Доц. Попова: Липсата на движение и готовата храна ни извежда в челните места по затлъстяване
Българите са на едно от челните места по затлъстяване в Европа и повода за това е смяната в метода на хранене и неналичието на интензивност. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ диетологът от УМБАЛ „ Лозенец “ доцент доктор Росица Попова.
Доц. Попова прави прегледи и реализира диетологични съвещания на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушавания. Член е на управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на Управителния съвет на Българското сдружение по хранене и диететика, както и е член на Българското сдружение по ендокринология.
По думите й българинът от ден на ден се храни с полуготови храни, които съдържат консерванти, тъй като доста по-бързо се подготвят. Към това се прибавя и неналичието на двигателна интензивност поради улесняващите ни устройства като асансьори, ескалатори, отдалечени, коли. „ Ако нямаме добра здравна просвета с включването на по 30 минути спорт дневно, затлъстяването ще ни е огромен проблем “, сподели доцент Попова.
По отношение на всеобщите диети тя разясни, че диетите в медиите и интернет са извънредно дисбалансирани. „ Пример за това е високо мазнината диета, известна като кето-диета. В нея се натъртва на огромен банкет на мазнини, несъмнено, това може да са полиненаситените, само че когато се направи един анализ, се вижда, че наситените мазнини са в голям %. Тази диета крие опасности при хора, които не знаят, че имат нарушена функционалност на панкреаса, или на бъбреците, на черния дроб. Тя може и да предизвика панкреатит или нарушена бъбречна функционалност. Диетата може да е удобна единствено при хора с генетичен профил за доста положително асимилиране на мазнините. По изключение такава диета може да е подобаваща единствено за седмица-две “, разясни доцент Попова.
Диетологът предизвести, че несъразмерният банкет на белтъци от младежите за струпване на мускулна маса, също може да е рисков – болестта се назовава неврогенна орторексия – невъздържание със супер здравословни храни. Особено в случай че това е съчетано с банкет на хранителни добавки и протеини за създаване на мускулна маса. Важно е също добавките да са закупени от лицензиран производител, а такова хранене при младежите да е съчетано със спорт и физическа интензивност.
„ Всяка диета за редукция на тегло би трябвало да е близка до режима ни на хранене, при който ще се върнем по-късно “, безапелационна е доцент Попова.
По думите й здравословно хранене включва разпределението на белтъци, мазнини и въглехидрати да бъде в съответствие – 15-20% белтъци, 15-30% мазнини и максимален дял е за въглехидратите дневно като общ енергиен банкет. Като образец за добре уравновесена диета, доцент Попова даде Средиземноморската.
„ Друга рискова мода в храненето сега е безспорната елиминация на животинските храни и банкет единствено на растителна храна. Изключването на животинският белтък води до това, че ние не одобряваме всички есенциални аминокиселини, които нашият организъм самичък не може да си създаде. Така тези хора имат невисок банкет на белтък, който пък е главният източник на антигените, които са свързани с имунитета на нашия организъм “, посочи доцент Попова.
Тя прикани да се върнем към позабравеният банкет на българското кисело и прясно мляко - потребни за микрофлората на нашия организъм, за положителната форма на нашия микробиом. Млечните артикули при здравите хора са ежедневна храна, за разлика от месото, рибата и плодовете и зеленчуците.
Доц. Попова разясни, че в актуалната просвета по хранене и диететика се предлага правенето на генетичен профил. „ Ние обаче в никакъв случай не навлизаме непосредствено в проучването на ДНК профила. Най-напред изисквам от пациента базисни – биохимични и хормонални, проучвания. На тази база дефинирам общия метаболитен профил. Задължително меря телесния състав – тежестта на мазнините, водно наличие, мускулна маса. И според от съпътстващите болести – ендокринни, сърдечносъдови, бъбречни, дефинирам съответната диетотерапия “, сподели тя.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Доц. Попова прави прегледи и реализира диетологични съвещания на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушавания. Член е на управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на Управителния съвет на Българското сдружение по хранене и диететика, както и е член на Българското сдружение по ендокринология.
По думите й българинът от ден на ден се храни с полуготови храни, които съдържат консерванти, тъй като доста по-бързо се подготвят. Към това се прибавя и неналичието на двигателна интензивност поради улесняващите ни устройства като асансьори, ескалатори, отдалечени, коли. „ Ако нямаме добра здравна просвета с включването на по 30 минути спорт дневно, затлъстяването ще ни е огромен проблем “, сподели доцент Попова.
По отношение на всеобщите диети тя разясни, че диетите в медиите и интернет са извънредно дисбалансирани. „ Пример за това е високо мазнината диета, известна като кето-диета. В нея се натъртва на огромен банкет на мазнини, несъмнено, това може да са полиненаситените, само че когато се направи един анализ, се вижда, че наситените мазнини са в голям %. Тази диета крие опасности при хора, които не знаят, че имат нарушена функционалност на панкреаса, или на бъбреците, на черния дроб. Тя може и да предизвика панкреатит или нарушена бъбречна функционалност. Диетата може да е удобна единствено при хора с генетичен профил за доста положително асимилиране на мазнините. По изключение такава диета може да е подобаваща единствено за седмица-две “, разясни доцент Попова.
Диетологът предизвести, че несъразмерният банкет на белтъци от младежите за струпване на мускулна маса, също може да е рисков – болестта се назовава неврогенна орторексия – невъздържание със супер здравословни храни. Особено в случай че това е съчетано с банкет на хранителни добавки и протеини за създаване на мускулна маса. Важно е също добавките да са закупени от лицензиран производител, а такова хранене при младежите да е съчетано със спорт и физическа интензивност.
„ Всяка диета за редукция на тегло би трябвало да е близка до режима ни на хранене, при който ще се върнем по-късно “, безапелационна е доцент Попова.
По думите й здравословно хранене включва разпределението на белтъци, мазнини и въглехидрати да бъде в съответствие – 15-20% белтъци, 15-30% мазнини и максимален дял е за въглехидратите дневно като общ енергиен банкет. Като образец за добре уравновесена диета, доцент Попова даде Средиземноморската.
„ Друга рискова мода в храненето сега е безспорната елиминация на животинските храни и банкет единствено на растителна храна. Изключването на животинският белтък води до това, че ние не одобряваме всички есенциални аминокиселини, които нашият организъм самичък не може да си създаде. Така тези хора имат невисок банкет на белтък, който пък е главният източник на антигените, които са свързани с имунитета на нашия организъм “, посочи доцент Попова.
Тя прикани да се върнем към позабравеният банкет на българското кисело и прясно мляко - потребни за микрофлората на нашия организъм, за положителната форма на нашия микробиом. Млечните артикули при здравите хора са ежедневна храна, за разлика от месото, рибата и плодовете и зеленчуците.
Доц. Попова разясни, че в актуалната просвета по хранене и диететика се предлага правенето на генетичен профил. „ Ние обаче в никакъв случай не навлизаме непосредствено в проучването на ДНК профила. Най-напред изисквам от пациента базисни – биохимични и хормонални, проучвания. На тази база дефинирам общия метаболитен профил. Задължително меря телесния състав – тежестта на мазнините, водно наличие, мускулна маса. И според от съпътстващите болести – ендокринни, сърдечносъдови, бъбречни, дефинирам съответната диетотерапия “, сподели тя.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ