Честваме 138 години от Съединението на България
България празнува 138 години от Съеднинението. През 1885 година се прави съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, въпреки и с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях. Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно, основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия.
Първите опити за реализиране на тази задача се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен. Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Кръстевич, като патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг.
В състава на краткотрайното държавно управление влизат: доктор Г. Странски (председател), доктор Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК би трябвало да покаже на външния свят и изключително на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното държавно управление афишира военно състояние в Областта и издава заповед за активизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то насочва и покана до княз Александър I Батенберг да поеме ръководството на обединена България. Временното държавно управление просъществува до 9 септември 1885 година, когато в Пловдив идва князът и разпорежда функционалностите му на Комисарство на Южна България.
Днес, 137 години по-късно, българите у нас и в чужбина означаваме празнично Съединението - 6 септември. Кулминацията и тази година ще е тържествена-заря инспекция пред паметника на площад " Съединение " в Пловдив. В редица обитаеми места има проведени мероприятия, с които да се отпразнува бележитата дата.
По силата на Берлинския контракт от 1878 година Южна България, наречена по искане на британската дипломация Източна Румелия, е откъсната от обновената българска страна и включена още веднъж в рамките на Османската империя, въпреки и с известна автономност. Българското население от Областта не се помирява с несправедливите решения на Берлинския контракт и неотложно повежда битка срещу тях. Първоначалният план е присъединението на Областта да стане дружно с присъединението на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невероятно, основно заради несъответствуващата интернационална конюнктура, на напред във времето излиза задачата да се осъществя най-малко присъединението единствено на Източна Румелия.
Първите опити за реализиране на тази задача се подхващат още през 1880 година През 1884 година въпросът за присъединението на Източна Румелия към Княжество България още веднъж излиза на напред във времето, само че и този път не може да бъде решен. Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година Той се нагърбва с осъществяването на задачата единствено с революционни средства, по образеца на дейците на Априлското въстание през 1876 година През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка, издига лозунга за обединяване на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг.
Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център. Сутринта на 6 септември те, дружно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него основен шеф – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия правилник и да повика неотложно турски войски от Цариград, Кръстевич, като патриот, избира да се съобщи непринудено. Веднага след провъзгласяването на Съединението е образувано Временно държавно управление отпред с доктор Г. Странски, което поема ръководството на Областта до идването на княз Александър I Батенберг.
В състава на краткотрайното държавно управление влизат: доктор Г. Странски (председател), доктор Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК би трябвало да покаже на външния свят и изключително на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното държавно управление афишира военно състояние в Областта и издава заповед за активизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то насочва и покана до княз Александър I Батенберг да поеме ръководството на обединена България. Временното държавно управление просъществува до 9 септември 1885 година, когато в Пловдив идва князът и разпорежда функционалностите му на Комисарство на Южна България.
Днес, 137 години по-късно, българите у нас и в чужбина означаваме празнично Съединението - 6 септември. Кулминацията и тази година ще е тържествена-заря инспекция пред паметника на площад " Съединение " в Пловдив. В редица обитаеми места има проведени мероприятия, с които да се отпразнува бележитата дата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ