За 10 години населението на България се е стопило с над 800 000 души
Българите сме към този момент 6 520 314 души, с 840 хиляди по-малко отпреди 10 години. Това демонстрираха първите резултати от преброяването на популацията, което се организира сред 7 септември и 10 октомври предходната година. Негативните демографски трендове се задълбочават - застаряване на популацията, обезлюдяване на обособени територии, негативен натурален приръст и миграционни процеси.
Преброяването от есента на предходната година беше 18-ото за страната ни. Първото се организира през 1880 година, когато българите са малко над 2 милиона души. То слага началото на демографскатата статистика у нас. Следващите преброявания се вършат на интервал от приблизително 8 години, като популацията непрекъснато нараства. До 1985 година, когато България е в очакване на 9-милионния си жител. Това обаче по този начин и не се случва. Моментът съответствува с измененията и през идващото броене - това през 1992 година, кривата за пръв път потегля надолу. Българите са с близо половин милион души по-малко. Една от главните аргументи, е появява на нов феномен - външната миграцията. Оттогава, всяко броене удостоверява това, че се топим прогресивно, само че в никакъв случай с толкоз доста колкото в този момент.
Жените още веднъж са малко повече от мъжете. 52% по отношение на 48%. А разпределението на популацията по възрастови групи демонстрира, че делът на лицата на възраст над 65 години, се усилва за сметка на този на децата и лицата в дейна възраст.
Живеем в 5257 обитаеми места. 257 от тях са градове, в които живее по-голямата част от популацията - 74%. Селата са 5000, само че в тях живеят едвам 26% от българите. Впечатление прави, че до преброяването през 1965 година по-голямата част от популацията избира да живее на село. Тенденцията се обръща едвам през `70-те, когато градът стартира да бъде все по-примамлив.
Днес, най-малобройно е популацията в област Видин. Там живеят 74 000 души, а най-многобройно в София, където е 1 милион 480 хиляди. Единствено в столицата популацията се е нараснало по отношение на последното броене - със 189 000 души. Всички останали области записват по-малко население, като най-вече поданици са изгубили Видин, Добрич и Монтана.
Преброяването от есента на предходната година беше 18-ото за страната ни. Първото се организира през 1880 година, когато българите са малко над 2 милиона души. То слага началото на демографскатата статистика у нас. Следващите преброявания се вършат на интервал от приблизително 8 години, като популацията непрекъснато нараства. До 1985 година, когато България е в очакване на 9-милионния си жител. Това обаче по този начин и не се случва. Моментът съответствува с измененията и през идващото броене - това през 1992 година, кривата за пръв път потегля надолу. Българите са с близо половин милион души по-малко. Една от главните аргументи, е появява на нов феномен - външната миграцията. Оттогава, всяко броене удостоверява това, че се топим прогресивно, само че в никакъв случай с толкоз доста колкото в този момент.
Жените още веднъж са малко повече от мъжете. 52% по отношение на 48%. А разпределението на популацията по възрастови групи демонстрира, че делът на лицата на възраст над 65 години, се усилва за сметка на този на децата и лицата в дейна възраст.
Живеем в 5257 обитаеми места. 257 от тях са градове, в които живее по-голямата част от популацията - 74%. Селата са 5000, само че в тях живеят едвам 26% от българите. Впечатление прави, че до преброяването през 1965 година по-голямата част от популацията избира да живее на село. Тенденцията се обръща едвам през `70-те, когато градът стартира да бъде все по-примамлив.
Днес, най-малобройно е популацията в област Видин. Там живеят 74 000 души, а най-многобройно в София, където е 1 милион 480 хиляди. Единствено в столицата популацията се е нараснало по отношение на последното броене - със 189 000 души. Всички останали области записват по-малко население, като най-вече поданици са изгубили Видин, Добрич и Монтана.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ