Българите в немалка степен са склонни да винят държавата си

...
Българите в немалка степен са склонни да винят държавата си
Коментари Харесай

Изследване: Почти всеки втори българин вини държавата за проблемите си

Българите в немалка степен са склонни да винят страната си за своите проблеми. Младите генерации – по-малко. Мнението на другите за нас се оказва по-скоро значимо. И тук по-младите хора са по-освободени. Пред формалното съблюдаване на закона, може би се избира едно по-общо чувство за правдивост. Църквата е измежду почитаните престижи, въпреки да са забележими проблемите в нейния обществен облик.

``
реклама

Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на " Галъп интернешънъл ", цитарана от Inews.  Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.

Държавата е отговорна?

Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни е на процедура разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.

Разбира се, противоречиво е какво тъкмо влага всеки респондент в систематизираното факсимиле за страна. Но ясно е, че този общ облик включва както другите институции, по този начин и по-цялостното разбиране за държавност и власт, респ. всичките им вероятни пороци.

Както може да се чака, възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.

Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.

Законност и/или правдивост

Масовото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост, даже и тя да е в контраст на законоустановените правила. 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.



Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво  чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.

Какво ще кажат хората

Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат.

Оказва се, че мнението на близките е значим публичен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% дефинират публичното мнение като значимо и измежду най-младите и измежду най-възрастните.

Все отново, значително предстоящо, по-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява (още) не мислят по този начин.

Отношение към Църквата

На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.

Предишни проучвания на " Галъп интернешънъл " демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и други

Естествено, постоянно когато става дума за доверието в Църквата, би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашата страна. Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР