Габриел във Виена: България е част от решението на проблема с миграционния натиск
България е част от решението на казуса с миграционния напън и нашето присъединение към Шенген ще направи контрола над външните граници на Европейски Съюз още по-ефикасен, съобщи вицепремиерът и външен министър Мария Габриел на взаимна конференция с австрийския външен министър Александър Шаленберг във Виена.
Вицепремиерът съобщи, че България поддържа визията на Австрия, че Шенгенското пространство би трябвало да се приспособява към новите действителности. Габриел означи, че тематиката за Шенген е обвързвана с двустранните връзки сред София и Виена от позиция на развиването на бизнес връзките и на туризма.
България и Австрия имат обичайно положителни, прагматични и продуктивни двустранни връзки, посочи българският външен министър.
" Много съм радостна да видя, че има политическа воля за по-нататъшното развиване на двустранните връзки в интерес на нашите бизнеси и на нашите жители ", сподели Мария Габриел.
Както Габриел, по този начин и Шаленберг обърнаха внимание на обстоятелството, че Австрия е вторият по величина задграничен вложител в България.
Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг сподели, че България се „ движи в вярната посока “ за присъединение в Шенген, само че съгласно него има доста провокации в Шенгенското пространство, защото доста от страните връщат назад граничния си надзор. По думите му България би трябвало да постави още старания в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е персонално ориентирано към България или Румъния.
Шаленберг посочи, че Австрия е обградена от страни членки или асоциирани страни към Шенгенското пространство и все пак продължава да има най-големия дял претенденти за леговище в Европа. Австрийците обичат Шенген, само че остават с усещането, че сега системата не действа и не им дава възприятието за сигурност, от която се нуждаят, добави той.
Мария Габриел означи, че с Шаленберг са разискали също по този начин Украйна и въпроса с разширението на Европейски Съюз.
" Нашето взаимно обръщение е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се пазят в сложни времена. Продължаваме да поддържаме Украйна и ще я поддържаме толкоз дълго време, колкото е належащо.
По въпроса с политиката на разширение бих желала в действителност да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз. За нас е от стратегическа значимост да имаме сигурни, проспериращи и постоянни съседи, които споделят с нас нашите европейски полезности ", съобщи българският министър на външните работи.
По отношение на разширението на Европейски Съюз Шаленберг съобщи, че " в този обръч от рецесии, би трябвало да изградим обръч от непоклатимост ", а единственият метод, по който да създадем това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той сподели, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които желаят да са част от Европейски Съюз, и няма да постанова нови условия за приема им.
Това е второто посещаване на почитан български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври министър председателят Николай Денков бе на аудиенция във Виена, в границите на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.
Тогава той съобщи, че в случай че България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на Европейски Съюз, ще се понижи цената на транспорта на храни и други артикули от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които желаеме да се случат в Европа, сподели той след срещата си с канцлера Нехамер.
На 17 ноември 2022 година със 106 гласа „ за “ и 18 „ срещу “ Народното събрание одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство, в която се декларира цялостната поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година
На 2 декември 2022 година след съвещание на държавното управление на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра разгласи, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 година, а ще поддържа приемането на Румъния и Хърватия.
Същия ден на конференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер удостовери позицията на австрийското държавно управление, че няма да поддържа присъединението на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правораздаването на 8 декември 2022 година
Шенгенското пространство подсигурява свободно придвижване на над 400 милиона европейци. То обгръща 27 страни - 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани страни - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обгръща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 година в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните 10 страни членки на Европейската общественост – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, за унищожаване на контрола на общите граници и свободно придвижване на жителите сред подписалите го страни.
Вицепремиерът съобщи, че България поддържа визията на Австрия, че Шенгенското пространство би трябвало да се приспособява към новите действителности. Габриел означи, че тематиката за Шенген е обвързвана с двустранните връзки сред София и Виена от позиция на развиването на бизнес връзките и на туризма.
България и Австрия имат обичайно положителни, прагматични и продуктивни двустранни връзки, посочи българският външен министър.
" Много съм радостна да видя, че има политическа воля за по-нататъшното развиване на двустранните връзки в интерес на нашите бизнеси и на нашите жители ", сподели Мария Габриел.
Както Габриел, по този начин и Шаленберг обърнаха внимание на обстоятелството, че Австрия е вторият по величина задграничен вложител в България.
Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг сподели, че България се „ движи в вярната посока “ за присъединение в Шенген, само че съгласно него има доста провокации в Шенгенското пространство, защото доста от страните връщат назад граничния си надзор. По думите му България би трябвало да постави още старания в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е персонално ориентирано към България или Румъния.
Шаленберг посочи, че Австрия е обградена от страни членки или асоциирани страни към Шенгенското пространство и все пак продължава да има най-големия дял претенденти за леговище в Европа. Австрийците обичат Шенген, само че остават с усещането, че сега системата не действа и не им дава възприятието за сигурност, от която се нуждаят, добави той.
Мария Габриел означи, че с Шаленберг са разискали също по този начин Украйна и въпроса с разширението на Европейски Съюз.
" Нашето взаимно обръщение е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се пазят в сложни времена. Продължаваме да поддържаме Украйна и ще я поддържаме толкоз дълго време, колкото е належащо.
По въпроса с политиката на разширение бих желала в действителност да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз. За нас е от стратегическа значимост да имаме сигурни, проспериращи и постоянни съседи, които споделят с нас нашите европейски полезности ", съобщи българският министър на външните работи.
По отношение на разширението на Европейски Съюз Шаленберг съобщи, че " в този обръч от рецесии, би трябвало да изградим обръч от непоклатимост ", а единственият метод, по който да създадем това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той сподели, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които желаят да са част от Европейски Съюз, и няма да постанова нови условия за приема им.
Това е второто посещаване на почитан български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври министър председателят Николай Денков бе на аудиенция във Виена, в границите на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.
Тогава той съобщи, че в случай че България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на Европейски Съюз, ще се понижи цената на транспорта на храни и други артикули от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които желаеме да се случат в Европа, сподели той след срещата си с канцлера Нехамер.
На 17 ноември 2022 година със 106 гласа „ за “ и 18 „ срещу “ Народното събрание одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство, в която се декларира цялостната поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година
На 2 декември 2022 година след съвещание на държавното управление на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра разгласи, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 година, а ще поддържа приемането на Румъния и Хърватия.
Същия ден на конференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер удостовери позицията на австрийското държавно управление, че няма да поддържа присъединението на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правораздаването на 8 декември 2022 година
Шенгенското пространство подсигурява свободно придвижване на над 400 милиона европейци. То обгръща 27 страни - 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани страни - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обгръща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 година в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните 10 страни членки на Европейската общественост – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, за унищожаване на контрола на общите граници и свободно придвижване на жителите сред подписалите го страни.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ