УЖАС: Всеки осми българин страда от психично разстройство
България 30-35% от хората свързват психологическия си дискомфорт с проблеми на работното място. Но освен. Покрай пандемията с Covid-19, локдауните, икономическата рецесия, а в този момент и войната в Украйна, психологичното здраве на българина доста се утежнява.
" Ние несъмнено следим растеж на невротичните положения, като под паника разстройства, обсесивно компулсивните и всевъзможни тревожни разстройства ", сподели доктор Цветеслава Гълъбова, психиатър и шеф на държавната психиатрична болница " Свети Иван Рилски ".
" Тази среда на неустановеност, на неустойчивост, на непрекъснато повишаващи се условия към личността за справяне с компликациите, води до привършване на психологичната сила, трансформирайки се в удобна причина за пораждане на тревожните разстройства.
У нас имаме доста съществени проблеми с работната среда. Има данни за това какъв брой доста хора работят без трудов контракт или при условия, които не дават отговор на трудовия им контракт.
Не са малко и хората, които работят без осигуровки, с доста дълъг работен ден или в среда, която не дава отговор на условията за съответния тип труд. От друга страна хората станаха доста невротични, тревожни, несигурни и това се отразява съществено на взаимоотношенията на работното място. И нещата се завъртат в един циничен кръг, който способства за покачвания брой невротични разстройства у нас ", добави тя.
Статистиката е стряскаща. 14,5% от българите в някакъв стадий от живота си страдат от психологични разстройства. Разбира се, не всички отклонения са разследване от напрежението на работното място. Тревожност, меланхолия, уплахи и взаимозависимост от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по публично здраве и разбори.
За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.
" Защото медиите бълват непрестанно неприятни вести. Ясно е, че множеството хора се осведомят от малкия екран, а и самите водещи признават, че неприятната вест " продава ", по тази причина тя е преди всичко. Виждате с какво стартират новините ни – убийства, тежки произшествия на пътя, проблеми, обири. Всичко това се отразява извънредно зле на психологичното ни здраве ", споделя доктор Гълъбова.
Според нея обаче човешката душeвност " не се чупи от през вчерашния ден до през днешния ден ". Разстройствата се появяват последователно с времето, те са резултат на струпване на проблемите.
Дълго време човек съумява да ги потисне, само че в даден миг нещо се счупва и се появяват първите признаци, като изпотяване, учестено дишане, повишение на кръвното и прочие Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при експерт.
За страдание в България психологичното здраве е към момента тематика табу. Обикновено българинът отхвърля да признае, че има потребност от помощ в такива обстановки. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разноските за психотерапевт. В последна сметка тревожните положения остават без лекуване и могат да доведат до съществени последици.
" Ние несъмнено следим растеж на невротичните положения, като под паника разстройства, обсесивно компулсивните и всевъзможни тревожни разстройства ", сподели доктор Цветеслава Гълъбова, психиатър и шеф на държавната психиатрична болница " Свети Иван Рилски ".
" Тази среда на неустановеност, на неустойчивост, на непрекъснато повишаващи се условия към личността за справяне с компликациите, води до привършване на психологичната сила, трансформирайки се в удобна причина за пораждане на тревожните разстройства.
У нас имаме доста съществени проблеми с работната среда. Има данни за това какъв брой доста хора работят без трудов контракт или при условия, които не дават отговор на трудовия им контракт.
Не са малко и хората, които работят без осигуровки, с доста дълъг работен ден или в среда, която не дава отговор на условията за съответния тип труд. От друга страна хората станаха доста невротични, тревожни, несигурни и това се отразява съществено на взаимоотношенията на работното място. И нещата се завъртат в един циничен кръг, който способства за покачвания брой невротични разстройства у нас ", добави тя.
Статистиката е стряскаща. 14,5% от българите в някакъв стадий от живота си страдат от психологични разстройства. Разбира се, не всички отклонения са разследване от напрежението на работното място. Тревожност, меланхолия, уплахи и взаимозависимост от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства у нас, сочат данни на Националния център по публично здраве и разбори.
За нездравословната психическа среда в обществото имат принос и медиите.
" Защото медиите бълват непрестанно неприятни вести. Ясно е, че множеството хора се осведомят от малкия екран, а и самите водещи признават, че неприятната вест " продава ", по тази причина тя е преди всичко. Виждате с какво стартират новините ни – убийства, тежки произшествия на пътя, проблеми, обири. Всичко това се отразява извънредно зле на психологичното ни здраве ", споделя доктор Гълъбова.
Според нея обаче човешката душeвност " не се чупи от през вчерашния ден до през днешния ден ". Разстройствата се появяват последователно с времето, те са резултат на струпване на проблемите.
Дълго време човек съумява да ги потисне, само че в даден миг нещо се счупва и се появяват първите признаци, като изпотяване, учестено дишане, повишение на кръвното и прочие Тогава е добре всеки от нас да потърси помощ при експерт.
За страдание в България психологичното здраве е към момента тематика табу. Обикновено българинът отхвърля да признае, че има потребност от помощ в такива обстановки. Проблемът е и финансов. Защото здравната каса не покрива разноските за психотерапевт. В последна сметка тревожните положения остават без лекуване и могат да доведат до съществени последици.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ