Едно политическо убийство преди век. Завещанието на Никола Генадиев
България е изправена пред следващи сложни договаряния за съставяне на кабинет. Политическата неустойчивост в последните две години обаче не е ново събитие за страната. Стефан Дечев напомня историята на доктор Никола Генадиев, оставил диря в българската политика, преди да бъде погубен на 30 октомври 1923 година
Наскоро България избра един фрагментиран парламент. За да се излъчи държавно управление, са нужни комплицирани съдружни договаряния. Почти сме не запомнили, че политическият набор още в края на 19-и и началото на 20-и век става прекомерно фрагментиран.
Тогава постоянните болшинства са резултат от избора на монарха, който първо показва държавното управление, а по-късно то съумява да си обезпечи с механизмите на властта нужното му болшинство, възползвайки се от гласовете от така наречен „ държавна зестра “. След злощастните войни обаче обстановката става друга.
В края на второто десетилетие на предишния век публичните настроения са прекомерно радикализирани. На интернационалната сцена към този момент са се появили болшевизмът и италианският фашизъм .
Създадена е Българска комунистическа партия , която, следвайки линията на Коминтерна, насочва нападателно предизвикателство към дотогавашната плуралистична и демократична политическа система. Земеделското придвижване в страната също се радикализира и в някои свои дейности отива оттатък Търновската конституция.
Предстои да се появят и организации на крайната десница , мощно повлияни от моделите на италианския фашизъм или немския нацизъм. Вътрешна македонска революционна организация продължава, към този момент с неподозирана свирепост, почналите от 1907 година взаимни изтребления. Намесата ѝ в българската политика носи още гибел.
Точно по това време политиците от така наречен „ обичайни “ или „ остарели “ партии търсят коалиране между тях. Така те целят създаване на огромни партийни обединявания, които да отстранен фрагментарността на политическия набор и слабостта на политическия ред пред новите провокации.
В търсенето на излаз се включва и един от към този момент одобрените политици, който изживява последните дни от живота си.
Убийството преди 99 години
Преди 99 години, на 30 октомври 1923 година, малко след 20.30 часа, в София, на ъгъла на улиците „ Кракра “ и „ Шипка “ се чуват изстрели. Убит е водачът на преди малко основаната опозиционна политическа партия „ Народно единение “ доктор Никола Генадиев , малко преди да навърши 55 години.
Убийството е дело на неотдавна пристигналия от Македония 24-годишен деятел на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Стефанов . Според Петър Шанданов политикът е посочен на килъра си от запасния поручик Димитър Радев .
Убийците на Генадиев не са разкрити. В началото на 1924 година е оповестена прошка за всички действия, свързани с установяването и консолидирането на властта от 9 юни 1923 година
Стефанов следва да простреля на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на Милано и Петър Чаулев . Той е член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация и един от основателите за сключване на Майския манифест през същата година, обвързващ Вътрешна македонска революционна организация с линията на Коминтерна.
На 7 юли 1928 година Стефанов взе участие и в убийството на Александър Протогеров . През 1938 година той влиза в Македонския книжовен кръжок. След април 1941 година,, се завръща в Македония. След 1944 година известно време лежи в югославски концентрационен лагер в Пробищип. Живее до 1977 година и умира в Скопие.
Кой е Никола Генадиев?
Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември по остарял стил) 1868 година в Битоля . През 1876 година семейството му се мести в Пловдив . Младият младеж Никола още като възпитаник в тамошната гимназия е деен участник в.
По време на Сръбско-българската е доброволец на фронта, сходно на редица други македонци в отряда на кап. Коста Паница . През 1891 година Генадиев приключва политически науки и администрация в Брюкселския свободен университет. Впоследствие влиза в редовете на Стамболовата партия и става една от видните фигури в нея.
След 1900 година Генадиев е народен представител в съвсем всички Народни събрания. Заедно с това битолчанинът е и безподобен оратор. Словата му, произнесени от парламентарната естрада, се помнят дълго по-късно.
При ръководството на Народнолибералната партия сред 1903 и 1908 година Генадиев поредно е министър на правораздаването и на търговията и земеделието. През 1907 година, дружно с тогавашния министър на финансите Лазар Паяков , той се афишира срещу решението на кабинета за закриване на Софийския университет. Повод за крайната мярка е случилото се през януари същата година освиркване на княз Фердинанд от студенти при откриването на Народния спектакъл.
През март 1915 година Генадиев заема позиция България да се ориентира към Антантата . След присъединението на страната към Централните сили по време на Първата международна война, политикът е хвърлен в пандиза. Там се сближава с съперника на включването на България във войната - земеделският водач Александър Стамболийски .
Генадиев е освободен през 1918 година, когато България към този момент е изправена пред следващата злополука. През 1920 година той играе значима роля при построяването на Националлибералната партия , обединила предходните стамболовисти, радослависти и тончевисти.
Въпреки сериозното си отношение към ръководството на Стамболийски и поздравленията към Демократическия сговор за неговото основаване, Генадиев има дълбоки запаси към метода на деяние на политическите фактори след.
През август 1923 година неговите политически разбирания стават причина да напусне Националлибералната партия. След към месец Генадиев основава партията „ Народно единение “ , с която счита да се яви на идните парламентарни избори.
Преди това, в писмо до ръководителя на Висшия партиен съвет на Националлибералната партия, единствено броени седмици преди гибелта си, Генадиев излага своите визии за българския политически живот.
Идеите му за политическия набор
Според него основаният Демократически сговор, формиран от някогашните Демократическа , Радикалдемократическа и Обединена народнопрогресивна партия , както и от Народния сговор , не може да се преглежда като дефинитивна форма на нова политическа мощ.
По този мотив Генадиев написа: „ Аз мисля, че против комунизма и неговите утрешни разклонения в България са потребни основно две партии, една по-дясна, чисто буржоазна, в която ще намерят място последователите на старите партии на обединисти, демократи, националлиберали и част от радикалите, и друга, по-лява, която да обгръща лявото крило на радикалите и необятните социалисти и да служи като предтеча и подстрекател на постепенната еволюция на политическите групировки. “
Генадиев мисли за бъдещето и за потребността от фактически сближение на „ всички буржоазни сили, привързани към конституцията, частната благосъстоятелност и персоналната самодейност “.
За да се реализира това, той счита, че както трите гореспоменати партии, учредявайки сговора, са пожертвали партийния си нарцисизъм и са се заличили, по този начин и Националлибералната се постанова да сложи „ ползите на отечеството нагоре от партийните “.
Според него по този начин ще подкрепи процеса на „ оформяване на бъдещата буржоазна партия, на партията на конституционните правдини и на националната концепция. “
Борец против комунизма и фашизма
Определено се вижда, че опитният политик е последовател на един по-скоро двупартиен модел, който да размера в себе си еднообразно нужните за обществото десни и леви полезности, само че без прекрачват конституционализма, правовата страна и демокрацията. Заедно с това той е изрично срещу крайностите, идещи както отляво, по този начин и отдясно. Ето за какво Генадиев е несъмнено герой и против комунизма , и против фашизма .
Той вижда в дясното отбраната на фундаментите на „ частната благосъстоятелност “ и „ персоналната самодейност “, както и спирачка пред политическите крайности отпреди и след 9 юни 1923 година
Едновременно с това, в социалдемокрацията и левицата открива по този начин нужния коректив, който да помогне за издърпването на комунистите и по-крайните крила на земеделците от рисковия радикализъм. Защитата пък на „ националната концепция “ не трябва да става, съгласно Генадиев, за сметка на каквито и да било „ конституционни правдини “. За страдание на концепциите му не е писано да се осъществят през идните години след преждевременната му кончина.
При ръководството на Демократически сговор при Александър Цанков (1923-1926) се появяват ужасите на аления и белия гнет. Политическите убийства не стопират.
Краткото утешение при ръководството на Андрей Ляпчев (1926-1931) е съпроводено с растенето на силите на крайната десница и властническите трендове.
Корупцията и партизанщината бележат ръководството на Народния блок (1931-1934 г.) и отвращават обществото от политическите партии.
Безпартийният режим от втората половина на 30-те и годините на войната основава хранителната среда за окончателното унищожаване на политиката.
След 9 септември политическата система е затворена в началото единствено в границите на Отечествения фронт. Краткото битие на съпротива (1945-1947 г.) е бързо последвано от ликвидирането на многопартийната система за десетилетия напред и налагането на тоталитарен режим от руски комунистически вид.
Въпреки възобновяване на многопартийната система след 1989 година, три десетилетия по-късно, България като че ли е изправена пред същия фрагментиран политически набор и потребността от основаване на партийни концентрации, които да подсигуряват устойчиво ръководство.
Подобно на 20-те и 30-те години, под воала на „ родолюбието “ и „ патриотизма “, се роят всевъзможни „ консервативни “, националистически, антиевропейски, антиглобалистки и мразещи демокрацията крайни обединения.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Наскоро България избра един фрагментиран парламент. За да се излъчи държавно управление, са нужни комплицирани съдружни договаряния. Почти сме не запомнили, че политическият набор още в края на 19-и и началото на 20-и век става прекомерно фрагментиран.
Тогава постоянните болшинства са резултат от избора на монарха, който първо показва държавното управление, а по-късно то съумява да си обезпечи с механизмите на властта нужното му болшинство, възползвайки се от гласовете от така наречен „ държавна зестра “. След злощастните войни обаче обстановката става друга.
В края на второто десетилетие на предишния век публичните настроения са прекомерно радикализирани. На интернационалната сцена към този момент са се появили болшевизмът и италианският фашизъм .
Създадена е Българска комунистическа партия , която, следвайки линията на Коминтерна, насочва нападателно предизвикателство към дотогавашната плуралистична и демократична политическа система. Земеделското придвижване в страната също се радикализира и в някои свои дейности отива оттатък Търновската конституция.
Предстои да се появят и организации на крайната десница , мощно повлияни от моделите на италианския фашизъм или немския нацизъм. Вътрешна македонска революционна организация продължава, към този момент с неподозирана свирепост, почналите от 1907 година взаимни изтребления. Намесата ѝ в българската политика носи още гибел.
Точно по това време политиците от така наречен „ обичайни “ или „ остарели “ партии търсят коалиране между тях. Така те целят създаване на огромни партийни обединявания, които да отстранен фрагментарността на политическия набор и слабостта на политическия ред пред новите провокации.
В търсенето на излаз се включва и един от към този момент одобрените политици, който изживява последните дни от живота си.
Убийството преди 99 години
Преди 99 години, на 30 октомври 1923 година, малко след 20.30 часа, в София, на ъгъла на улиците „ Кракра “ и „ Шипка “ се чуват изстрели. Убит е водачът на преди малко основаната опозиционна политическа партия „ Народно единение “ доктор Никола Генадиев , малко преди да навърши 55 години.
Убийството е дело на неотдавна пристигналия от Македония 24-годишен деятел на Вътрешна македонска революционна организация Димитър Стефанов . Според Петър Шанданов политикът е посочен на килъра си от запасния поручик Димитър Радев .
Убийците на Генадиев не са разкрити. В началото на 1924 година е оповестена прошка за всички действия, свързани с установяването и консолидирането на властта от 9 юни 1923 година
Стефанов следва да простреля на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на Милано и Петър Чаулев . Той е член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация и един от основателите за сключване на Майския манифест през същата година, обвързващ Вътрешна македонска революционна организация с линията на Коминтерна.
На 7 юли 1928 година Стефанов взе участие и в убийството на Александър Протогеров . През 1938 година той влиза в Македонския книжовен кръжок. След април 1941 година,, се завръща в Македония. След 1944 година известно време лежи в югославски концентрационен лагер в Пробищип. Живее до 1977 година и умира в Скопие.
Кой е Никола Генадиев?
Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември по остарял стил) 1868 година в Битоля . През 1876 година семейството му се мести в Пловдив . Младият младеж Никола още като възпитаник в тамошната гимназия е деен участник в.
По време на Сръбско-българската е доброволец на фронта, сходно на редица други македонци в отряда на кап. Коста Паница . През 1891 година Генадиев приключва политически науки и администрация в Брюкселския свободен университет. Впоследствие влиза в редовете на Стамболовата партия и става една от видните фигури в нея.
След 1900 година Генадиев е народен представител в съвсем всички Народни събрания. Заедно с това битолчанинът е и безподобен оратор. Словата му, произнесени от парламентарната естрада, се помнят дълго по-късно.
При ръководството на Народнолибералната партия сред 1903 и 1908 година Генадиев поредно е министър на правораздаването и на търговията и земеделието. През 1907 година, дружно с тогавашния министър на финансите Лазар Паяков , той се афишира срещу решението на кабинета за закриване на Софийския университет. Повод за крайната мярка е случилото се през януари същата година освиркване на княз Фердинанд от студенти при откриването на Народния спектакъл.
През март 1915 година Генадиев заема позиция България да се ориентира към Антантата . След присъединението на страната към Централните сили по време на Първата международна война, политикът е хвърлен в пандиза. Там се сближава с съперника на включването на България във войната - земеделският водач Александър Стамболийски .
Генадиев е освободен през 1918 година, когато България към този момент е изправена пред следващата злополука. През 1920 година той играе значима роля при построяването на Националлибералната партия , обединила предходните стамболовисти, радослависти и тончевисти.
Въпреки сериозното си отношение към ръководството на Стамболийски и поздравленията към Демократическия сговор за неговото основаване, Генадиев има дълбоки запаси към метода на деяние на политическите фактори след.
През август 1923 година неговите политически разбирания стават причина да напусне Националлибералната партия. След към месец Генадиев основава партията „ Народно единение “ , с която счита да се яви на идните парламентарни избори.
Преди това, в писмо до ръководителя на Висшия партиен съвет на Националлибералната партия, единствено броени седмици преди гибелта си, Генадиев излага своите визии за българския политически живот.
Идеите му за политическия набор
Според него основаният Демократически сговор, формиран от някогашните Демократическа , Радикалдемократическа и Обединена народнопрогресивна партия , както и от Народния сговор , не може да се преглежда като дефинитивна форма на нова политическа мощ.
По този мотив Генадиев написа: „ Аз мисля, че против комунизма и неговите утрешни разклонения в България са потребни основно две партии, една по-дясна, чисто буржоазна, в която ще намерят място последователите на старите партии на обединисти, демократи, националлиберали и част от радикалите, и друга, по-лява, която да обгръща лявото крило на радикалите и необятните социалисти и да служи като предтеча и подстрекател на постепенната еволюция на политическите групировки. “
Генадиев мисли за бъдещето и за потребността от фактически сближение на „ всички буржоазни сили, привързани към конституцията, частната благосъстоятелност и персоналната самодейност “.
За да се реализира това, той счита, че както трите гореспоменати партии, учредявайки сговора, са пожертвали партийния си нарцисизъм и са се заличили, по този начин и Националлибералната се постанова да сложи „ ползите на отечеството нагоре от партийните “.
Според него по този начин ще подкрепи процеса на „ оформяване на бъдещата буржоазна партия, на партията на конституционните правдини и на националната концепция. “
Борец против комунизма и фашизма
Определено се вижда, че опитният политик е последовател на един по-скоро двупартиен модел, който да размера в себе си еднообразно нужните за обществото десни и леви полезности, само че без прекрачват конституционализма, правовата страна и демокрацията. Заедно с това той е изрично срещу крайностите, идещи както отляво, по този начин и отдясно. Ето за какво Генадиев е несъмнено герой и против комунизма , и против фашизма .
Той вижда в дясното отбраната на фундаментите на „ частната благосъстоятелност “ и „ персоналната самодейност “, както и спирачка пред политическите крайности отпреди и след 9 юни 1923 година
Едновременно с това, в социалдемокрацията и левицата открива по този начин нужния коректив, който да помогне за издърпването на комунистите и по-крайните крила на земеделците от рисковия радикализъм. Защитата пък на „ националната концепция “ не трябва да става, съгласно Генадиев, за сметка на каквито и да било „ конституционни правдини “. За страдание на концепциите му не е писано да се осъществят през идните години след преждевременната му кончина.
При ръководството на Демократически сговор при Александър Цанков (1923-1926) се появяват ужасите на аления и белия гнет. Политическите убийства не стопират.
Краткото утешение при ръководството на Андрей Ляпчев (1926-1931) е съпроводено с растенето на силите на крайната десница и властническите трендове.
Корупцията и партизанщината бележат ръководството на Народния блок (1931-1934 г.) и отвращават обществото от политическите партии.
Безпартийният режим от втората половина на 30-те и годините на войната основава хранителната среда за окончателното унищожаване на политиката.
След 9 септември политическата система е затворена в началото единствено в границите на Отечествения фронт. Краткото битие на съпротива (1945-1947 г.) е бързо последвано от ликвидирането на многопартийната система за десетилетия напред и налагането на тоталитарен режим от руски комунистически вид.
Въпреки възобновяване на многопартийната система след 1989 година, три десетилетия по-късно, България като че ли е изправена пред същия фрагментиран политически набор и потребността от основаване на партийни концентрации, които да подсигуряват устойчиво ръководство.
Подобно на 20-те и 30-те години, под воала на „ родолюбието “ и „ патриотизма “, се роят всевъзможни „ консервативни “, националистически, антиевропейски, антиглобалистки и мразещи демокрацията крайни обединения.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ