ЕСПЧ: България е задължена да признае еднополовите семейства
България е длъжна да сътвори правна рамка и отбрана на двойките от един и същи пол. Как ще го направи е въпрос на преценка на страната и не значи, че би трябвало да позволи брака сред хора от един и същи пол.
Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по тъжба на две българки, сключили брак във Англия, предава lex.bg
Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да обезпечи правото им на ценене на персонален и фамилен живот, защото у нас еднополовите двойки нямат никакъв юридически статут.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 години, през 2016 година те подписват брак във Англия, споделя юрист Деница Любенова, която е ръководител на ЛГБТИ организация „ Действие “ и е представлявала двете дами пред съда в Страсбург. След това Бабулкова и Коилова подават искане до столичния регион “Люлин ”, с което желаят бракът им да бъде приет в България според условията на Закона за гражданската регистрация.
През 2017 година администрацията отхвърля да записва брака. И двете завеждат дело в Административен съд – София-град. И той, и Върховният административен съд удостоверяват отхвърли.
Двете дами водят и дело за промяна на семейството на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отхвърли на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, единствено тъй като са го уведомили, че са в брак.
През 2020 година Бабулкова и Коилова подават тъжба против България пред Европейски съд по правата на човека с искане за определяне на нарушаване на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека – право на ценене на персоналния и фамилния живот.
Пред съда в Страсбург те акцентират, че имат законно подписан цивилен брак в страна – членка на Съвета на Европа, който не може да бъде регистриран в България, а това ги подлага на правна неустановеност и ги принуждава да живеят в юридически вакуум у нас. Те сочат, че България не е уредила правното признание на фамилиите на лица от еднакъв пол и това визира всички семейноправни взаимоотношения, в които тези встъпват – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, във връзка с бъдещите им деца и тн.
Произнасяйки се по жалбата на двете българки, Европейски съд по правата на човека стъпва на предишно свое решение – по делото „ Федотова и други против Русия “. Именно в него през 2021 година той уточни, че страните, утвърдили конвенцията, са задължени да вкарат правна рамка за еднополовите двойки и имат много стеснено право на преценка по въпроса. От друга страна разполагат с много по-широко право да изберат средствата, с които да обезпечат правна отбрана на фамилиите от един и същи пол.
В решението от 2021 година във връзка с Русия и в това от през днешния ден за България се споделя, че правната рамка за еднополовите двойки би трябвало да е такава, че „ да разрешава на хората от един и същи пол да се възползват от съответното самопризнание и отбрана на техните фамилни взаимоотношения “.
„ Съдът отбелязва, че актуалният случай не се отнася до някакви „ спомагателни “ характерни права (така избрани като противоположни на главните права), вероятно произлизащи от подобен съюз, които могат да бъдат предмет на несъгласия заради сензитивния им темперамент: по този въпрос Съдът към този момент е постановил, че страните се употребяват с известна независимост на преценка във връзка с точния статут, възложен от средствата за признание, и правата и отговорностите, свързани с подобен съюз или записано партньорство. Напротив, актуалният случай визира единствено общата нужда от правно признание и базисна отбрана на жалбоподателите като сътрудници от един и същи пол “, показва Европейски съд по правата на човека в решението си за двете българки.
И изяснява, че публично приетата форма на общуване, друга от брака, има стойност сама по себе си за еднополовите двойки, без значение от правните последствия, необятни или лимитирани, които поражда. „ Освен значителната потребност от публично признание, еднополовата двойка, сходно на хетеросексуалната двойка, има и „ елементарни потребности “ от отбрана. Признаването на двойката не може да бъде отделено от нейната отбрана. Съдът неколкократно е заявявал, че хомосексуалните двойки са в обстановка, сравнима с тази на хетеросексуалните двойки, що се отнася до потребността им от публично признание и отбрана на връзката им “, написа съдът.
Съдът в Страсбург акцентира, че има ясна и трайна наклонност за правно признание на еднополовите двойки измежду страните, включили се към конвенцията – 30 от тях дават опция за законно признание на еднополови двойки, 18 позволяват брак на лица от същия пол, 12 са въвели различни форми на признание на брака.
Това постанови Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по тъжба на две българки, сключили брак във Англия, предава lex.bg
Съдът в Страсбург приема, че България не е изпълнила задължението си да обезпечи правото им на ценене на персонален и фамилен живот, защото у нас еднополовите двойки нямат никакъв юридически статут.
Лилия Бабулкова и Дарина Коилова са дружно повече от 14 години, през 2016 година те подписват брак във Англия, споделя юрист Деница Любенова, която е ръководител на ЛГБТИ организация „ Действие “ и е представлявала двете дами пред съда в Страсбург. След това Бабулкова и Коилова подават искане до столичния регион “Люлин ”, с което желаят бракът им да бъде приет в България според условията на Закона за гражданската регистрация.
През 2017 година администрацията отхвърля да записва брака. И двете завеждат дело в Административен съд – София-град. И той, и Върховният административен съд удостоверяват отхвърли.
Двете дами водят и дело за промяна на семейството на Дарина, което е висящо пред Софийския градски съд. Те са оспорили и отхвърли на Центъра за асистирана репродукция да финансира процедура, единствено тъй като са го уведомили, че са в брак.
През 2020 година Бабулкова и Коилова подават тъжба против България пред Европейски съд по правата на човека с искане за определяне на нарушаване на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека – право на ценене на персоналния и фамилния живот.
Пред съда в Страсбург те акцентират, че имат законно подписан цивилен брак в страна – членка на Съвета на Европа, който не може да бъде регистриран в България, а това ги подлага на правна неустановеност и ги принуждава да живеят в юридически вакуум у нас. Те сочат, че България не е уредила правното признание на фамилиите на лица от еднакъв пол и това визира всички семейноправни взаимоотношения, в които тези встъпват – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, във връзка с бъдещите им деца и тн.
Произнасяйки се по жалбата на двете българки, Европейски съд по правата на човека стъпва на предишно свое решение – по делото „ Федотова и други против Русия “. Именно в него през 2021 година той уточни, че страните, утвърдили конвенцията, са задължени да вкарат правна рамка за еднополовите двойки и имат много стеснено право на преценка по въпроса. От друга страна разполагат с много по-широко право да изберат средствата, с които да обезпечат правна отбрана на фамилиите от един и същи пол.
В решението от 2021 година във връзка с Русия и в това от през днешния ден за България се споделя, че правната рамка за еднополовите двойки би трябвало да е такава, че „ да разрешава на хората от един и същи пол да се възползват от съответното самопризнание и отбрана на техните фамилни взаимоотношения “.
„ Съдът отбелязва, че актуалният случай не се отнася до някакви „ спомагателни “ характерни права (така избрани като противоположни на главните права), вероятно произлизащи от подобен съюз, които могат да бъдат предмет на несъгласия заради сензитивния им темперамент: по този въпрос Съдът към този момент е постановил, че страните се употребяват с известна независимост на преценка във връзка с точния статут, възложен от средствата за признание, и правата и отговорностите, свързани с подобен съюз или записано партньорство. Напротив, актуалният случай визира единствено общата нужда от правно признание и базисна отбрана на жалбоподателите като сътрудници от един и същи пол “, показва Европейски съд по правата на човека в решението си за двете българки.
И изяснява, че публично приетата форма на общуване, друга от брака, има стойност сама по себе си за еднополовите двойки, без значение от правните последствия, необятни или лимитирани, които поражда. „ Освен значителната потребност от публично признание, еднополовата двойка, сходно на хетеросексуалната двойка, има и „ елементарни потребности “ от отбрана. Признаването на двойката не може да бъде отделено от нейната отбрана. Съдът неколкократно е заявявал, че хомосексуалните двойки са в обстановка, сравнима с тази на хетеросексуалните двойки, що се отнася до потребността им от публично признание и отбрана на връзката им “, написа съдът.
Съдът в Страсбург акцентира, че има ясна и трайна наклонност за правно признание на еднополовите двойки измежду страните, включили се към конвенцията – 30 от тях дават опция за законно признание на еднополови двойки, 18 позволяват брак на лица от същия пол, 12 са въвели различни форми на признание на брака.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ