Българите са европейците с най-дълъг живот, но... докато не се разболеят
Българите са европейците са най-дълъг живот в положително здраве. Колкото и да не ни се има вяра, ние живеем без заболявания 66,3 години, до момента в който междинната големина за Европейски Съюз е 64,6 години. Сиреч, радваме се на положително здраве 1,7 години повече.
Това демонстрират данните в оповестеното неотдавна проучване " Кратък обзор на достъпа и успеваемостта на опазването на здравето ", осъществено по план " Активни жители за локални и национални промени в опазването на здравето ". По изследването са работили Националната пациентска организация, Институтът за пазарна стопанска система с поддръжката на " Фонд Активни жители България " по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Авторите правят оценка достъпността и успеваемостта на системата на опазване на здравето у нас.
Горната констатация обаче не е мотив за наслада, защото по предстояща дълготрайност на живота ние, с най-дългия живот в положително здраве, се нареждаме на последно място в Европейски Съюз със 75,1 години против 81,3 години за междинния европеец.
Показателят " предстояща дълготрайност на живота " у нас е близо 6 години по-нисък от междинния за Европейски Съюз и съвсем 10 години по-нисък от испанския, страната на евродълголетниците.
Иначе казано, допреш ли се до здравни грижи, нещата внезапно се утежняват, а здравната система не оказва помощ за удължение на живота ти, което демонстрира, че достъпността и успеваемостта ѝ по никакъв начин не са високи.
По още един индикатор сме измежду първите - по смъртност, която може да бъде предотвратена с добра профилактика и с положително лекуване. Тук ни изпреварват единствено Литва, Латвия, Румъния и Унгария.
У нас от гибел, предотвратима с профилактика, умират 226,3 на 100 000 души население, а от гибел, която може да бъде предотвратена с лекуване - 188,2 на 100 000. В Италия, която е с най-хубави индикатори, цифрите са надлежно 104 на 100 000 и 64,9 на 100 000. Разлики в пъти.
Тревожни са данните и за детската смъртност. В България коефициентът на детска смъртност се усъвършенства (5,6‰ за 2019 година и 5,1‰ за 2020 г.), само че към момента е на доста високо равнище - преди нас са единствено Малта и Румъния. За съпоставяне - междинната стойност за Европейски Съюз е 3,4‰, а отличникът в тази категория е Естония с едвам 1,6‰ детска смъртност.
Изводът, който се постанова, е забележим освен за създателите на проучването - няма ефикасни стратегии за профилактика, а лекуването на избрани болести не демонстрира положителни резултати на фона на останалите страни в Европейски Съюз.
У нас профилактиката би трябвало да се реализира в извънболничната помощ, при персоналния доктор. Данните от " Европейското здравно изявление ", извършено от Евростат и Национален статистически институт демонстрират, че българинът посещава персоналния си доктор най-често един път месечно. Най-активни са в Ловеч, най-рядко посещават джипито си в Смолян. Но даже и там, където са най-активни, аргументите не са профилактика, а болежки поради преклонна възраст, липса на болнична помощ или ниски приходи, които не дават опция за достъп до експерт. Нищо общо с профилактиката.
Още по-зле са нещата с визитите при доктор експерт. Най-често профилирана извънболнична помощ търсят в Шумен и Перник, най-рядко в Силистра и Велико Търново. Това, както знаем, зависи значително от издадените от персоналните лекари посоки за експерт и съществуването на подобен.
Сред данните избуява изключително осезателно лимитираният достъп до лекари по финансови аргументи. Най-рядко, поради липса на средства, посещават доктор хората в областите Силистра, Варна и Кюстендил. С минимум терзания за парите за здраве са в Кърджали, София област и Габрово.
Липсата на средства лимитира достъпа и до медикаменти - най-вече заболели не могат да си купят медикаменти в Силистра, висок е общият дял и във Варненска област.
Все отново има и положителни данни - у нас най-малко не се чака дълго за достъп до лекуване - проблем, който е настоящ за доста европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на наличното лекуване.
Друга забавна констатация са данните за здравния статут на популацията в другите области - става известно, че там, където има най-вече лечебни заведения и лекари, не всеки път хората се дефинират като най-здрави - едвам 4% от варненци считат, че здравето им е доста положително, в случай че в града има медицински университет, университетска болница и задоволително други лечебни заведения. А в Монтана, където тези здравни екстри липсват, доволните от общото си положение са 32%.
Не е чудно, че делът на хората, които се дефинират в положително и доста положително здраве, е най-голям в столицата - популацията е измежду най-младите, достъпът до здравни грижи е доста улеснен, въпреки всичко има 66 болници; приходите на софиянци са по-високи, което им разрешава да влагат повече в здравето си.
За други заключения можем да се досетим - с най-вече хронични болести са бедните, съществени разлики в здравния статут има сред хората, живеещи в огромните градове, и тези от дребните и отдалечени обитаеми места.
Интересно е сравнението по индикатор болен-здрав по етноси. Българите и турците най-често дефинират здравето си като " приблизително ", а ромите най-често като " положително ". Хроничните заболявания при българи и турци са идентични като проценти - 24 и 23%, при ромите този % е доста по-нисък - 17%. Това съгласно създателите на проучването се изяснява с по-ниската междинна дълготрайност на живот на етноса, жестоко казано не натрупват възраст за поява на хронични болежки.
Няма изненади и в изводите на отчета.
Имаме повече от задоволително лечебни заведения и кревати, само че няма медицински сестри и санитари, което доста утежнява качеството на здравната грижа в лечебните заведения.
Освен това лечебните заведения са доста, само че са неравномерно разпределени.
В дребните обитаеми места достъпът до общопрактикуващи лекари и експерти е стеснен, също като достъпът до аптеки. Поради ниските приходи в тези места хората не могат да си разрешат да потърсят здравни грижи другаде.
Здравната система се финансира от монополиста НЗОК, което лимитира правото на избор от страна на пациента.
Парите за здраве у нас не са малко - над 7% от БПВ ( при приблизително за Европейски Съюз 9,9%), все пак ние сме страната с най-високо доплащане - 37% (при 15,6% за ЕС), главно за медикаменти и лекарствени артикули.
Болниците не престават да гълтат най-вече пари, което подсказва, че опазването на здравето е проведено главно към тях, а профилактиката е натикана в ъгъла.
Всепризната наклонност е намаляването на броя на персоналните лекари, които обслужват от ден на ден пациенти, а задоволително експерти отвън лечебните заведения има единствено там, където има медицински университет.
Здравната система у нас е неефективна, смъртността - висока, в това число детската, а продължителността на живот най-ниска в Европейски Съюз. Живеем приблизително с 6 години по-малко от останалите европейци, въпреки да ни гонят по дълготрайност на живота в положително здраве.
Това демонстрират данните в оповестеното неотдавна проучване " Кратък обзор на достъпа и успеваемостта на опазването на здравето ", осъществено по план " Активни жители за локални и национални промени в опазването на здравето ". По изследването са работили Националната пациентска организация, Институтът за пазарна стопанска система с поддръжката на " Фонд Активни жители България " по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Авторите правят оценка достъпността и успеваемостта на системата на опазване на здравето у нас.
Горната констатация обаче не е мотив за наслада, защото по предстояща дълготрайност на живота ние, с най-дългия живот в положително здраве, се нареждаме на последно място в Европейски Съюз със 75,1 години против 81,3 години за междинния европеец.
Показателят " предстояща дълготрайност на живота " у нас е близо 6 години по-нисък от междинния за Европейски Съюз и съвсем 10 години по-нисък от испанския, страната на евродълголетниците.
Иначе казано, допреш ли се до здравни грижи, нещата внезапно се утежняват, а здравната система не оказва помощ за удължение на живота ти, което демонстрира, че достъпността и успеваемостта ѝ по никакъв начин не са високи.
По още един индикатор сме измежду първите - по смъртност, която може да бъде предотвратена с добра профилактика и с положително лекуване. Тук ни изпреварват единствено Литва, Латвия, Румъния и Унгария.
У нас от гибел, предотвратима с профилактика, умират 226,3 на 100 000 души население, а от гибел, която може да бъде предотвратена с лекуване - 188,2 на 100 000. В Италия, която е с най-хубави индикатори, цифрите са надлежно 104 на 100 000 и 64,9 на 100 000. Разлики в пъти.
Тревожни са данните и за детската смъртност. В България коефициентът на детска смъртност се усъвършенства (5,6‰ за 2019 година и 5,1‰ за 2020 г.), само че към момента е на доста високо равнище - преди нас са единствено Малта и Румъния. За съпоставяне - междинната стойност за Европейски Съюз е 3,4‰, а отличникът в тази категория е Естония с едвам 1,6‰ детска смъртност.
Изводът, който се постанова, е забележим освен за създателите на проучването - няма ефикасни стратегии за профилактика, а лекуването на избрани болести не демонстрира положителни резултати на фона на останалите страни в Европейски Съюз.
У нас профилактиката би трябвало да се реализира в извънболничната помощ, при персоналния доктор. Данните от " Европейското здравно изявление ", извършено от Евростат и Национален статистически институт демонстрират, че българинът посещава персоналния си доктор най-често един път месечно. Най-активни са в Ловеч, най-рядко посещават джипито си в Смолян. Но даже и там, където са най-активни, аргументите не са профилактика, а болежки поради преклонна възраст, липса на болнична помощ или ниски приходи, които не дават опция за достъп до експерт. Нищо общо с профилактиката.
Още по-зле са нещата с визитите при доктор експерт. Най-често профилирана извънболнична помощ търсят в Шумен и Перник, най-рядко в Силистра и Велико Търново. Това, както знаем, зависи значително от издадените от персоналните лекари посоки за експерт и съществуването на подобен.
Сред данните избуява изключително осезателно лимитираният достъп до лекари по финансови аргументи. Най-рядко, поради липса на средства, посещават доктор хората в областите Силистра, Варна и Кюстендил. С минимум терзания за парите за здраве са в Кърджали, София област и Габрово.
Липсата на средства лимитира достъпа и до медикаменти - най-вече заболели не могат да си купят медикаменти в Силистра, висок е общият дял и във Варненска област.
Все отново има и положителни данни - у нас най-малко не се чака дълго за достъп до лекуване - проблем, който е настоящ за доста европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на наличното лекуване.
Друга забавна констатация са данните за здравния статут на популацията в другите области - става известно, че там, където има най-вече лечебни заведения и лекари, не всеки път хората се дефинират като най-здрави - едвам 4% от варненци считат, че здравето им е доста положително, в случай че в града има медицински университет, университетска болница и задоволително други лечебни заведения. А в Монтана, където тези здравни екстри липсват, доволните от общото си положение са 32%.
Не е чудно, че делът на хората, които се дефинират в положително и доста положително здраве, е най-голям в столицата - популацията е измежду най-младите, достъпът до здравни грижи е доста улеснен, въпреки всичко има 66 болници; приходите на софиянци са по-високи, което им разрешава да влагат повече в здравето си.
За други заключения можем да се досетим - с най-вече хронични болести са бедните, съществени разлики в здравния статут има сред хората, живеещи в огромните градове, и тези от дребните и отдалечени обитаеми места.
Интересно е сравнението по индикатор болен-здрав по етноси. Българите и турците най-често дефинират здравето си като " приблизително ", а ромите най-често като " положително ". Хроничните заболявания при българи и турци са идентични като проценти - 24 и 23%, при ромите този % е доста по-нисък - 17%. Това съгласно създателите на проучването се изяснява с по-ниската междинна дълготрайност на живот на етноса, жестоко казано не натрупват възраст за поява на хронични болежки.
Няма изненади и в изводите на отчета.
Имаме повече от задоволително лечебни заведения и кревати, само че няма медицински сестри и санитари, което доста утежнява качеството на здравната грижа в лечебните заведения.
Освен това лечебните заведения са доста, само че са неравномерно разпределени.
В дребните обитаеми места достъпът до общопрактикуващи лекари и експерти е стеснен, също като достъпът до аптеки. Поради ниските приходи в тези места хората не могат да си разрешат да потърсят здравни грижи другаде.
Здравната система се финансира от монополиста НЗОК, което лимитира правото на избор от страна на пациента.
Парите за здраве у нас не са малко - над 7% от БПВ ( при приблизително за Европейски Съюз 9,9%), все пак ние сме страната с най-високо доплащане - 37% (при 15,6% за ЕС), главно за медикаменти и лекарствени артикули.
Болниците не престават да гълтат най-вече пари, което подсказва, че опазването на здравето е проведено главно към тях, а профилактиката е натикана в ъгъла.
Всепризната наклонност е намаляването на броя на персоналните лекари, които обслужват от ден на ден пациенти, а задоволително експерти отвън лечебните заведения има единствено там, където има медицински университет.
Здравната система у нас е неефективна, смъртността - висока, в това число детската, а продължителността на живот най-ниска в Европейски Съюз. Живеем приблизително с 6 години по-малко от останалите европейци, въпреки да ни гонят по дълготрайност на живота в положително здраве.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ