България е длъжна да създаде правна рамка и защита на

България е длъжна да сътвори правна рамка и отбрана на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на страната и не значи, че би трябвало да позволи брака сред хора от един и същи пол.

Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по тъжба на две българки, сключили брак във Англия, предава lex.bg

Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да обезпечи правото им на ценене на персонален и фамилен живот, защото у нас еднополовите двойки нямат никакъв юридически статут.

Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 години, през 2016 година те подписват брак във Англия, споделя юрист Деница Любенова, която е ръководител на ЛГБТИ организация „ Действие “ и е представлявала двете дами пред съда в Страсбург. След това Бабулкова и Коилова подават искане до столичния регион “Люлин ”, с което желаят бракът им да бъде приет в България според условията на Закона за гражданската регистрация.

През 2017 година администрацията отхвърля да записва брака. И двете завеждат дело в Административен съд – София-град. И той, и Върховният административен съд удостоверяват отхвърли.

Двете дами водят и дело за промяна на семейството на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отхвърли на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, единствено тъй като са го уведомили, че са в брак.

През 2020 година Бабулкова и Коилова подават тъжба против България пред Европейски съд по правата на човека с искане за определяне на нарушаване на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека – право на ценене на персоналния и фамилния живот.

Пред съда в Страсбург те акцентират, че имат законно подписан цивилен брак в страна – членка на Съвета на Европа, който не може да бъде регистриран в България, а това ги подлага на правна неустановеност и ги принуждава да живеят в юридически вакуум у нас. Те сочат, че България не е уредила правното признание на фамилиите на лица от еднакъв пол и това визира всички семейноправни взаимоотношения, в които тези встъпват – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, във връзка с бъдещите им деца и тн.

Произнасяйки се по жалбата на двете българки, Европейски съд по правата на човека стъпва на предишно свое решение – по делото „ Федотова и други против Русия “. Именно в него през 2021 година той уточни, че страните, утвърдили конвенцията, са задължени да вкарат правна рамка за еднополовите двойки и имат много стеснено право на преценка по въпроса. От друга страна разполагат с много по-широко право да изберат средствата, с които да обезпечат правна отбрана на фамилиите от един и същи пол.

В решението от 2021 година във връзка с Русия и в това от през днешния ден за България се споделя, че правната рамка за еднополовите двойки би трябвало да е такава, че „ да разрешава на хората от един и същи пол да се възползват от съответното самопризнание и отбрана на техните фамилни взаимоотношения “.

„ Съдът отбелязва, че актуалният случай не се отнася до някакви „ спомагателни “ характерни права (така избрани като противоположни на главните права), вероятно произлизащи от подобен съюз, които могат да бъдат предмет на несъгласия заради сензитивния им темперамент: по този въпрос Съдът към този момент е постановил, че страните се употребяват с известна независимост на преценка във връзка с точния статут, възложен от средствата за признание, и правата и отговорностите, свързани с подобен съюз или записано партньорство. Напротив, актуалният случай визира единствено общата нужда от правно признание и базисна отбрана на жалбоподателите като сътрудници от един и същи пол “, показва Европейски съд по правата на човека в решението си за двете българки.

И изяснява, че публично приетата форма на общуване, друга от брака, има стойност сама по себе си за еднополовите двойки, без значение от правните последствия, необятни или лимитирани, които поражда. „ Освен значителната потребност от публично признание, еднополовата двойка, сходно на хетеросексуалната двойка, има и „ елементарни потребности “ от отбрана. Признаването на двойката не може да бъде отделено от нейната отбрана. Съдът неколкократно е заявявал, че хомосексуалните двойки са в обстановка, сравнима с тази на хетеросексуалните двойки, що се отнася до потребността им от публично признание и отбрана на връзката им “, написа съдът.

Съдът в Страсбург акцентира, че има ясна и трайна наклонност за правно признание на еднополовите двойки измежду страните, включили се към конвенцията – 30 от тях дават опция за законно признание на еднополови двойки, 18 позволяват брак на лица от същия пол, 12 са въвели различни форми на признание на брака.

novini.bg