните й са грижливо защитавани и не могат да бъдат разкривани.
От Брюксел към този момент ясно ни обявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Затова дано не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава сполучливите от несполучливите. Считам, че като магистрати разполагаме с задоволително конституционни гаранции, с цел да се борим без боязън и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата.
Затова напоследък до момента в който чувам шума на тишината постоянно си напомням една прелестна мисъл на Чърчил, който споделя: " Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, през днешния ден ядат 300 типа самун, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, през днешния ден нямат нито народна власт, нито самун. Вие избирате от кои да бъдете. "
© Надежда Чипева Още по тематиката
Защо Брюксел подвигна ръце от България
Основната причина за неуспеха на мониторинга е, че Европейска комисия просто нямаше задоволително пълномощия да наложи измененията.
16 ное 2018
Призовката за Лозан Панов е до всички съдии
Атаката против ръководителя на Върховния касационен съд се развива по проект - той към този момент е цел на антикорупционната комисия
16 ное 2018
Държавата на КПКОНПИ: Преследвай единствено неприятелите
Дали не следва да си напомним, че не толкоз от дълго време ГЕРБ предлагаха комерсиалните покупко-продажби да се позволяват от основния прокурор
16 ное 2018
Антикорупционната комисия прикани ръководителя на Върховен касационен съд на разпит
Лозан Панов: Подобен метод жестоко нарушава конституционния принцип на разделяне на управляващите и правовата страна
12 ное 2018 " Капитал " разгласява речта на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов при откриването на интернационалната конференция " Ролята на съдиите в публичната полемика за върховенството на правото ", проведена от MEDEL (Европейски магистрати за народна власт и свободи) и Съюза на съдиите в България
Дванайсет години след присъединението на България към Европейски Съюз Брюксел невиждано разгласи правосъдната ни система за самостоятелна. Това удивително историческо постижение на правовата страна бе маркирано в оповестения преди няколко дни отчет на Европейска комисия по Механизма за мониторинг на българското правораздаване. След провъзгласяването на независимостта ни, драги сътрудници, вместо да развея нейното знаме, аз несъзнателно се почувствах като оня брачен партньор, който хванал жена си в невярност, а тя възмутена го попитала на мръсните си очи ли ще има вяра или на нея. Можем единствено да гадаем за какво Европейска комисия е избрала този метод. Струва ми се обаче, че надали в миналото ще се доближим един към различен с положителната остаряла Европа, в случай че отсега нататък ни свързват не полезностите, а лъжливите легенди на илюзиите.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Защото да се твърди, че българската правосъдна система е постигнала самостоятелност, това значи, че:
1. Съдът е самостоятелен съдия, а не орган за битка с корупцията, затова той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното произвеждане.
2. Съдът, а не прокуратурата, е този, който споделя със своя акт дали е осъществено или не едно закононарушение.
3. Дългът на всеки арбитър изисква той да стигне до обективната истина без значение от дейностите и бездействията на страните.
4. В търсенето на обективната истина съдът се явява оня самостоятелен съдия, който би трябвало да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело.
5. Съдът не демонстрира единодушие с прокуратурата и не се трансформира в орган по реализиране на наказателната политика на страната като нарушава фундаментални правила в наказателния развой.
6. Разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват увереност, че както и да е направено едно дело, по-вероятно е да " мине " сполучливо през съда.
7. Прокуратурата не работи поръчково.
8. Не е допустимо бизнес съперници да си разчистват сметки и посредством " услугите " на прокуратурата да стартира наказателно гонене, което скоро по-късно да бъде прекратявано заради недоказаност.
9. Основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят ексцентрични и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в главните стълбове на наказателната политика.
10. Не се основават различни институционални структури, които заради неразбираемата си и съмнителна успеваемост и легитимност се трансформират в орган за реализирането на репресии.
11. Политиците не се стремят да постановат подвластни хора на най-високите етажи на правосъдната власт, с цел да разтварят чадър над себе си и да лишават чадъра на съперниците си.
Като представител на най-висшата правосъдна инстанция, уважаеми дами и господа, дръзвам да настоявам тъкмо противоположното - правосъдната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните обстоятелства :
1. Участниците в злоупотребите Софийския градски съд не са осъдени, а един по един са изцяло реабилитирани;
2. Председателят на Върховния касационен съд се размина на косъм от импийчмънт, тъй като свободно изрази мнението си по отношение на направените промени в Конституцията, които минираха същинската правосъдна реформа;
3. Членът на Висш съдебен съвет, който се отчиташе със sms на премиера, към момента безнаказано и неуморно се труди в правосъдната система;
4. Главният прокурор преследва критиците си и слага чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол;
5. Болтовете на джантите на служебния автомобил от НСО на сериозния към политико-съдебната задруга ръководител на Върховен касационен съд се саморазвиха;
6. Същият неуместен ръководител е посрещан от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички преди съвещание на Висш съдебен съвет, на което следва полемика във връзка корист с власт от страна на основния прокурор, а полицията не си помръдва пръста;
7. Магистрати, отпред с ръководителя на Върховен касационен съд, и техните фамилии са подлагани на нечовечен медиен и институционален гнет, който прекатурва живота им с краката нагоре;
8. Председател на апелативен съд е махленски от магистрат, че злоупотребява със служебно състояние, с цел да обслужи олигархия и власт, а вместо наказване получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази корист не е воин, а подсъдим;
9. Национална агенция за приходите тероризира неуместните на властта, следвайки правилото " зайо, за какво си с шапка, за какво си без шапка " ;
10. КПКОНПИ приканва на разпит ръководителя на Върховен касационен съд, което отваря опцията всички административни ръководители да могат да бъдат привиквани, до момента в който административният орган има каузи за решение в съответния съд;
Списъкът е дълъг и мога да продължа до безспир. Но в случай че си спомняте, преди година правосъдната министърка разгласи, че в правосъдната система има потребност от тишина. И дано бъде тишина, която се разчу чак в Брюксел. В последно време слушам единствено своя глас, а след мен към този момент няма да има кой да нарушава идилията. В новия Висш съдебен съвет тишината несъмнено дебне отвред. Ноторно знае се, че точно неизбежните конфликти сред обособените управляващи са това, което ни пази от автокрация, към която ние изцяло решително вървим.
Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, вербувала огромни човешки и материални запаси в построяването на добре настояща машина, която ловко си служи със службите, медиите, стопанската система, политиката и, несъмнено, правосъдната система. Действията й не се огласяват, а се държат в загадка. Грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; съперниците й се преследват до дъно, а тайните й са грижливо защитавани и не могат да бъдат разкривани.
От Брюксел към този момент ясно ни обявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Затова дано не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава сполучливите от несполучливите. Считам, че като магистрати разполагаме с задоволително конституционни гаранции, с цел да се борим без боязън и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата.
Затова напоследък до момента в който чувам шума на тишината постоянно си напомням една прелестна мисъл на Чърчил, който споделя: " Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, през днешния ден ядат 300 типа самун, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, през днешния ден нямат нито народна власт, нито самун. Вие избирате от кои да бъдете. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ