Българи песимисти: Каква очакваме да бъде 2024 г.
Българите ясно се числят към Запада в своите настроения – по-малко оптимизъм и вяра за разцвет и повече паники за мира и бъдещето, демонстрират данните от годишното световно проучване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “. В края на 2023 година множеството от запитаните у нас (38%) чакат по-лоша 2024 година, към една пета (18%) са оптимисти за идващите 12 месеца, а 31% чакат новата година да е същата като отминаващата . Останалите не могат да преценяват. В рамките на година у нас са намалели и оптимистите и песимистите – за сметка на каузи на тези, които не чакат особени промени.
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година. То се организира всяка година от този момент. Тази година то бе осъществено в 41 държави по света. Общо 40 428 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Очаквания за стопански разцвет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) чакат компликации, а към една трета (29%) не чакат промени в икономическото състояние. Останалите не могат да преценяват. Така обичайният скептицизъм за стопанската система в страната се резервира , само че делът на песимистите (макар и висок) понижава с 11 пункта в границите на година. Оптимистите се резервират в същите дялове за година.
Близостта на спорове до нашата страна очевидно не разрешава оптимизъм за международния мир. Девет % у нас чакат по-мирна година, само че 46% чакат по-проблемна. Една трета от запитаните българи считат, че 2024 година ще е същата в подтекста на мир и война, демонстрира проучването.
Мнозинство у нас вижда сдържан риск от използването на нуклеарно оръжие – 40% , 26 на 100 се тормозят, че рискът е висок, а 12% не виждат риск. Останалите не могат да преценяват. Изминалата година не е довела до обилни промени в публичните настройки по този индикатор, въпреки че е доловимо известно утешение, означават от „ Галъп интернешънъл “.
Мнозинство по света чака проблематична, а не мирна 2024 година. Осем от всеки 10 жители от всички континенти се опасяват от евентуална нуклеарна война, оценявайки риска от такава като сдържан или висок. Мнозинство също по този начин чака стопански компликации за идната година, въпреки че пикът на скептицизма за стопанската система отмина дружно с COVID-19, са някои от главните заключения от годишното интернационално проучване на Световната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ „ В края на годината “.
Всеки четвърти по света чака по-мирна 2024 година, само че двама от всеки петима чакат противоположното – по-конфликтна година. Почти всички останали чакат годината да е същата като предходната. Така, паниките несъмнено доминират. Преди няколко години, да вземем за пример, Глобалният показател на „ Галъп интернешънъл “ за оптимизма за мир сподели съвсем идентични дялове на оптимисти и песимисти. Сега, явно, войните в Украйна и Газа отключиха повече страхове по света, показват от „ Галъп интернешънъл “.
В самата Украйна 26% чакат по-мирна година, а 33% – година с повече компликации. Трийсет и шест % чакат 2024 да е същата като 2023 година. Останалите не могат да преценяват. В Русия настройките са: 12% чакат повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на 100 чакат годината да е същата.
Западът като цяло наподобява кахърен. На противоположния полюс се открояват страни от международния юг и изток, с образци като Афганистан и Индонезия, където дяловете положителни упования във връзка с войната и мира доближават до 68%.
За страдание, няма забележителен спад в страховете от нуклеарна опасност тази година, означават от „ Галъп интернешънъл “. Две пети от запитаните в този момент виждат висок риск от потреблението на нуклеарно оръжие. Почти същият дял виждат сдържан риск, а единствено 14% не виждат риск. Останалите не могат да отговорят.
Както и преди година, болшинство в Съединени американски щати правят оценка риска като сдържан. В Русия настройките са близки до тези, регистрирани преди година – този път заявените упования за сдържан риск против тези за висок риск са 40% против 20%.
Двама от всеки петима интервюирани по света чакат по-добра нова година, а всеки четвърти чака по-лоша. Близо 30% чакат същата година като предходната. Данните наподобяват по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, въпреки и напълно минимално.
Държави като Германия, Съединени американски щати, Русия демонстрират известно разведряване в упованията си спрямо края на 2022 година, макар че въпреки всичко остават по-скоро разтревожени. Важни артисти като Иран, да вземем за пример, не са песимистични. Индия е очевидно положително настроена, а страните от световния юг по традиция изпъкват в своя оптимизъм. Европа, в противен случай, остава не напълно положителна, само че с някои щастливи изключения в лицето на албанските общности, да вземем за пример. В Саудитска Арабия внушителните 84% декларират положителни упования за идната година, регистрира проучването.
Очакванията за стопанската система също разкриват, въпреки и слаби, признаци на облекчение. 39 % чакат година на повече стопански компликации – с 9 пункта по-малко, в сравнение с преди година. Очакванията за разцвет, или най-малко за опазване на настоящото състояние, въпреки това, се повишават, само че негативизмът към момента доминира, показват от „ Галъп интернешънъл “.
Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на международната карта.
„ Разделението Запад – НеЗапад по света се задълбочава повече от всеки път – това демонстрира нашето обичайно годишно световно проучване от 1977 година насам, покриващо към този момент повече от половината от популацията на света. Това разделяне ясно се разкрива на равнище всеобщо схващане. Хората, живеещи на запад (ЕС, Съединени американски щати и Канада), са доста по-малко оптимистични за 2024 година спрямо останалата част на света (29% против 42%); доста повече от тях чакат стопански усложнения (53% против 34%); и доста повече от тях чакат година с по-малко мир (56% против 33%). Накратко: богатите и мощните народи също плачат. Същественият въпрос е за аргументите – дали те идват от вътрешната страна или извън? И най-вероятно идващата година ще предложи най-малко посоката на отговора “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на GIA, представен от „ Галъп интернешънъл “.
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година. То се организира всяка година от този момент. Тази година то бе осъществено в 41 държави по света. Общо 40 428 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Очаквания за стопански разцвет имат една десета от българите. Половината от запитаните (49%) чакат компликации, а към една трета (29%) не чакат промени в икономическото състояние. Останалите не могат да преценяват. Така обичайният скептицизъм за стопанската система в страната се резервира , само че делът на песимистите (макар и висок) понижава с 11 пункта в границите на година. Оптимистите се резервират в същите дялове за година.
Близостта на спорове до нашата страна очевидно не разрешава оптимизъм за международния мир. Девет % у нас чакат по-мирна година, само че 46% чакат по-проблемна. Една трета от запитаните българи считат, че 2024 година ще е същата в подтекста на мир и война, демонстрира проучването.
Мнозинство у нас вижда сдържан риск от използването на нуклеарно оръжие – 40% , 26 на 100 се тормозят, че рискът е висок, а 12% не виждат риск. Останалите не могат да преценяват. Изминалата година не е довела до обилни промени в публичните настройки по този индикатор, въпреки че е доловимо известно утешение, означават от „ Галъп интернешънъл “.
Мнозинство по света чака проблематична, а не мирна 2024 година. Осем от всеки 10 жители от всички континенти се опасяват от евентуална нуклеарна война, оценявайки риска от такава като сдържан или висок. Мнозинство също по този начин чака стопански компликации за идната година, въпреки че пикът на скептицизма за стопанската система отмина дружно с COVID-19, са някои от главните заключения от годишното интернационално проучване на Световната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ „ В края на годината “.
Всеки четвърти по света чака по-мирна 2024 година, само че двама от всеки петима чакат противоположното – по-конфликтна година. Почти всички останали чакат годината да е същата като предходната. Така, паниките несъмнено доминират. Преди няколко години, да вземем за пример, Глобалният показател на „ Галъп интернешънъл “ за оптимизма за мир сподели съвсем идентични дялове на оптимисти и песимисти. Сега, явно, войните в Украйна и Газа отключиха повече страхове по света, показват от „ Галъп интернешънъл “.
В самата Украйна 26% чакат по-мирна година, а 33% – година с повече компликации. Трийсет и шест % чакат 2024 да е същата като 2023 година. Останалите не могат да преценяват. В Русия настройките са: 12% чакат повече мир, 35% по-проблемна година, а 29 на 100 чакат годината да е същата.
Западът като цяло наподобява кахърен. На противоположния полюс се открояват страни от международния юг и изток, с образци като Афганистан и Индонезия, където дяловете положителни упования във връзка с войната и мира доближават до 68%.
За страдание, няма забележителен спад в страховете от нуклеарна опасност тази година, означават от „ Галъп интернешънъл “. Две пети от запитаните в този момент виждат висок риск от потреблението на нуклеарно оръжие. Почти същият дял виждат сдържан риск, а единствено 14% не виждат риск. Останалите не могат да отговорят.
Както и преди година, болшинство в Съединени американски щати правят оценка риска като сдържан. В Русия настройките са близки до тези, регистрирани преди година – този път заявените упования за сдържан риск против тези за висок риск са 40% против 20%.
Двама от всеки петима интервюирани по света чакат по-добра нова година, а всеки четвърти чака по-лоша. Близо 30% чакат същата година като предходната. Данните наподобяват по-оптимистични от тези, регистрирани преди 12 месеца, въпреки и напълно минимално.
Държави като Германия, Съединени американски щати, Русия демонстрират известно разведряване в упованията си спрямо края на 2022 година, макар че въпреки всичко остават по-скоро разтревожени. Важни артисти като Иран, да вземем за пример, не са песимистични. Индия е очевидно положително настроена, а страните от световния юг по традиция изпъкват в своя оптимизъм. Европа, в противен случай, остава не напълно положителна, само че с някои щастливи изключения в лицето на албанските общности, да вземем за пример. В Саудитска Арабия внушителните 84% декларират положителни упования за идната година, регистрира проучването.
Очакванията за стопанската система също разкриват, въпреки и слаби, признаци на облекчение. 39 % чакат година на повече стопански компликации – с 9 пункта по-малко, в сравнение с преди година. Очакванията за разцвет, или най-малко за опазване на настоящото състояние, въпреки това, се повишават, само че негативизмът към момента доминира, показват от „ Галъп интернешънъл “.
Европейският съюз остава по-скоро песимистично място на международната карта.
„ Разделението Запад – НеЗапад по света се задълбочава повече от всеки път – това демонстрира нашето обичайно годишно световно проучване от 1977 година насам, покриващо към този момент повече от половината от популацията на света. Това разделяне ясно се разкрива на равнище всеобщо схващане. Хората, живеещи на запад (ЕС, Съединени американски щати и Канада), са доста по-малко оптимистични за 2024 година спрямо останалата част на света (29% против 42%); доста повече от тях чакат стопански усложнения (53% против 34%); и доста повече от тях чакат година с по-малко мир (56% против 33%). Накратко: богатите и мощните народи също плачат. Същественият въпрос е за аргументите – дали те идват от вътрешната страна или извън? И най-вероятно идващата година ще предложи най-малко посоката на отговора “, разяснява Кънчо Стойчев, президент на GIA, представен от „ Галъп интернешънъл “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ