Първа в Европа! България намали вредните емисии, отговорни за глобалното затопляне, с една четвърт
България блесна измежду останалите европейски страни като страната, съумяла да реализира максимален спад на излъчвания от парникови газове. Данните се отнасят за второто тримесечие на 2023г., когато нездравословните газове, отделени от икономическа активност в Европейския съюз възлизат на общо 821 милиона тона. Това съставлява спад от 5,3% (за ЕС) в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, когато издадените газове са били 867 милиона тона.
Прочетете още
Емисиите на парникови газове понижават в 21 страни членски на съюза. Най-голямо понижение на издадени парникови газове е записано в България, където то е спаднало с близо една четвърт (-23,7%). Следва Естония със спад от 23,1% и Холандия - 10,3%.
Тази информация идва на фона предизвестието на Европейската работа за климатичните промени " Коперник ", чийто отчети дефинираха 2023г. като най-топлата за последни 125 000 години.Средната международна температура пък е повишена доста през последното столетие, като интервалът 2011-2020 година е бил най-топлото десетилетие, откогато се води статистика. Европейският съюз непрекъснато се пробва да прокарва нови политики за съкращаване на нездравословното влияние от стопански и човешки фактори, виновни за световното стопляне.
На този декор обаче шест страни са записали нарастване. То е най-високо във Малта, където се регистрира растеж от 7,7%. Следват Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Това сочат данни на тримесечните оценки за излъчванията на парникови газове по стопански действия, оповестено от Евростат. Агенцията регистрира още, че секторите с максимален въглероден отпечатък са „ произвеждане “ (23,5%), „ семейства “ (17,9%), „ електричество, доставка на газ “ (15,5%), „ селско стопанство “ (14,3% ), следван от „ превозване и предпазване “ (12,8%).
В съпоставяне със същия интервал на предходната година излъчванията са намалели в 6 от 9 стопански бранша , като най-голямото изменение е записано при „ систематизиране на електричество, газ ” (-22.0%). растеж на издадените газове обаче има в бранша на превоз и предпазване, където нарастването е с близо 2 на 100.
До реализиране на задачата на Европейски Съюз обаче още много път остава да бъде извървян. По данни от 2019г. дружно страните членки заемат четвърто място в света по излъчвания на парникови газове след Китай, Съединени американски щати и Индия. Според законодателния акт за климата на съюза до 2030г. парниковите газове би трябвало да спаднат с 55% по отношение на 1990 година, а до 2050 година би трябвало да се реализира нулев отпечатък.
Отразява ли се зелената стопанска система на икономическия напредък на страните?
За интервала, в който 21 страни регистрират спад във нездравословните излъчвания, брутният вътрешен артикул на Европейския съюз остава постоянен, регистрират данните на Евростат. Регистрирана е съвсем незначителна разновидност от +0,05% в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година.
Прави усещане, че Малта, Хърватия, Кипър и Литва, за които се регистрира растеж на въглеродния отпечатък, са записали и по-висок Брутният вътрешен продукт. Увеличението е надлежно сред 0,7% и 3,9%.
10 страни, показали се добре с понижаване на нездравословните газове обаче, са записали спад на брутния вътрешен артикул (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия).
Има обаче и добър образец - Италия резервира своя Брутният вътрешен продукт, като в същото време понижава своите излъчвания на парникови газове.
А България , Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, Португалия, Испания, Румъния и Гърция съумяват по едно и също време да отчетат спад на вредата от икономическия и човешкия фактор, като отчетат нарастване на брутния си вътрешен артикул.
Прочетете още
Емисиите на парникови газове понижават в 21 страни членски на съюза. Най-голямо понижение на издадени парникови газове е записано в България, където то е спаднало с близо една четвърт (-23,7%). Следва Естония със спад от 23,1% и Холандия - 10,3%.
Тази информация идва на фона предизвестието на Европейската работа за климатичните промени " Коперник ", чийто отчети дефинираха 2023г. като най-топлата за последни 125 000 години.Средната международна температура пък е повишена доста през последното столетие, като интервалът 2011-2020 година е бил най-топлото десетилетие, откогато се води статистика. Европейският съюз непрекъснато се пробва да прокарва нови политики за съкращаване на нездравословното влияние от стопански и човешки фактори, виновни за световното стопляне.
На този декор обаче шест страни са записали нарастване. То е най-високо във Малта, където се регистрира растеж от 7,7%. Следват Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Това сочат данни на тримесечните оценки за излъчванията на парникови газове по стопански действия, оповестено от Евростат. Агенцията регистрира още, че секторите с максимален въглероден отпечатък са „ произвеждане “ (23,5%), „ семейства “ (17,9%), „ електричество, доставка на газ “ (15,5%), „ селско стопанство “ (14,3% ), следван от „ превозване и предпазване “ (12,8%).
В съпоставяне със същия интервал на предходната година излъчванията са намалели в 6 от 9 стопански бранша , като най-голямото изменение е записано при „ систематизиране на електричество, газ ” (-22.0%). растеж на издадените газове обаче има в бранша на превоз и предпазване, където нарастването е с близо 2 на 100.
До реализиране на задачата на Европейски Съюз обаче още много път остава да бъде извървян. По данни от 2019г. дружно страните членки заемат четвърто място в света по излъчвания на парникови газове след Китай, Съединени американски щати и Индия. Според законодателния акт за климата на съюза до 2030г. парниковите газове би трябвало да спаднат с 55% по отношение на 1990 година, а до 2050 година би трябвало да се реализира нулев отпечатък.
Отразява ли се зелената стопанска система на икономическия напредък на страните?
За интервала, в който 21 страни регистрират спад във нездравословните излъчвания, брутният вътрешен артикул на Европейския съюз остава постоянен, регистрират данните на Евростат. Регистрирана е съвсем незначителна разновидност от +0,05% в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година.
Прави усещане, че Малта, Хърватия, Кипър и Литва, за които се регистрира растеж на въглеродния отпечатък, са записали и по-висок Брутният вътрешен продукт. Увеличението е надлежно сред 0,7% и 3,9%.
10 страни, показали се добре с понижаване на нездравословните газове обаче, са записали спад на брутния вътрешен артикул (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия).
Има обаче и добър образец - Италия резервира своя Брутният вътрешен продукт, като в същото време понижава своите излъчвания на парникови газове.
А България , Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, Португалия, Испания, Румъния и Гърция съумяват по едно и също време да отчетат спад на вредата от икономическия и човешкия фактор, като отчетат нарастване на брутния си вътрешен артикул.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ