Българите масово не ходят на профилактични прегледи
Българите всеобщо не вървят на годишни профилактични прегледи. Това съобщи Иван Евстатиев от " Hub for health ".
Като съществена причина Евстатиев откроява ниските равнища на осведоменост измежду жителите. Според него хората не желаят да прекарват часове пред кабинета на персоналния си доктор и това води до непосещаването му. Друга причина, която е обвързвана с неналичието на задоволително информация за пациентите, е, че те не знаят действително какво включва пакетът на годишния профилактичен обзор.
„ Те нямат никаква концепция кои проучвания влизат, тъкмо кои видове прегледи се вършат и какво обгръща той, въз основата на техния пол, тяхната възраст и някои други детайли “, означи Евстатиев в ефира на България Он Еър.
Социологическо изследване на Изследователски център „ Тренд “ демонстрира, че мъжката публика е тази, която е по-склонна редовно да неглижира здравето си.
25% от българите не организират годишна здравна профилактика, а 11 на 100 в никакъв случай не са ходили на годишен профилактичен обзор, сочат данните.
Близо половината от хората с главно или по-ниско обучение не организират годишна профилактика, доста по-ниско равнище се регистрира и при малцинствените етноси, означават социолозите.
Евстатиев счита, че българите имат добър достъп до здравни експерти и тези данни още веднъж отварят тематиката за неинформираността на обществото като главен фактор за ниската здравна профилактика и предварителна защита на болесттите измежду популацията.
По думите му, скрининговите стратегии и общата профилактика на популацията са двете страни на една и съща монета. Той отбелязва, че е потвърдено в други здравно-икономически модели, че когато има % по-висока обща профилактика, има и по-висок общ % на присъединяване в скрининговите стратегии.
“Покачвайки общата профилактика и наклонността на българина към опазване на здравето и метода му към тези профилактични прегледи, действително работим и косвено за това скринингови стратегии да бъдат сполучливи в България ”, на мнение е гостът.
Нивата на профилактика в други европейски страни са в пъти повече, споделя Евстатиев. Той е на мнение, че повода за това е здравната просвета, която се построява в тези страни в продължение на години и това трансформира напълно отношението на хората към опазването на здравето.
Според него извънболничната помощ е мощно неглижирана в България, а страната ни е надалеч от другите европейски страни, във връзка с бюджетите в този бранш.
Като съществена причина Евстатиев откроява ниските равнища на осведоменост измежду жителите. Според него хората не желаят да прекарват часове пред кабинета на персоналния си доктор и това води до непосещаването му. Друга причина, която е обвързвана с неналичието на задоволително информация за пациентите, е, че те не знаят действително какво включва пакетът на годишния профилактичен обзор.
„ Те нямат никаква концепция кои проучвания влизат, тъкмо кои видове прегледи се вършат и какво обгръща той, въз основата на техния пол, тяхната възраст и някои други детайли “, означи Евстатиев в ефира на България Он Еър.
Социологическо изследване на Изследователски център „ Тренд “ демонстрира, че мъжката публика е тази, която е по-склонна редовно да неглижира здравето си.
25% от българите не организират годишна здравна профилактика, а 11 на 100 в никакъв случай не са ходили на годишен профилактичен обзор, сочат данните.
Близо половината от хората с главно или по-ниско обучение не организират годишна профилактика, доста по-ниско равнище се регистрира и при малцинствените етноси, означават социолозите.
Евстатиев счита, че българите имат добър достъп до здравни експерти и тези данни още веднъж отварят тематиката за неинформираността на обществото като главен фактор за ниската здравна профилактика и предварителна защита на болесттите измежду популацията.
По думите му, скрининговите стратегии и общата профилактика на популацията са двете страни на една и съща монета. Той отбелязва, че е потвърдено в други здравно-икономически модели, че когато има % по-висока обща профилактика, има и по-висок общ % на присъединяване в скрининговите стратегии.
“Покачвайки общата профилактика и наклонността на българина към опазване на здравето и метода му към тези профилактични прегледи, действително работим и косвено за това скринингови стратегии да бъдат сполучливи в България ”, на мнение е гостът.
Нивата на профилактика в други европейски страни са в пъти повече, споделя Евстатиев. Той е на мнение, че повода за това е здравната просвета, която се построява в тези страни в продължение на години и това трансформира напълно отношението на хората към опазването на здравето.
Според него извънболничната помощ е мощно неглижирана в България, а страната ни е надалеч от другите европейски страни, във връзка с бюджетите в този бранш.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ