България е изоставена на капризите на Тюхе/Фортуна, богинята на късмета/Съдбата

България е изоставена на капризите на Тюхе/Фортуна, богинята на късмета/Съдбата – това е дефинитивна присъда, не предстои на обжалване. А ние в никакъв случай не сме имали шанс, ние сме си идеалните кутсузлии на света.
Сега за резултата от вота на съмнение – въпреки всичко, той е тематиката ни, въпреки че предисторията му да е надалеч по-интересна.

ВОТА НЕ МИНАВА
Както е ставало дума и различен път, Кирчо е изключително отракан най-малко в едно отношение: пазарлъците.
Той сътвори в публиката убеждението, че извършването на покупки от ИТН/Има подобен народ не е било изцяло сполучливо, привлечени бяха половината от нужните му отцепници.
Това заблуди съперниците му - успешно театрализираха обществените прояви на ренегатите - и с това тематиката като че ли завърши.
Киро съумя да заблуди и публиката, че играта на този стадий е изгубена и той към този момент мисли за алъш-вериша по времето, когато ще получи първия изследователски мандат за нов кабинет в границите на този Парламент.
Реалността се оказва напълно друга – още 8/осем депутати го поддържат.
Провалът на вота е тежък удар за Бойко.
Той и до дъно не е бил уверен, че вота е своевременен, упорствал да се изчакат още 4 месеца, с цел да проличи още по-категорично неуспеха на Кирчо.
Накрая отстъпил и в този момент е в нокдаун, най-малко репутацията му е мощно разтърсена. Избирателите му няма елементарно да не помнят неуспеха на вота на съмнение.
Бойко направи и втора неточност, която също ще затрудни бъдещето му – безапелационно призна френското предложение за споразумяване на разногласието ни със Северна Македония.
И по този начин автоматизирано одобри ролята на вероотстъпника, който слага ползите на Евросъюза над отбраната на Българската История.
Нещо се е случило в обкръжението му и той наподобява измамен и зарязан. Може би още веднъж е попаднал под въздействието на джобния Конфуций Иван Кръстев/Конфуций го назова самият Бойко.
Във всеки случай, наподобява като не изключително добре насочен – и към този момент е несъмнено, че занапред нататък Времето ще работи против него.
И един съответен факт подсказва, че го подвеждат – в това число и за някои персони и събития, които към този момент са оценени заслужено и обективно.
Бойко, до момента в който командореше депутатите си да поддържат предлагането на Макрон, изрази и една безапелационна оценка за ролята на президента Желев, който преди време пръв и небрежно призна Македония.
Историята обаче гледа внимателно на сходни възторжени оценки.
А времето потвърди, че всичките ни по-късни кахъри със скопяни се дължат и на припряността на Желев.
Кирчо получи към четири месеца, през които да продължава да колекционира провали – и най-вероятно ще съжалява, че вота на съмнение против кабинета му се провали.
За него най-изгодно решение е да одобри и следва ролята на Загубеняка, която в действителност му е изключително подобаваща.
***

ВОТЪТ НА НЕДОВЕРИЕ МИНАВА без особени проблеми.
Ако здравият разсъдък въобще съществува в Кирчо, той би трябвало да е напряко благополучен от този резултат.
Измъква се от една случка, която единствено ще доразкрие безспорната му неплатежоспособност.
Сега ще може да се отдаде на комбинациите си – в случай че продължава да се схваща като някакъв фактор в българската политика, ще продължава да сънува, че съчинява някакви мърляви обединения – с досегашната той значително прати в небитието „ левите “ и „ десните “ лакомници.
Сега би трябвало да прелъсти партията на военачалник Янев, който би трябвало да е 10 пъти по-предпазлив, в сравнение с е до момента, даже когато Кирчо върви по тротоара насреща.
Другият военачалник - президента Радев обезателно би трябвало да мине не през един, а два курса за излекуване.
Той ще бъде палачът на Кирчо и би трябвало да бъде пределно здравомислещ, до момента в който приготвя изтезанието му.
Съвсем скоро няма да има никакво значение какво приказва Кирчо.
Това пък ще разочарова съветската посланичка Митрофанова – тъй като всякога, когато Кирчо я загатва, русофилските среди у нас си хвърлят ушанките до небето - симпатизантите им очевидно се усилват.
***

Пиша този текст четири часа преди да се състои вота на съмнение.
Какъвто е да е резултата от него, нищо значително няма да се промени.
И в двата случая, на тези, които би трябвало да духат супата, ще им се привиждат два гроба.
На скромните им монументи ще бъде изписан един и същи надпис:
„ Де да знам “.
Това е по-елегантен метод да кажеш на „ простолюдието “ да духа супата.