Държавата нехае за резистентността към антибиотиците
България е единствената страна в Европа без Национална стратегия по антибиотична устойчивост. Това разгласи по време на конференция професор доктор Тодор Кaнтарджиев, народен съветник по микробиология по време на конференция отдадена на Световната седмица за виновното използване на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците, проведена oт Национален център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) в София.
Посланието тази година е, че хората, които се лекуват с антибиотици и цялото население би трябвало да бъде по-добре осведомено и да имат интензивно отношение към личното си здраве .
В международен мащаб смъртността от антибиотичната устойчивост е 700 хиляди души годишно . До 2050 година антимикробната устойчивост има заплаха да се трансформира в по-често срещана причина за гибел, в сравнение с рака . Това разгласи доктор Скендер Сила, началник на българския офис на СЗО. Резистентността има влияние и върху стопанската система с по-високите разноски за лекуване и понижената продуктивност на хората, породена от заболявания. Само в Европейски Съюз е изчислено, че антимикробната устойчивост ще коства 1,5 милиарда евро годишно в разноски за опазване на здравето. Световната банка предизвестява, че
Държавата нехае
По думите на проф. Кантарджиев, през 2016 година е бил направен Национален проект за битка с антибиотичната устойчивост , съгласуван с ветеринарите, според условията на Европейски Съюз, само че досега няма никакво придвижване по реализирането ѝ . Коментирано е, че през юни или юли идната година ще се разисква предвиждането на средства за 2019 година, а вероятно 2020 - 2025 година да има към този момент настояща стратегия.
" Антибиотиците не са неприятни медикаменти, в противен случай. Това са групата медикаменти, избавили най-вече човешки животи. Най-много хора не са умряли или не са се инвалидизирали точно, тъй като има антибиотици. За 70 години тези медикаменти преобразиха медицината. Никои триумфи в медицината нямаше да бъдат вероятни без антибиотици - нито трансплантации, нито тежките интервенции, нито имплантите, без които не остана българин, без антибиотици. Но защото използването им води до такава степен, че част от микробите, рисковите микроби, стават нечуствителни към антибиотици, това води до една заплаха – да не стане по този начин, че инфекциите, включително вътреболничните, след интервенции, заплашващи пациентите с трансплантация, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват ", изясни проф. Кантраджиев.
Проблеми и решения
Според Кантарджиев, има няколко благоприятни условия: " Първата е научно обоснованият метод към антибиотиците. Те би трябвало да се изписват единствено когато сме сигурни, че лекуваме или профилактираме бактериална зараза по опция с микробиологично проучване, в случай че няма време за приемане на резултата, би трябвало след приемането му да се смени лечението, с цел да може да употребяваме по-дълги години антибиотици. През последните години антибиотиците, които излизат на пазара, са доста малко, тъй като инвестицията за един нов антибиотик е доста скъпа и не може да си го разреши страната. "
По данни на отчет на Европейския център за надзор на болесттите за консумация на антибиотици, за последната година у нас с 35% е увеличена потреблението на цефалоспорини трета генерация в нашите лечебни заведения.
" Поради ниската цена на цефалоспорини (вид бактерициден антибиотик,) преди 20 години пазехме за запас за най-тежки инфекции, те станаха общодостъпни и когато липсва научно аргументиран метод в нашите лечебни заведения, се усилва тяхната консумация . Спестявайки пари, управленията на лечебните заведения рискуват здравето на пациентите, селектират устойчивост, която води до оскъпяване на лекуването, нуждата от нескончаем престой в болница и, защото това е невероятно, от нашата каса се стига до рехоспитализация, като те изхвърлят от тази болница. Отиваш в друга, което води до такава степен, че микробите, които са селектирани в теб от едната болница, отиват в другата. И в случай че не се подхващат ограничения в нашата страна преди плановия банкет и плановите интервенции, болните да бъдат изследвани и да бъдат отстранени от тях всички микроби, носители на множествена устойчивост, ще се получава това, което се получи последната година ", изясни още специалистът.
Доц. Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост удостовери тревогата от нарастването на потреблението на цефалоспорините с 35%, което ни слага преди всичко в Европа по консумация на този тип антибиотици . Въпреки редицата образованията, информацията и образованието на клиницистите, този развой продължава към този момент десетки години и са нужни Наредби, закони и санкции . Обезпокоителното е, че при тази група има едва повишаване и измежду обществото - с към 7%. Иначе общо потреблението има едно едва понижаване от 2%, което е незадоволително, само че би трябвало да се означи, сподели още доцент Иванов.
Проф. Кантарджиев заключи, че
На въпрос на Actualno.com дали заплахата от прехвърлянето на тези вътреболнични инфекции важи и за детските отделения в лечебните заведения, доцент Иванов отговори, че цефалоспорините се употребяват и при лекуването на децата, тъй че това важи с цялостна мощ и за тях.
Проф. Кантарджиев добави, че друга опасност за децата се крие в извънболничната помощ, където има наклонност да се употребяват трета генерация цефалоспорини перорално, там където умерено биха могли да бъдат употребявани пеницилини или първа генерация цефалоспорини, които са доста по-ниско токсични и тесноспектърни. Той напомни, че в страната ни няма многопрофилна детска болница.
" Като даваш антибиотик, който да се цели в микроба извършител, а не подобен, който ще убие всички микроби . Живите микроби в нас са 1-2 кг. Когато вземем едно хапче антибиотик, живи у нас остават единствено тези от тях, които са резистентни към този антибиотик. И когато антибиотикът е широкоспектърен, тъй като е изписан без микробоиологично проучване и ние целим 1,2,3.. 5 групи микроби да може да покрие, този антибиотик не убива единствено микроба, който е в белия му дроб, да вземем за пример, а всички. Като ги убие, от тях остават живи единствено тези, които са резистентни на него. Те отиват в околната среда и могат да предадат своята безмилостност (резистентност) към антибиотиците на други микроби, които са чести причинители на инфекции и в обществото и вътреболнични ", изясни проф. Кантаржиев.
Според него при децата проблемите са два : първо, трета генерация цефалоспорини се изписват в извънболничната помощ,Вторият проблем е свръхупотребата на макролиди (бактериостатични – приключват растежа и размножаването на бактериите, като повреждат синтеза на протеини), в последните години се следи една разширена резистнентност към тях. Спорен специалиста тяхната приложимост би трябвало да се ограничи.
Пенка Георгиева, ръководител на пациентски организации " Заедно с теб ", сигнализира, че една от главните причина за антибиотичната устойчивост, приета от СЗО, е финансовият напън от фармацевтичните компании . По думите ѝ, хората би трябвало да внимават за фармацевтичен напън. Друга причина за антибиотична устойчивост е, че родителите се опасяват. И приемането на един антибиотик оставя едно лъжливо възприятие за сигурност.
На въпрос на Actualno.com по какъв начин може да се реши дали има време за антибиограма и въвеждането на антибиотик, проф. Кантарджиев изясни:
" Преди години се оказа, че във Франция вършат три пъти по-малко микробиологични проучвания в доболничната помощ на децата от Германия и това е една от аргументите във Франция устойчивостта на пневмококите да е 10 пъти по-голяма от тази в Германия. Когато имаш подозрение за зараза на горни дихателни пътища и правиш проучвания на гърлото, в случай че след два дни детето се е подобрило, инфекцията с доста огромна възможност е вирусна и не му даваш антибиотик, само че в случай че се утежни, имаш проучването, което ти демонстрира кои са микробите. Във Франция държавното управление направи стратегия и на всеки персонален доктор са обезпечени моментни проби, които дефинират бактериите в гърлото. Опитах се това да го въведа у нас и защото вносителите са 1-2 компании, просто едното евро, което френската страна плащаше за това проучване, тук трябваше да се заплаща по 15-20 лева . Каквато е търговията с медицински произведения, същата е с консумативи с проучвания. Консумативите у нас не са по-евтини от западните. Да, взимаме 10 пъти по-ниски заплати, само че не значи, че Касата би трябвало да заплаща 10 пъти по-малко за микробиологични проучвания от на Запад.... Защото реактивите, които се употребяват, са на същата цена. Като няма държавна регулация, по този начин става и за медикаментите, и за медицинските произведения и за реактивите. "
Проф. Кантарджиев напомни, че антибиотиците у нас не се възстановяват от НЗОК:
" Когато няма реимбурсиране, може би сме единствената страна без реимбурсиране в отвън болничната помощ и без надзор на болничното заведение в болничната помощ. Няма ли реимбурсиране, не може да има държавна политика за приложимост на антибиотици. На Запад ги управляват касите, тъй като антибиотикът се заплаща от здравната осигуровка и по този начин може да се ревизира дали е постановен верният антибиотик и дали е направена антибиограма ".
На въпрос на Actualno.com дали не би трябвало да се контролират и рекламите на медикаментите по малките екрани , проф. Кантраджиев даде образец с Германия, където след всяка реклама има предизвестие лекарството да се приема единствено след консултация с доктор, до момента в който при нас се споделя само да се прочете листовката: " Едното е отношение към здравето на хората, другото е комерсиално и цирково. "
Пенка Георгиева добави, че когато има антибиограма, това значи, че има надзор. Личните лекари са най-големите съперници на антибиограмите , добави още тя.
" Всичко, което беше смислено и на ниска цена, беше изтеглено от компаниите от нашата страна. Да не ви подсещам, че си разбихме фармацевтичната промишленост и от експортьор на антибиотици станахме най-големия вносител. Как се прави държавна политика като няма лично произвеждане ", попита в умозаключение проф. Кандарджиев.
Посланието тази година е, че хората, които се лекуват с антибиотици и цялото население би трябвало да бъде по-добре осведомено и да имат интензивно отношение към личното си здраве .
В международен мащаб смъртността от антибиотичната устойчивост е 700 хиляди души годишно . До 2050 година антимикробната устойчивост има заплаха да се трансформира в по-често срещана причина за гибел, в сравнение с рака . Това разгласи доктор Скендер Сила, началник на българския офис на СЗО. Резистентността има влияние и върху стопанската система с по-високите разноски за лекуване и понижената продуктивност на хората, породена от заболявания. Само в Европейски Съюз е изчислено, че антимикробната устойчивост ще коства 1,5 милиарда евро годишно в разноски за опазване на здравето. Световната банка предизвестява, че
Държавата нехае
По думите на проф. Кантарджиев, през 2016 година е бил направен Национален проект за битка с антибиотичната устойчивост , съгласуван с ветеринарите, според условията на Европейски Съюз, само че досега няма никакво придвижване по реализирането ѝ . Коментирано е, че през юни или юли идната година ще се разисква предвиждането на средства за 2019 година, а вероятно 2020 - 2025 година да има към този момент настояща стратегия.
" Антибиотиците не са неприятни медикаменти, в противен случай. Това са групата медикаменти, избавили най-вече човешки животи. Най-много хора не са умряли или не са се инвалидизирали точно, тъй като има антибиотици. За 70 години тези медикаменти преобразиха медицината. Никои триумфи в медицината нямаше да бъдат вероятни без антибиотици - нито трансплантации, нито тежките интервенции, нито имплантите, без които не остана българин, без антибиотици. Но защото използването им води до такава степен, че част от микробите, рисковите микроби, стават нечуствителни към антибиотици, това води до една заплаха – да не стане по този начин, че инфекциите, включително вътреболничните, след интервенции, заплашващи пациентите с трансплантация, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват ", изясни проф. Кантраджиев.
Проблеми и решения
Според Кантарджиев, има няколко благоприятни условия: " Първата е научно обоснованият метод към антибиотиците. Те би трябвало да се изписват единствено когато сме сигурни, че лекуваме или профилактираме бактериална зараза по опция с микробиологично проучване, в случай че няма време за приемане на резултата, би трябвало след приемането му да се смени лечението, с цел да може да употребяваме по-дълги години антибиотици. През последните години антибиотиците, които излизат на пазара, са доста малко, тъй като инвестицията за един нов антибиотик е доста скъпа и не може да си го разреши страната. "
По данни на отчет на Европейския център за надзор на болесттите за консумация на антибиотици, за последната година у нас с 35% е увеличена потреблението на цефалоспорини трета генерация в нашите лечебни заведения.
" Поради ниската цена на цефалоспорини (вид бактерициден антибиотик,) преди 20 години пазехме за запас за най-тежки инфекции, те станаха общодостъпни и когато липсва научно аргументиран метод в нашите лечебни заведения, се усилва тяхната консумация . Спестявайки пари, управленията на лечебните заведения рискуват здравето на пациентите, селектират устойчивост, която води до оскъпяване на лекуването, нуждата от нескончаем престой в болница и, защото това е невероятно, от нашата каса се стига до рехоспитализация, като те изхвърлят от тази болница. Отиваш в друга, което води до такава степен, че микробите, които са селектирани в теб от едната болница, отиват в другата. И в случай че не се подхващат ограничения в нашата страна преди плановия банкет и плановите интервенции, болните да бъдат изследвани и да бъдат отстранени от тях всички микроби, носители на множествена устойчивост, ще се получава това, което се получи последната година ", изясни още специалистът.
Доц. Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост удостовери тревогата от нарастването на потреблението на цефалоспорините с 35%, което ни слага преди всичко в Европа по консумация на този тип антибиотици . Въпреки редицата образованията, информацията и образованието на клиницистите, този развой продължава към този момент десетки години и са нужни Наредби, закони и санкции . Обезпокоителното е, че при тази група има едва повишаване и измежду обществото - с към 7%. Иначе общо потреблението има едно едва понижаване от 2%, което е незадоволително, само че би трябвало да се означи, сподели още доцент Иванов.
Проф. Кантарджиев заключи, че
На въпрос на Actualno.com дали заплахата от прехвърлянето на тези вътреболнични инфекции важи и за детските отделения в лечебните заведения, доцент Иванов отговори, че цефалоспорините се употребяват и при лекуването на децата, тъй че това важи с цялостна мощ и за тях.
Проф. Кантарджиев добави, че друга опасност за децата се крие в извънболничната помощ, където има наклонност да се употребяват трета генерация цефалоспорини перорално, там където умерено биха могли да бъдат употребявани пеницилини или първа генерация цефалоспорини, които са доста по-ниско токсични и тесноспектърни. Той напомни, че в страната ни няма многопрофилна детска болница.
" Като даваш антибиотик, който да се цели в микроба извършител, а не подобен, който ще убие всички микроби . Живите микроби в нас са 1-2 кг. Когато вземем едно хапче антибиотик, живи у нас остават единствено тези от тях, които са резистентни към този антибиотик. И когато антибиотикът е широкоспектърен, тъй като е изписан без микробоиологично проучване и ние целим 1,2,3.. 5 групи микроби да може да покрие, този антибиотик не убива единствено микроба, който е в белия му дроб, да вземем за пример, а всички. Като ги убие, от тях остават живи единствено тези, които са резистентни на него. Те отиват в околната среда и могат да предадат своята безмилостност (резистентност) към антибиотиците на други микроби, които са чести причинители на инфекции и в обществото и вътреболнични ", изясни проф. Кантаржиев.
Според него при децата проблемите са два : първо, трета генерация цефалоспорини се изписват в извънболничната помощ,Вторият проблем е свръхупотребата на макролиди (бактериостатични – приключват растежа и размножаването на бактериите, като повреждат синтеза на протеини), в последните години се следи една разширена резистнентност към тях. Спорен специалиста тяхната приложимост би трябвало да се ограничи.
Пенка Георгиева, ръководител на пациентски организации " Заедно с теб ", сигнализира, че една от главните причина за антибиотичната устойчивост, приета от СЗО, е финансовият напън от фармацевтичните компании . По думите ѝ, хората би трябвало да внимават за фармацевтичен напън. Друга причина за антибиотична устойчивост е, че родителите се опасяват. И приемането на един антибиотик оставя едно лъжливо възприятие за сигурност.
На въпрос на Actualno.com по какъв начин може да се реши дали има време за антибиограма и въвеждането на антибиотик, проф. Кантарджиев изясни:
" Преди години се оказа, че във Франция вършат три пъти по-малко микробиологични проучвания в доболничната помощ на децата от Германия и това е една от аргументите във Франция устойчивостта на пневмококите да е 10 пъти по-голяма от тази в Германия. Когато имаш подозрение за зараза на горни дихателни пътища и правиш проучвания на гърлото, в случай че след два дни детето се е подобрило, инфекцията с доста огромна възможност е вирусна и не му даваш антибиотик, само че в случай че се утежни, имаш проучването, което ти демонстрира кои са микробите. Във Франция държавното управление направи стратегия и на всеки персонален доктор са обезпечени моментни проби, които дефинират бактериите в гърлото. Опитах се това да го въведа у нас и защото вносителите са 1-2 компании, просто едното евро, което френската страна плащаше за това проучване, тук трябваше да се заплаща по 15-20 лева . Каквато е търговията с медицински произведения, същата е с консумативи с проучвания. Консумативите у нас не са по-евтини от западните. Да, взимаме 10 пъти по-ниски заплати, само че не значи, че Касата би трябвало да заплаща 10 пъти по-малко за микробиологични проучвания от на Запад.... Защото реактивите, които се употребяват, са на същата цена. Като няма държавна регулация, по този начин става и за медикаментите, и за медицинските произведения и за реактивите. "
Проф. Кантарджиев напомни, че антибиотиците у нас не се възстановяват от НЗОК:
" Когато няма реимбурсиране, може би сме единствената страна без реимбурсиране в отвън болничната помощ и без надзор на болничното заведение в болничната помощ. Няма ли реимбурсиране, не може да има държавна политика за приложимост на антибиотици. На Запад ги управляват касите, тъй като антибиотикът се заплаща от здравната осигуровка и по този начин може да се ревизира дали е постановен верният антибиотик и дали е направена антибиограма ".
На въпрос на Actualno.com дали не би трябвало да се контролират и рекламите на медикаментите по малките екрани , проф. Кантраджиев даде образец с Германия, където след всяка реклама има предизвестие лекарството да се приема единствено след консултация с доктор, до момента в който при нас се споделя само да се прочете листовката: " Едното е отношение към здравето на хората, другото е комерсиално и цирково. "
Пенка Георгиева добави, че когато има антибиограма, това значи, че има надзор. Личните лекари са най-големите съперници на антибиограмите , добави още тя.
" Всичко, което беше смислено и на ниска цена, беше изтеглено от компаниите от нашата страна. Да не ви подсещам, че си разбихме фармацевтичната промишленост и от експортьор на антибиотици станахме най-големия вносител. Как се прави държавна политика като няма лично произвеждане ", попита в умозаключение проф. Кандарджиев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ