Всеки четвърти българин мисли, че ограниченията срещу COVID са опит на властта да го контролира
Българите са измежду най-големите скептици в Европейски Съюз за задачите на противоепидемичните ограничавания в пандемията. Само в Полша са по-недоверчиви към дейностите на своето държавно управление. Това демонстрира ново социологическо изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в 12 страни от Европейски Съюз. Автори на отчета за изследването са Иван Кръстев и Марк Ленард. " 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да трансформират публичните настройки по отношение на ролята на страната и концепцията за независимост в доста страни в Европейски Съюз, в това число и в България ", показват те в обявата си.
Само 50% от хората у нас имат вяра, че ограниченията се подхващат за запазване здравето на популацията и ограничение разпространяването на ковид. Само в Полша от 12-те включени в проучването страни има по-ниско доверие в дейностите на управляващите - там на държавното управление имат вяра 38%. С нас на дъното е и Франция, където доверие в благородните цели на рестриктивните мерки имат единствено 56%. Сред останалите изследвани страни доверието във управляващите надвишава 65%, като в Дания доближава 77%.
Мерките са за надзор ![Проф. Минеков за вредите от Коронавирус за културата: Ужасяващи са!]( "Проф. Минеков за вредите от Коронавирус за културата: Ужасяващи са!")
Проф. Минеков за вредите от Коронавирус за културата: Ужасяващи са!
„ Предложените ограничения от основния държавен здравен контрольор се одобряват и отхвърлят. Почти няма обилни вреди върху заплатите на р...
Другата половина от българите са съвсем поравно разграничени сред две убеждения за дейностите на държавното управление. 26% считат, че държавното управление употребява COVID-19 като предлог да усили контрола си над живота на хората. Тази група е надалеч по-малка в другите страни - в Германия е 15%, в Италия - 14%, в Швеция - 9%. 24% от българите подозират, че ограниченията прикриват неспособността на държавното управление да се оправи със обстановката, като този % още веднъж е по-висок единствено в Полша (34%).
От друга страна, българите изпъкват с по-висок дял на хора, които се усещат свободни да живеят живота си по естествен метод макар пандемията - 31%. За съпоставяне в Швеция, където ограничения се въвеждаха извънредно спестовно, хората, които се усещат свободни, са единствено 23%. Най-малко са в Германия - 11%, и в Австрия - 15%. На другия полюс са 17% от българите, които споделят, че не се усещат свободни. В Германия този дял е в пъти по-висок - там 49% споделят, че не са свободни да живеят обикновено в пандемията.
Кой е отговорен?
На въпрос кой носи най-голяма виновност за продължаващата рецесия с COVID-19, 48% от българите считат, че това са хората, които не съблюдават ограниченията и рекомендациите. 39% считат, че виновността е на държавните управления. Тук не се разграничаваме доста от междинното равнище за изследваните страни.
Проучването открива, че 54% от европейците не се усещат наранени от пандемията „ въобще “. Въпреки това съществуват две разнообразни усещания за пандемията, означават създателите на отчета. Мнозинството интервюирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели съществено заболяване, тежки загуби или стопански усложнения. В Западна и Северна Европа множеството интервюирани гледат на COVID-19 по-скоро като наблюдаващи, в сравнение с като жертви. У нас 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил отрицателно върху тяхното здраве или финансовото им положение.
![Проф. Витанов с неприятна прогноза: Делта разновидността ще удари всичко наред]( "Проф. Витанов с неприятна прогноза: Делта разновидността ще удари всичко наред")
Проф. Витанов с неприятна прогноза: Делта разновидността ще удари всичко наред
Делта разновидността удря всичко наред, дори и бебета. Този вариант устоя и на високи температури, тъй като потегли от Индия, където е горещо. То...
Иван Кръстев и Марк Ленард настояват, че разказът за две пандемии е роман за две Европи. Разликите се коренят в опита на страните, напомнящ за разединението сред кредитори и длъжници, приемащите бежанци страни и отказващите да го създадат. " В ранните си етапи пандемията сплоти европейците. Правителствата закупуваха ваксини групово и започнаха смелата стъпка за основаване на оздравителен фонд. Все отново Европа към този момент стартира да се оправя с дълготрайния резултат от COVID-19 и разликите в персоналните прекарвания на хората могат да се окажат рискови разграничителни линии ", показват те. И предизвестяват, че до момента в който първоначално напъните с право са били ориентирани към избавяне на по-възрастните, в този момент е време да се обърне внимание на проблемите на младите.
" Пандемията докара до огромна смяна в политическото говорене за независимост: доста партии от статуквото прегърнаха още веднъж концепцията за повече държавни дейности, до момента в който доста популистки партии ставаха все по-либертариански, “ споделя Иван Кръстев.
Още от ОБЩЕСТВО:
Само 50% от хората у нас имат вяра, че ограниченията се подхващат за запазване здравето на популацията и ограничение разпространяването на ковид. Само в Полша от 12-те включени в проучването страни има по-ниско доверие в дейностите на управляващите - там на държавното управление имат вяра 38%. С нас на дъното е и Франция, където доверие в благородните цели на рестриктивните мерки имат единствено 56%. Сред останалите изследвани страни доверието във управляващите надвишава 65%, като в Дания доближава 77%.
Мерките са за надзор
„ Предложените ограничения от основния държавен здравен контрольор се одобряват и отхвърлят. Почти няма обилни вреди върху заплатите на р...
Другата половина от българите са съвсем поравно разграничени сред две убеждения за дейностите на държавното управление. 26% считат, че държавното управление употребява COVID-19 като предлог да усили контрола си над живота на хората. Тази група е надалеч по-малка в другите страни - в Германия е 15%, в Италия - 14%, в Швеция - 9%. 24% от българите подозират, че ограниченията прикриват неспособността на държавното управление да се оправи със обстановката, като този % още веднъж е по-висок единствено в Полша (34%).
От друга страна, българите изпъкват с по-висок дял на хора, които се усещат свободни да живеят живота си по естествен метод макар пандемията - 31%. За съпоставяне в Швеция, където ограничения се въвеждаха извънредно спестовно, хората, които се усещат свободни, са единствено 23%. Най-малко са в Германия - 11%, и в Австрия - 15%. На другия полюс са 17% от българите, които споделят, че не се усещат свободни. В Германия този дял е в пъти по-висок - там 49% споделят, че не са свободни да живеят обикновено в пандемията.
Кой е отговорен?
На въпрос кой носи най-голяма виновност за продължаващата рецесия с COVID-19, 48% от българите считат, че това са хората, които не съблюдават ограниченията и рекомендациите. 39% считат, че виновността е на държавните управления. Тук не се разграничаваме доста от междинното равнище за изследваните страни.
Проучването открива, че 54% от европейците не се усещат наранени от пандемията „ въобще “. Въпреки това съществуват две разнообразни усещания за пандемията, означават създателите на отчета. Мнозинството интервюирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели съществено заболяване, тежки загуби или стопански усложнения. В Западна и Северна Европа множеството интервюирани гледат на COVID-19 по-скоро като наблюдаващи, в сравнение с като жертви. У нас 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил отрицателно върху тяхното здраве или финансовото им положение.
Делта разновидността удря всичко наред, дори и бебета. Този вариант устоя и на високи температури, тъй като потегли от Индия, където е горещо. То...
Иван Кръстев и Марк Ленард настояват, че разказът за две пандемии е роман за две Европи. Разликите се коренят в опита на страните, напомнящ за разединението сред кредитори и длъжници, приемащите бежанци страни и отказващите да го създадат. " В ранните си етапи пандемията сплоти европейците. Правителствата закупуваха ваксини групово и започнаха смелата стъпка за основаване на оздравителен фонд. Все отново Европа към този момент стартира да се оправя с дълготрайния резултат от COVID-19 и разликите в персоналните прекарвания на хората могат да се окажат рискови разграничителни линии ", показват те. И предизвестяват, че до момента в който първоначално напъните с право са били ориентирани към избавяне на по-възрастните, в този момент е време да се обърне внимание на проблемите на младите.
" Пандемията докара до огромна смяна в политическото говорене за независимост: доста партии от статуквото прегърнаха още веднъж концепцията за повече държавни дейности, до момента в който доста популистки партии ставаха все по-либертариански, “ споделя Иван Кръстев.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ