Българите са много по-щастливи от преди, сочи глобално проучване
България фрапантно е трансформирала единствено за малко повече от десетина години позицията си в международна ранглиста за това дали хората се усещат щастливи. Спрямо резултатите от 2013 година в оповестения през днешния ден Световен отчет за щастието 2024 тя се изкачила с впечатляващите 63 позиции и застава след Сърбия, която с нанагорнище с 69 места е водещата страна в света.
Данните са на американската социологическа организация " Галъл ", като този път създателите са се фокусирали върху това по какъв начин се усещат другите възрастови групи в обособените страни. Изводът им е, че младите българи до 30 години са доста, доста по-щастливи от останалите си санъродници.
Това не е някакъв народен феномен, тъй като изследването за интервала 2021-2023 година демонстрира, че смяната обгръща цяла Източна Европа, като в този момент на практика няма разлика сред младежите в тази част и в Западна Европа за това до каква степен са щастливи. Една от аргументите е, че младежите в Западна Европа са обезсърчени, без положителна вероятност, с мъчно намиране на добра работа и дребни шансове да се снабдят независимо със лично жилище.
В международната ранглиста, обхващаща 145 страни и територии, България е сложена под номер 81 сред Индонезия и Армения. Тя е и с най-ниската позиция за страна от Европейския съюз след Хърватия (63) и Гърция (64).
Но в световното нареждане при възрастовата група до 30 години България е на 40-о място. Тази ранглиста се оглавява от Литва, следвана от Израел и Сърбия, Румъния и под номер 8. Следват още осем източноевропейски страни, измежду които и Косово (23).
При хората на възраст над 60 години България е на 90-о място.
Тази разлика от 50 позиции сред това по какъв начин правят оценка живота си младите българи и тези над 60 години също не е неповторима за страната. В Хърватия тя е 66 позиции, с над 50 позиции са Молдова и Сърбия, а сред 40 и 50 - Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора. Едно от обясненията на създателите за тази бездна са компликациите, през които са минали възрастните след краха на комунизма и разпадането с доста принуждение, съсипия и гибел на някогашна Югославия.
В случая с България не е дребна разликата и сред младите българи и идващите две възрастови групи преди най-възрастните - те са тук-там 71 и 74 в международната ранглиста.
Основните критерии, по които е правена оценката, са осем:
Брутният вътрешен продукт като покупателна дарба на глава от населението
предстояща дълготрайност на живота при раждане
социална поддръжка на национално равнище (въпрос дали интервюираният има близки или другари, на които може да разчита да му оказват помощ в тежка ситуация)
независимост човек самичък да прави изборите за живота си
присъединяване или подготвеност за включване в благотворителни дейности и дарения
усещания за равнището на корупция
персонално задоволство на всекидневна основа (през последните няколко дни смяхте ли се, преживяхте ли нещо прелестно, правихте ли забавни неща)
негативни прекарвания във всекидневието (да се чувстваш угрижен, печален, ядосан).
Ето още няколко извода от отчета за измененията (по възрастова група) в щастието по отношение на интервала 2006-2010 година:
Страните от Централна и Източна Европа са имали най-голямо нарастване на преценката, че хората са щастиви, и това е във всички възрастови групи. В някогашния Съюз на съветските социалистически републики тези резултати са 50% по-ниски.
В Източна Азия също имаше огромно нарастване на щастливи, изключително измежду възрастните хора.
За разлика от това, щастието е намаляло в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка във всички възрастови групи.
В Северна Америка е изключително огромен сривът измежду младите и сега те са по-малко щастливи от живота си, в сравнение с възрастните.
Отрицателните страсти към този момент се срещат по-често, в сравнение с през 2006-2010 на всички места като се изключи Източна Азия и в Европа. В Централна и Източна Европа, отрицателните страсти в този момент са по-редки във всички възрастови групи.
През 2021-2023 година негативни страсти е имало във всеки район, по-разпространени са били измежду дамите, в сравнение с измежду мъжете.
Кризата с COVID-19 докара до международен растеж в каузи на хората, които са помогнали на други в потребност. Това повишаване на доброжелателността е изключително огромно за родените след 1980 г.
Първите 10 страни останаха, общо взето, същите като преди COVID-19. Финландия е към момента на върха, като Дания в този момент е доста близо и всичките пет скандинавските страни са в топ 10. Но в идващите 10 има повече смяна с изкачването на страните от Източна Европа (особено Чехия, Литва и Словения), само че и тъй като Съединени американски щати и Германия са паднали до 23 и 24 в класацията.
Данните са на американската социологическа организация " Галъл ", като този път създателите са се фокусирали върху това по какъв начин се усещат другите възрастови групи в обособените страни. Изводът им е, че младите българи до 30 години са доста, доста по-щастливи от останалите си санъродници.
Това не е някакъв народен феномен, тъй като изследването за интервала 2021-2023 година демонстрира, че смяната обгръща цяла Източна Европа, като в този момент на практика няма разлика сред младежите в тази част и в Западна Европа за това до каква степен са щастливи. Една от аргументите е, че младежите в Западна Европа са обезсърчени, без положителна вероятност, с мъчно намиране на добра работа и дребни шансове да се снабдят независимо със лично жилище.
В международната ранглиста, обхващаща 145 страни и територии, България е сложена под номер 81 сред Индонезия и Армения. Тя е и с най-ниската позиция за страна от Европейския съюз след Хърватия (63) и Гърция (64).
Но в световното нареждане при възрастовата група до 30 години България е на 40-о място. Тази ранглиста се оглавява от Литва, следвана от Израел и Сърбия, Румъния и под номер 8. Следват още осем източноевропейски страни, измежду които и Косово (23).
При хората на възраст над 60 години България е на 90-о място.
Тази разлика от 50 позиции сред това по какъв начин правят оценка живота си младите българи и тези над 60 години също не е неповторима за страната. В Хърватия тя е 66 позиции, с над 50 позиции са Молдова и Сърбия, а сред 40 и 50 - Румъния, Босна и Херцеговина и Черна гора. Едно от обясненията на създателите за тази бездна са компликациите, през които са минали възрастните след краха на комунизма и разпадането с доста принуждение, съсипия и гибел на някогашна Югославия.
В случая с България не е дребна разликата и сред младите българи и идващите две възрастови групи преди най-възрастните - те са тук-там 71 и 74 в международната ранглиста.
Основните критерии, по които е правена оценката, са осем:
Брутният вътрешен продукт като покупателна дарба на глава от населението
предстояща дълготрайност на живота при раждане
социална поддръжка на национално равнище (въпрос дали интервюираният има близки или другари, на които може да разчита да му оказват помощ в тежка ситуация)
независимост човек самичък да прави изборите за живота си
присъединяване или подготвеност за включване в благотворителни дейности и дарения
усещания за равнището на корупция
персонално задоволство на всекидневна основа (през последните няколко дни смяхте ли се, преживяхте ли нещо прелестно, правихте ли забавни неща)
негативни прекарвания във всекидневието (да се чувстваш угрижен, печален, ядосан).
Ето още няколко извода от отчета за измененията (по възрастова група) в щастието по отношение на интервала 2006-2010 година:
Страните от Централна и Източна Европа са имали най-голямо нарастване на преценката, че хората са щастиви, и това е във всички възрастови групи. В някогашния Съюз на съветските социалистически републики тези резултати са 50% по-ниски.
В Източна Азия също имаше огромно нарастване на щастливи, изключително измежду възрастните хора.
За разлика от това, щастието е намаляло в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка във всички възрастови групи.
В Северна Америка е изключително огромен сривът измежду младите и сега те са по-малко щастливи от живота си, в сравнение с възрастните.
Отрицателните страсти към този момент се срещат по-често, в сравнение с през 2006-2010 на всички места като се изключи Източна Азия и в Европа. В Централна и Източна Европа, отрицателните страсти в този момент са по-редки във всички възрастови групи.
През 2021-2023 година негативни страсти е имало във всеки район, по-разпространени са били измежду дамите, в сравнение с измежду мъжете.
Кризата с COVID-19 докара до международен растеж в каузи на хората, които са помогнали на други в потребност. Това повишаване на доброжелателността е изключително огромно за родените след 1980 г.
Първите 10 страни останаха, общо взето, същите като преди COVID-19. Финландия е към момента на върха, като Дания в този момент е доста близо и всичките пет скандинавските страни са в топ 10. Но в идващите 10 има повече смяна с изкачването на страните от Източна Европа (особено Чехия, Литва и Словения), само че и тъй като Съединени американски щати и Германия са паднали до 23 и 24 в класацията.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ