България е с най-ниската безработица в ЕС
България е страната в Европейския съюз с най-ниска безработица, съгласно данните на Евростат към януари. Страната регистрира едвам 3.1% безработица, което дава отговор на 54 хиляди индивида. И за първи път, откогато Евростат събира данни, България е най-добре представящата се страна и равнището е толкоз ниско.
Полша (3.1%) и Чехия (3.2%) са другите две европейски страни с сходни на България равнища.
В Европейския съюз най-лошо е ситуацията във Финландия (10.2%), Испания (9.8%), Швеция (8.7%), Гърция (7.7%) и Дания (7.5%).
Пълна претовареност в България
При регистрираното през януари равнище на безработица може да се каже, че в България се следи цялостна претовареност. При равнище 3.1% стопанската система е „ изстискала “ съвсем целия разполагаем човешки запас. Според икономическата доктрина, при цялостна претовареност се смята, че останалата безработица е чисто структурна (липса на фрагменти за характерни браншове като IT или инженери) или фрикционна (хора в развой на промяна на работата си).
Падането на равнището на безработица до толкоз невисок % не е единствено добра вест. Това посочва, че има повече свободни работни места, в сравнение с хора, които да ги заемат. Фирмите стартират да се борят за фрагменти, а това е обвързвано със мощен натиск за повдигане на заплатите, с цел да ги намерят или задържат.
А когато заплатите порастват прекомерно бързо, компаниите подвигат цените на стоките си, с цел да покрият растящите разноски за труд, което пък подхранва инфлацията и изяжда приходите и спестяванията.
Методологията на Евростат
Според методологията на Евростат, хармонизираният коефициент на безработица включва хората сред 15 и 74 години, които нямат работа, подготвени са да стартират такава в границите на две седмици и интензивно са търсили предходните 4 седмици (чрез разгласи, изявленията, агенции и т.н.).
В статистиката не влизат студентите, пенсионерите и обезсърчените хора, които желаят да работят, само че са спрели да търсят, тъй като имат вяра, че няма да намерят. Работещите в „ сивата стопанска система “ също не се регистрират – а това са хората, които работят без контракт, само че в случай че кажат на анкетьора, че работят за пари, Евростат ги брои за заети, а не за безработни.
В изследване на Експертния клуб за стопанска система и политики (ЕКИП) се показва, че в България има сред 120 и 150 хиляди души в трудоспособна възраст, които обаче нито учат, нито работят. Тезата на икономистите е, че тези хора биха могли да бъдат задействани на пазара на труда и няма потребност се вкарват служащи от трети страни, за каквито упорства бизнеса.
Данните на Евростат и Национален статистически институт се разграничават от числата, които всеки месец извежда Агенцията по заетостта (АЗ). Причината е, че статистическият институт употребява анкети, с цел да мери безработицата. От своя страна АЗ се базира на записаните хора в бюрата по труда. И съгласно последните данни на Агенцията, безработицата в България е 5.4%. В края на месеца записаните безработни лица са 153 153 души, като броят им се свива с 3.1% на годишна база.
Полша (3.1%) и Чехия (3.2%) са другите две европейски страни с сходни на България равнища.
В Европейския съюз най-лошо е ситуацията във Финландия (10.2%), Испания (9.8%), Швеция (8.7%), Гърция (7.7%) и Дания (7.5%).
Пълна претовареност в България
При регистрираното през януари равнище на безработица може да се каже, че в България се следи цялостна претовареност. При равнище 3.1% стопанската система е „ изстискала “ съвсем целия разполагаем човешки запас. Според икономическата доктрина, при цялостна претовареност се смята, че останалата безработица е чисто структурна (липса на фрагменти за характерни браншове като IT или инженери) или фрикционна (хора в развой на промяна на работата си).
Падането на равнището на безработица до толкоз невисок % не е единствено добра вест. Това посочва, че има повече свободни работни места, в сравнение с хора, които да ги заемат. Фирмите стартират да се борят за фрагменти, а това е обвързвано със мощен натиск за повдигане на заплатите, с цел да ги намерят или задържат.
А когато заплатите порастват прекомерно бързо, компаниите подвигат цените на стоките си, с цел да покрият растящите разноски за труд, което пък подхранва инфлацията и изяжда приходите и спестяванията.
Методологията на Евростат
Според методологията на Евростат, хармонизираният коефициент на безработица включва хората сред 15 и 74 години, които нямат работа, подготвени са да стартират такава в границите на две седмици и интензивно са търсили предходните 4 седмици (чрез разгласи, изявленията, агенции и т.н.).
В статистиката не влизат студентите, пенсионерите и обезсърчените хора, които желаят да работят, само че са спрели да търсят, тъй като имат вяра, че няма да намерят. Работещите в „ сивата стопанска система “ също не се регистрират – а това са хората, които работят без контракт, само че в случай че кажат на анкетьора, че работят за пари, Евростат ги брои за заети, а не за безработни.
В изследване на Експертния клуб за стопанска система и политики (ЕКИП) се показва, че в България има сред 120 и 150 хиляди души в трудоспособна възраст, които обаче нито учат, нито работят. Тезата на икономистите е, че тези хора биха могли да бъдат задействани на пазара на труда и няма потребност се вкарват служащи от трети страни, за каквито упорства бизнеса.
Данните на Евростат и Национален статистически институт се разграничават от числата, които всеки месец извежда Агенцията по заетостта (АЗ). Причината е, че статистическият институт употребява анкети, с цел да мери безработицата. От своя страна АЗ се базира на записаните хора в бюрата по труда. И съгласно последните данни на Агенцията, безработицата в България е 5.4%. В края на месеца записаните безработни лица са 153 153 души, като броят им се свива с 3.1% на годишна база.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ