Почти половината българи искат обратно в социализма
Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 година са били положителни или неприятни години за България. Еднакъв е процентът на хората, които желаят да живеят след 10 ноември 1989 година и преди 10 ноември 1989 година
Това са единствено част от главните заключения на първата част от национално представително изследване на проучвателен център " Тренд ", предоставено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Проучването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода " лице в лице ".
Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени. От една страна се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) също са част от националния ни спомен за интервала. Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал. Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.
Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България, като 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%).
Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%). След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че болшинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение.
По време на интервютата респондентите са били сложени в обстановка да избират в кой интервал биха предпочели да живеят – в настоящия, след 10 ноември 1989 година или в този преди измененията. Обществото е изцяло раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от вариантите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамичност. Само под една пета от хората сред 18 и 39 година желаят да живеят в интервала преди 10 ноември, до момента в който над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализмът.
От организацията са тествали и отношението към разнообразни исторически персони. Тук се регистрират няколко зависимости: позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях. Не се вижда основна динамичност при другите демографски групи, когато се дефинира отношението към персони от интервала след Освобождението до 1944 година От друга страна Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




