Да, рециклирането се случва: Изхвърляйте разделно
България Да, преработването се случва: Изхвърляйте разделно Ниското равнище на разделно събиране у нас се дължи на първо място на неналичието на стопански тласък – мнението на Боян Рашев, един от водещите български специалисти по ръководство на околната среда 
17 декември 2019, 11:05 
Източник: iStock/Getty Images
реди седмица бях на събитие, на което за следващ път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За страдание този мит се подклажда непрестанно от търсещи абсурда медийни репортажи и градски митове за разбъркване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.
Огромната част от опаковките са направени от четири незаобиколими материала – пластмаса, хартия, стъкло или метал. Оставените в заведенията или върнатите в магазина стъклени бутилки да вземем за пример се въртят неведнъж през заводите за бира и безалкохолни питиета – приблизително 2.7 пъти за година за интервал от 4-5 години. Стъклена бутика, изхвърлена в зеления резервоар на Екопак в София обаче също се трансформира в нова бутилка и ще бъде продадена още веднъж в локалния супермаркет в границите на 2-3 месеца. Инсталации за отнасяне на стъклени опаковки като тази на Екопак край с. Равно Поле, както и тази за следващо преработване и произвеждане на нови бутилки на BA Glass България в кв. Орландовци, вършат завъртането на кръга постижимо, без даже материалът да е напускал границите на Софийска област. А в това време производителят на стъклени бутилки и буркани BA Glass е един от най-големите играчи в Европа с два завода в България като 70% от продукцията му отива за експорт.
4 други възможности на пластмасата, за които природата ще ви се отблагодари
Хартиените опаковки са абсолютният първенец. През 2018 година на практика всички 5 организации по оползотворяване регистрират, че към 90% от хартиените боклуци от опаковки в България се събират разделно, сортират се по тип и се рециклират в фабрики за произвеждане на нови опаковки от хартия и картон, като този на DS Smith България край Пазарджик, който работи съвсем извънредно с отпадъчна суровина.
Всъщност, през 2018 година по сходен метод рециклираме над 60% от опаковките, пуснати на нашия пазар. В безусловно отношение, Екопак са рециклирали малко над 100 хиляди тона опаковки при пуснати на пазара от техните членове над 166 хиляди тона, което прави малко над 60% материално оползотворяване. Екобулпак са съумели да рециклират над 81 хиляди тона, при пуснати на пазара от техни членове към 114 хиляди тона, което съставлява близо 72% материално оползотворяване. Останалите три организации също регистрират сходни проценти.
Горните резултати се реализират доста по-лесно и при по-ниски разноски, в случай че материалът бъде събран разделно и е релативно чист. Точно по тази причина транспортните компании биха плащали огромни санкции на организациите по оползотворяване, в случай че си разрешат да смесят другите контейнери, до момента в който ги събират. За страдание, голямата част от битовите боклуци в България към момента се събират през общите контейнери и идват в сепариращите съоръжения в ужасяващо замърсен тип и смесени с какво ли не. Това извънредно доста затруднява и оскъпява сортирането и понижава качеството и цената на крайната суровина при някои материални потоци, изключително пластмаси и хартия.
Не, напълно не всичко е цветя и рози. Започвам с метода на броене на данните:
Евростат: България пета в Европейски Съюз по генериране на отпадък, в това число рисков
Процентът преработване на пластмасови опаковки = Количествата събрани и рециклирани опаковки / Количествата пуснати на пазара опаковки.
Числителят се следи изкъсо посредством прецизна система за инспекции, само че знаменателят е декларативен, т.е. приказваме за заявените количества, за които компаниите заплащат продуктови такси. Това е чист разход за тях, т.е. има сериозен тласък за недеклариране. Освен това, от ден на ден пораства електронната търговия, а там напълно пък нямат навика да заплащат продуктови такси за опаковки.
В сектора от дълго време се знае, че на пазара има много огромно количество недекларирани опаковки, т.е. физически наличните размери са много по-големи от заявените. С една дума: Официалните доклади на Министерство на околната среда и водите евентуално съществено надценяват % рециклирани от пуснатите на пазара пластмасови опаковки в България. Забележете, че това не се дължи на неверни доклади на организациите по оползотворяване, а на безучастие на значима част от бизнеса в системата.
Мечтател или реалист: може ли това момче да ни избави от пластмасата
Основният проблем обаче си остава ниското равнище на разделно събиране у нас. То се дължи на първо място на неналичието на стопански тласък – до момента в който няма връзка сред таксите и действителното количество разбъркан боклук, което изхвърляме, разделното събиране ще остане занимавка главно на стеснен брой съзнателни жители. Ефективното въвеждане на „ замърсителят заплаща “ обаче е въпрос както на политическа воля, по този начин и на вложения – за доста повече контейнери да вземем за пример, тъй че да не се лутате с часове да ги търсите. Тоест най-после става въпрос за доста пари, които общините и организациите по оползотворяване би трябвало да съберат от всеки един от нас. Без тях обаче новите европейски условия за разделно събиране и преработване на 70% от отпадъците от опаковки до 2030 година са неизпълними.
Обаче не всичко приключва тук. През юни, 2019 година да вземем за пример в София се организира годишната конференция на TOMRA Group – норвежка компания, която е нещо като „ Ролс-Ройсът “ в технологиите за събиране и подбиране на материали. Изборът им не беше инцидентен. Просто тъкмо тогава в Елин Пелин започва работа завода на Интегра Пластикс за преработване на някои типове пластмаси (т.нар. найлонови пликчета), които до през вчерашния ден можеха единствено или да се изгарят или да се товарят на кораби за Азия, откъдето да пълнят океаните с отпадък. Годишно там ще се преработват 40 хиляди тона пластмасови боклуци, най-вече импорт от Западна Европа.
България в действителност има голяма рециклираща промишленост, изключително за пластмаси. Германия и други страни от Западна Европа ни изпращат огромни количества боклук (често на негативни цени), който в действителност се сортира и рециклира тук. Ние произвеждаме от него суровина с висока стойност, която се връща в стопанската система. Така те регистрират високи равнища на преработване, а българският бизнес прави пари, основава добавена стойност и работни места. Ако страната действително управлява и всичко това се случва при съблюдаване на разпоредбите и екологичните правила, то не виждам за какво да не се прави.
Но да се върна към събитието, с което започнах. Взех пластмасова бутилка за вода от масата и дадох съответен образец: Ако тя бъде изхвърлена в жълтия резервоар ще се сортира по тип и цвят в профилирана сортираща инсталацията. След това ще замине за един от заводите за преправка на пластмаса ( например в Ямбол), където ще бъде надробена на дребни нишки. Материалът може да се трансформира в заряд за възглавници и завивки в завода на Калинел в Троян. С над 1700 чиновници те са водеща компания за произвеждане на домакински текстил в Европа, един от най-големите български снабдители на IKEA. Накрая може да се окаже, че години наред спите върху личната си бутилка.
Мнението на Боян Рашев е оповестено във „ Facebook “, препечатваме го с негово единодушие.
17 декември 2019, 11:05 Източник: iStock/Getty Images реди седмица бях на събитие, на което за следващ път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За страдание този мит се подклажда непрестанно от търсещи абсурда медийни репортажи и градски митове за разбъркване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.
Огромната част от опаковките са направени от четири незаобиколими материала – пластмаса, хартия, стъкло или метал. Оставените в заведенията или върнатите в магазина стъклени бутилки да вземем за пример се въртят неведнъж през заводите за бира и безалкохолни питиета – приблизително 2.7 пъти за година за интервал от 4-5 години. Стъклена бутика, изхвърлена в зеления резервоар на Екопак в София обаче също се трансформира в нова бутилка и ще бъде продадена още веднъж в локалния супермаркет в границите на 2-3 месеца. Инсталации за отнасяне на стъклени опаковки като тази на Екопак край с. Равно Поле, както и тази за следващо преработване и произвеждане на нови бутилки на BA Glass България в кв. Орландовци, вършат завъртането на кръга постижимо, без даже материалът да е напускал границите на Софийска област. А в това време производителят на стъклени бутилки и буркани BA Glass е един от най-големите играчи в Европа с два завода в България като 70% от продукцията му отива за експорт.
4 други възможности на пластмасата, за които природата ще ви се отблагодари
Хартиените опаковки са абсолютният първенец. През 2018 година на практика всички 5 организации по оползотворяване регистрират, че към 90% от хартиените боклуци от опаковки в България се събират разделно, сортират се по тип и се рециклират в фабрики за произвеждане на нови опаковки от хартия и картон, като този на DS Smith България край Пазарджик, който работи съвсем извънредно с отпадъчна суровина.
Всъщност, през 2018 година по сходен метод рециклираме над 60% от опаковките, пуснати на нашия пазар. В безусловно отношение, Екопак са рециклирали малко над 100 хиляди тона опаковки при пуснати на пазара от техните членове над 166 хиляди тона, което прави малко над 60% материално оползотворяване. Екобулпак са съумели да рециклират над 81 хиляди тона, при пуснати на пазара от техни членове към 114 хиляди тона, което съставлява близо 72% материално оползотворяване. Останалите три организации също регистрират сходни проценти.
Горните резултати се реализират доста по-лесно и при по-ниски разноски, в случай че материалът бъде събран разделно и е релативно чист. Точно по тази причина транспортните компании биха плащали огромни санкции на организациите по оползотворяване, в случай че си разрешат да смесят другите контейнери, до момента в който ги събират. За страдание, голямата част от битовите боклуци в България към момента се събират през общите контейнери и идват в сепариращите съоръжения в ужасяващо замърсен тип и смесени с какво ли не. Това извънредно доста затруднява и оскъпява сортирането и понижава качеството и цената на крайната суровина при някои материални потоци, изключително пластмаси и хартия.
Не, напълно не всичко е цветя и рози. Започвам с метода на броене на данните:
Евростат: България пета в Европейски Съюз по генериране на отпадък, в това число рисков
Процентът преработване на пластмасови опаковки = Количествата събрани и рециклирани опаковки / Количествата пуснати на пазара опаковки.
Числителят се следи изкъсо посредством прецизна система за инспекции, само че знаменателят е декларативен, т.е. приказваме за заявените количества, за които компаниите заплащат продуктови такси. Това е чист разход за тях, т.е. има сериозен тласък за недеклариране. Освен това, от ден на ден пораства електронната търговия, а там напълно пък нямат навика да заплащат продуктови такси за опаковки.
В сектора от дълго време се знае, че на пазара има много огромно количество недекларирани опаковки, т.е. физически наличните размери са много по-големи от заявените. С една дума: Официалните доклади на Министерство на околната среда и водите евентуално съществено надценяват % рециклирани от пуснатите на пазара пластмасови опаковки в България. Забележете, че това не се дължи на неверни доклади на организациите по оползотворяване, а на безучастие на значима част от бизнеса в системата.
Мечтател или реалист: може ли това момче да ни избави от пластмасата
Основният проблем обаче си остава ниското равнище на разделно събиране у нас. То се дължи на първо място на неналичието на стопански тласък – до момента в който няма връзка сред таксите и действителното количество разбъркан боклук, което изхвърляме, разделното събиране ще остане занимавка главно на стеснен брой съзнателни жители. Ефективното въвеждане на „ замърсителят заплаща “ обаче е въпрос както на политическа воля, по този начин и на вложения – за доста повече контейнери да вземем за пример, тъй че да не се лутате с часове да ги търсите. Тоест най-после става въпрос за доста пари, които общините и организациите по оползотворяване би трябвало да съберат от всеки един от нас. Без тях обаче новите европейски условия за разделно събиране и преработване на 70% от отпадъците от опаковки до 2030 година са неизпълними.
Обаче не всичко приключва тук. През юни, 2019 година да вземем за пример в София се организира годишната конференция на TOMRA Group – норвежка компания, която е нещо като „ Ролс-Ройсът “ в технологиите за събиране и подбиране на материали. Изборът им не беше инцидентен. Просто тъкмо тогава в Елин Пелин започва работа завода на Интегра Пластикс за преработване на някои типове пластмаси (т.нар. найлонови пликчета), които до през вчерашния ден можеха единствено или да се изгарят или да се товарят на кораби за Азия, откъдето да пълнят океаните с отпадък. Годишно там ще се преработват 40 хиляди тона пластмасови боклуци, най-вече импорт от Западна Европа.
България в действителност има голяма рециклираща промишленост, изключително за пластмаси. Германия и други страни от Западна Европа ни изпращат огромни количества боклук (често на негативни цени), който в действителност се сортира и рециклира тук. Ние произвеждаме от него суровина с висока стойност, която се връща в стопанската система. Така те регистрират високи равнища на преработване, а българският бизнес прави пари, основава добавена стойност и работни места. Ако страната действително управлява и всичко това се случва при съблюдаване на разпоредбите и екологичните правила, то не виждам за какво да не се прави.
Но да се върна към събитието, с което започнах. Взех пластмасова бутилка за вода от масата и дадох съответен образец: Ако тя бъде изхвърлена в жълтия резервоар ще се сортира по тип и цвят в профилирана сортираща инсталацията. След това ще замине за един от заводите за преправка на пластмаса ( например в Ямбол), където ще бъде надробена на дребни нишки. Материалът може да се трансформира в заряд за възглавници и завивки в завода на Калинел в Троян. С над 1700 чиновници те са водеща компания за произвеждане на домакински текстил в Европа, един от най-големите български снабдители на IKEA. Накрая може да се окаже, че години наред спите върху личната си бутилка.
Мнението на Боян Рашев е оповестено във „ Facebook “, препечатваме го с негово единодушие.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ