Когато от София със самолет можеше да се лети до седем града в България
България беше една от страните с най-развита мрежа за вътрешни въздушни известия. До 1990 година БГА „ Балкан “ поддържаше постоянни целогодишни самолетни линии до Варна, Бургас, Силистра, Търговище, Русе, Горна Оряховица и Видин. През 80-те години на предишния век бяха проведени и полети до Кърджали, които се изпълняваха с вертолет „ Ми-8 “, написа jivotatdnes.bg.
Пътнически вертолет „ Ми-8 “
В разнообразни интервали от развиването на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас.
За релативно дребната територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се изяснява с планинския релеф и неналичието по това време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни обичаи на страната. Преди построяването на актуалните автомагистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със руските коли отнемаше най-малко 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едвам 211 км. Видин с автомобил или трен се пътуваше към 5 часа. Затова самолетите бяха доста мечтан превоз, изключително при служебни командировки, в които билетът се заплащаше от страната.
Схема на вътрешните самолетни линии на БГА „ Балкан “ през 80-те години на ХХ в.
Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. бяха следните:
София – Варна (респективно Варна – София): 22 лева
София – Бургас: 20 лева
София – Силистра: 22 лева
София – Търговище: 16 лева
София – Русе: 16 лева
София – Горна Оряховица: 12 лева
София – Видин: 11 лева
За съпоставяне влаковият билет втора класа София – Варна постоянна цена струваше 10.50 лева
„ Ту-134 “ беше измежду главните самолети във флотилията на „ Балкан “ както за интернационалните, по този начин и за вътрешни полети
На фона на днешните цени на самолетните билети посочените нагоре може да наподобяват ниски, само че не трябва да се не помни, че нормалната начална заплата на висшист се движеше сред 150 и 200 лева Т.е. в случай че тричленно семейство тръгне със аероплан за морето, това му струваше към 120 лева за отиване и връщане, което е забележителна на фона на приходите сума.
Особено през лятото билети за Варна и Бургас се намираха много мъчно. В докомпютърната епоха пазаруването на билет за самолета си беше цяло премеждие. Мнозина си спомнят бюрото на БГА „ Балкан “ за вътрешни линии на софийската улица „ Софийска комуна “ 10. Днес улицата се споделя „ Княз Александър “, а на мястото на билетните каси е ситуирана сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна заран се извиваха опашки. Вътре на обособени гишета се продаваха билетите за другите посоки, като на самото гише на лист хартия бяха написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се означаваше и видът на самолета, с който ще се извършва полета. Всеки пасажер се записваше в специфична тетрадка под следващ номер и получаваше билет, написан на ръка от служителката. За експедитивност и облекчение постоянно те не написваха цялостните имена на градовете, а София беше „ Сф “, Варна – „ Вн “, Бургас – „ Бс “, Видин – „ Вд “ и така нататък За разлика от в този момент, изгубването или забравянето на хартиения билет създаваше огромни главоболия и без този документ просто не можеше да се лети. Друга специфичност е, че нормално от София не можеше да се купи билет и за връщане със самолета. В столичното бюро имаха някаква квота от билети в противоположната посока, само че тя се изчерпваше доста бързо и постоянно се постановяваше пристигналият в който и да е град със аероплан незабавно да отиде в локалното бюро на „ Балкан “, с цел да търси билет за връщане. Затова с огромен възторг беше посрещнато въвеждането на по този начин наречената видеорезервационна система „ Габриел “, нещо като прародител на сегашните цифрови системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или другояче цените бяха твърди и не се влияеха нито от това какъв брой време преди полета е платен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен.
През лятото до Варна и Бургас имаше над 20 полета на ден, освен това с всички видове самолети, с които БГА „ Балкан “ разполагаше. Естествено, желанието на хората беше да летят с по-големите и бързи машини като „ Ту-154 “ и „ Ту-134 “, само че при неналичието тук-там, никой не се отхвърляше и от „ Ан-24 “. По тези линии летяха също „ Ил-18 “ и „ Як-40 “.
Салонът на „ Ан-24 “ не оферираше необикновен комфорт, само че побираше 48 – 50 души, които за час стигаха до другия завършек на България
По-големи самолети („ Ту-134 “ и „ Ил-18 “) изпълняваха вътрешни полети и до Търговище, до момента в който до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица летяха единствено станалите нарицателни „ Ан “-чета.
Правилата изискваха при вътрешен полет пасажерът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, избран за излитането. Минаваше се на гише, където се показва билетът и се приема багажът. Всеки получаваше и бордна карта, само че без съответно несъмнено място. Затова когато рейсът, закарал пасажерите от терминала до стълбичката на самолета, отвореше порти, наставаше съществено побутване кой ще влезе в салона по-напред, с цел да заеме мечтаната седалка.
По време на вътрешните полети се предлагаха бонбони за смучене, мокри кърпички за разчистване на ръцете, кафе, чай и вода.
Продължителността на полетите беше почти следната:
София – Варна:
„ Ту-154 “ – 35 минути
„ Ту-134 “ – 40 минути
„ Ил-18 “ – 50 минути
„ Як-40 “ – 45 минути
„ Ан-24 “ – 1 час и 15 минути
До Бургас времетраенето на полета със съответните видове самолети беше с към 5 мин. по-кратко.
От София до Видин „ Ан-24 “ летеше 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути.
С изключение на Варна и Бургас, чиито летища бяха свързани с центъра на града с постоянна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки бяха планувани съгласно съответните полети.
До Видин целогодишно се поддържаха два полета на ден – заран и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което на практика обслужваше и Шумен и Разград – сред 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета.
Днес летището в Русе не обслужва постоянни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище
Поради непрекъснатите зимни мъгли над София и изключително в региона на летище Враждебна, честа картина беше закъснението и анулацията на полети поради неприятни метеорологични условия. Тогава в тесния салон на „ Вътрешни линии “ наставаше същинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, тъй като доста от пасажерите се опитваха да сменят анулирания полет с различен – до допустимо най-близкия до задачата им град.
Пътнически вертолет „ Ми-8 “ В разнообразни интервали от развиването на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас.
За релативно дребната територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се изяснява с планинския релеф и неналичието по това време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни обичаи на страната. Преди построяването на актуалните автомагистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със руските коли отнемаше най-малко 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едвам 211 км. Видин с автомобил или трен се пътуваше към 5 часа. Затова самолетите бяха доста мечтан превоз, изключително при служебни командировки, в които билетът се заплащаше от страната.
Схема на вътрешните самолетни линии на БГА „ Балкан “ през 80-те години на ХХ в.
Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. бяха следните:
София – Варна (респективно Варна – София): 22 лева
София – Бургас: 20 лева
София – Силистра: 22 лева
София – Търговище: 16 лева
София – Русе: 16 лева
София – Горна Оряховица: 12 лева
София – Видин: 11 лева
За съпоставяне влаковият билет втора класа София – Варна постоянна цена струваше 10.50 лева
„ Ту-134 “ беше измежду главните самолети във флотилията на „ Балкан “ както за интернационалните, по този начин и за вътрешни полети
На фона на днешните цени на самолетните билети посочените нагоре може да наподобяват ниски, само че не трябва да се не помни, че нормалната начална заплата на висшист се движеше сред 150 и 200 лева Т.е. в случай че тричленно семейство тръгне със аероплан за морето, това му струваше към 120 лева за отиване и връщане, което е забележителна на фона на приходите сума.
Особено през лятото билети за Варна и Бургас се намираха много мъчно. В докомпютърната епоха пазаруването на билет за самолета си беше цяло премеждие. Мнозина си спомнят бюрото на БГА „ Балкан “ за вътрешни линии на софийската улица „ Софийска комуна “ 10. Днес улицата се споделя „ Княз Александър “, а на мястото на билетните каси е ситуирана сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна заран се извиваха опашки. Вътре на обособени гишета се продаваха билетите за другите посоки, като на самото гише на лист хартия бяха написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се означаваше и видът на самолета, с който ще се извършва полета. Всеки пасажер се записваше в специфична тетрадка под следващ номер и получаваше билет, написан на ръка от служителката. За експедитивност и облекчение постоянно те не написваха цялостните имена на градовете, а София беше „ Сф “, Варна – „ Вн “, Бургас – „ Бс “, Видин – „ Вд “ и така нататък За разлика от в този момент, изгубването или забравянето на хартиения билет създаваше огромни главоболия и без този документ просто не можеше да се лети. Друга специфичност е, че нормално от София не можеше да се купи билет и за връщане със самолета. В столичното бюро имаха някаква квота от билети в противоположната посока, само че тя се изчерпваше доста бързо и постоянно се постановяваше пристигналият в който и да е град със аероплан незабавно да отиде в локалното бюро на „ Балкан “, с цел да търси билет за връщане. Затова с огромен възторг беше посрещнато въвеждането на по този начин наречената видеорезервационна система „ Габриел “, нещо като прародител на сегашните цифрови системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или другояче цените бяха твърди и не се влияеха нито от това какъв брой време преди полета е платен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен.
През лятото до Варна и Бургас имаше над 20 полета на ден, освен това с всички видове самолети, с които БГА „ Балкан “ разполагаше. Естествено, желанието на хората беше да летят с по-големите и бързи машини като „ Ту-154 “ и „ Ту-134 “, само че при неналичието тук-там, никой не се отхвърляше и от „ Ан-24 “. По тези линии летяха също „ Ил-18 “ и „ Як-40 “.
Салонът на „ Ан-24 “ не оферираше необикновен комфорт, само че побираше 48 – 50 души, които за час стигаха до другия завършек на България По-големи самолети („ Ту-134 “ и „ Ил-18 “) изпълняваха вътрешни полети и до Търговище, до момента в който до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица летяха единствено станалите нарицателни „ Ан “-чета.
Правилата изискваха при вътрешен полет пасажерът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, избран за излитането. Минаваше се на гише, където се показва билетът и се приема багажът. Всеки получаваше и бордна карта, само че без съответно несъмнено място. Затова когато рейсът, закарал пасажерите от терминала до стълбичката на самолета, отвореше порти, наставаше съществено побутване кой ще влезе в салона по-напред, с цел да заеме мечтаната седалка.
По време на вътрешните полети се предлагаха бонбони за смучене, мокри кърпички за разчистване на ръцете, кафе, чай и вода.
Продължителността на полетите беше почти следната:
София – Варна:
„ Ту-154 “ – 35 минути
„ Ту-134 “ – 40 минути
„ Ил-18 “ – 50 минути
„ Як-40 “ – 45 минути
„ Ан-24 “ – 1 час и 15 минути
До Бургас времетраенето на полета със съответните видове самолети беше с към 5 мин. по-кратко.
От София до Видин „ Ан-24 “ летеше 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути.
С изключение на Варна и Бургас, чиито летища бяха свързани с центъра на града с постоянна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки бяха планувани съгласно съответните полети.
До Видин целогодишно се поддържаха два полета на ден – заран и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което на практика обслужваше и Шумен и Разград – сред 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета.
Днес летището в Русе не обслужва постоянни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище
Поради непрекъснатите зимни мъгли над София и изключително в региона на летище Враждебна, честа картина беше закъснението и анулацията на полети поради неприятни метеорологични условия. Тогава в тесния салон на „ Вътрешни линии “ наставаше същинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, тъй като доста от пасажерите се опитваха да сменят анулирания полет с различен – до допустимо най-близкия до задачата им град.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ