Ново проучване: Повечето българи все още не са чували за Зелената сделка
Българите, които не са чували за " Зелената договорка ", са повече от тези, които са чували за нея. За последната година въпреки всичко има прогрес - с 11% повече осведомени с този термин през 2021-ва, в сравнение с през 2020-а, като с толкоз понижават и изцяло неинформираните.
Това демонстрират данни от две национални представителни проучвания на " Екзакта рисърч груп " за " Зелената договорка " и настройките на българите, осъществени през октомври 2020 година и през октомври 2021 г, съобщи Българска телеграфна агенция.
Първото изследване е извършено от 1 до 7 октомври 2020 година измежду 1005 пълнолетни българи от цялата страна, а второто - сред 29 септември и 4 октомври 2021 година, също измежду 1005 пълнолетни българи в цялата страна. Методически е обезпечена съпоставимост на данните от двете проучвания. Двете изследвания са осъществени със средства на " Екзакта Рисърч Груп " и с финансовата поддръжка на депутата в Екологичен потенциал Радан Кънев.
Според данните от 2021 година 48,4 на 100 заявяват, че са чували да се приказва за " Зелена договорка ", до момента в който през 2020 година техният дял е бил 36,5 на 100. През 2021 година 51,6 на 100 декларират, че не са чували да се приказва за " Зелената договорка ", като делът им през 2020 година е бил 63,5 на 100.
Над междинните дялове разпознаващи термина " Зелена договорка " през 2021 година " Екзакта рисърч груп " записва измежду висшистите (сред 67 на 100 от тях), измежду столичаните (сред 57 на 100 от тях), измежду жителите на регионалните градове (сред 53 % от тях), измежду живеещите без ограничения и измежду българите на възраст сред 30 и 60 години.
По-ниска стартова известност на термина " Зелена договорка " през 2021 година се записва измежду хора на възраст под 30 години (сред 56 на 100 от тях), измежду възрастни над 60 години (сред 54 на 100 от тях), измежду респонденти с главно и приблизително обучение, измежду хора с невисок стандарт на живот и измежду поданици на дребни градове и на села.
В съпоставяне с октомври 2020 година, през октомври 2021 година се регистрира растеж от 7 на 100 в каузи на вярно отговарящите (от 39 % на 46 на сто), че " Зелената договорка " е набор от европейски политики за дълготрайно понижаване на нездравословните излъчвания в страните от Европейски Съюз и за финансиране на икономическата промяна към нисковъглеродна стопанска система. Така дават отговор по-често хора на междинна възраст, висшисти, както и поданици на столицата и на огромните градове.
Отговорът, че " Зелената договорка " е проект на българското държавно управление за понижаване на нездравословните излъчвания в българската енергетика до 2030 година не е неверен всъщност, само че той слага акцент на националната политика по тематиката. Такъв отговор понастоящем дават 15 на 100 от интервюираните, а през есента на 2020 година по този начин са отговаряли 13 %.
Виж още
Отговорът, че " Зелената договорка " е проект на Организация на обединените нации за цялостна смяна на човешките действия за понижаване замърсяването на околната среда е посочен от 7 на 100 от респондентите в проучването от 2021 година, както и от 8 % от интервюираните през 2020 година
С цели 8 на 100 за последната година понижава делът на хората без мнение по въпроса.
Преценките, че страната ни не е подготвена да взе участие в проекта " Зелено възобновяване и промяна " по този начин, че да извлече изгода от него, имат превес над допускането, че можем да участваме в проекта и да извлечем изгода за страната от това.
На фона на зачестилите мнения по тематиката, с 3 % (от 41 на 100 на 44 процента) по отношение на 2020 година нараства делът на преценяващите, че не сме подготвени да участваме в проекта " Зелено възобновяване и промяна " по този начин, че да извлечем изгода за страната. Това по-често настояват образовани поданици на огромните градове на страната. С растежа на информираността за " Зелената договорка " надали съразмерно ще нараства и делът на хората, които мислят, че България е подготвена да извлече изгоди от нея, разясняват анализаторите.
Виж още
През октомври 2021 година 40,2 на 100 от българите дефинират като трайно неуреден казусът за замърсяването на въздуха в своето обитаемо място. За 59,8 % това не е по този начин. Замърсяването на въздуха е трайно неуреден проблем за 81 на 100 от столичани и за половината от жителите на регионалните градове.
Замърсяването на въздуха не е трайно неуреден проблем за 67 % от жителите на дребните градове и за 92 на 100 от жителите на селата.
Данните за последната година демонстрират устойчиви настройки в отговорите на този въпрос.
За последната година с 4 на 100 - от 11 % на 15 %, нараства делът на хората, които декларират, че биха напуснали обитаемото място, в което живеят, с цел да отидат другаде, където въздухът е по-чист. Това настояват по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в обитаеми места, където замърсяването на въздуха е трайно неуреден проблем.
Виж още
През последната година нарастват дяловете на българите, които са подготвени персонално да подкрепят битката с климатичните промeни, като подхващат някои ограничения и съблюдават избрани ограничавания, сочат данните. Личната подготвеност за ограничавания най-често се свежда до прилагане на козметични артикули, отговарящи на екологичните стандарти - това показват 79 на 100 през октомври 2021 година, по-често дами и вискообразовани хора на възраст до 50 година Година по-рано, този дял е бил 70 %.
65 на 100 са подготвени да не употребяват дърва и въглища за битови потребности. Това е със 8 % по-висок дял от записания през 2020г. -57 на 100. В същото време, обаче, в този момент по над 60 на 100 от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е наличното отопление, не биха подхванали сходна мярка.
Най-слаба е персоналната подготвеност за подкрепяне на битката с климатичните промени като се понижат пътуванията с коли. 53 на 100 от българите биха подхванали сходна стъпка, а нежелаещите да го създадат са по-често мъже, поданици на регионалните градове и хора на възраст под 50 години.
49 на 100 биха лимитирали потреблението на месо. 60 % от дамите биха приели сходно ограничаване, до момента в който 64 на 100 от мъжете са твърдо срещу.
Една трета биха плащали еко налог върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст сред 30 и 40 г.
Това демонстрират данни от две национални представителни проучвания на " Екзакта рисърч груп " за " Зелената договорка " и настройките на българите, осъществени през октомври 2020 година и през октомври 2021 г, съобщи Българска телеграфна агенция.
Първото изследване е извършено от 1 до 7 октомври 2020 година измежду 1005 пълнолетни българи от цялата страна, а второто - сред 29 септември и 4 октомври 2021 година, също измежду 1005 пълнолетни българи в цялата страна. Методически е обезпечена съпоставимост на данните от двете проучвания. Двете изследвания са осъществени със средства на " Екзакта Рисърч Груп " и с финансовата поддръжка на депутата в Екологичен потенциал Радан Кънев.
Според данните от 2021 година 48,4 на 100 заявяват, че са чували да се приказва за " Зелена договорка ", до момента в който през 2020 година техният дял е бил 36,5 на 100. През 2021 година 51,6 на 100 декларират, че не са чували да се приказва за " Зелената договорка ", като делът им през 2020 година е бил 63,5 на 100.
Над междинните дялове разпознаващи термина " Зелена договорка " през 2021 година " Екзакта рисърч груп " записва измежду висшистите (сред 67 на 100 от тях), измежду столичаните (сред 57 на 100 от тях), измежду жителите на регионалните градове (сред 53 % от тях), измежду живеещите без ограничения и измежду българите на възраст сред 30 и 60 години.
По-ниска стартова известност на термина " Зелена договорка " през 2021 година се записва измежду хора на възраст под 30 години (сред 56 на 100 от тях), измежду възрастни над 60 години (сред 54 на 100 от тях), измежду респонденти с главно и приблизително обучение, измежду хора с невисок стандарт на живот и измежду поданици на дребни градове и на села.
В съпоставяне с октомври 2020 година, през октомври 2021 година се регистрира растеж от 7 на 100 в каузи на вярно отговарящите (от 39 % на 46 на сто), че " Зелената договорка " е набор от европейски политики за дълготрайно понижаване на нездравословните излъчвания в страните от Европейски Съюз и за финансиране на икономическата промяна към нисковъглеродна стопанска система. Така дават отговор по-често хора на междинна възраст, висшисти, както и поданици на столицата и на огромните градове.
Отговорът, че " Зелената договорка " е проект на българското държавно управление за понижаване на нездравословните излъчвания в българската енергетика до 2030 година не е неверен всъщност, само че той слага акцент на националната политика по тематиката. Такъв отговор понастоящем дават 15 на 100 от интервюираните, а през есента на 2020 година по този начин са отговаряли 13 %.
Виж още Отговорът, че " Зелената договорка " е проект на Организация на обединените нации за цялостна смяна на човешките действия за понижаване замърсяването на околната среда е посочен от 7 на 100 от респондентите в проучването от 2021 година, както и от 8 % от интервюираните през 2020 година
С цели 8 на 100 за последната година понижава делът на хората без мнение по въпроса.
Преценките, че страната ни не е подготвена да взе участие в проекта " Зелено възобновяване и промяна " по този начин, че да извлече изгода от него, имат превес над допускането, че можем да участваме в проекта и да извлечем изгода за страната от това.
На фона на зачестилите мнения по тематиката, с 3 % (от 41 на 100 на 44 процента) по отношение на 2020 година нараства делът на преценяващите, че не сме подготвени да участваме в проекта " Зелено възобновяване и промяна " по този начин, че да извлечем изгода за страната. Това по-често настояват образовани поданици на огромните градове на страната. С растежа на информираността за " Зелената договорка " надали съразмерно ще нараства и делът на хората, които мислят, че България е подготвена да извлече изгоди от нея, разясняват анализаторите.
Виж още През октомври 2021 година 40,2 на 100 от българите дефинират като трайно неуреден казусът за замърсяването на въздуха в своето обитаемо място. За 59,8 % това не е по този начин. Замърсяването на въздуха е трайно неуреден проблем за 81 на 100 от столичани и за половината от жителите на регионалните градове.
Замърсяването на въздуха не е трайно неуреден проблем за 67 % от жителите на дребните градове и за 92 на 100 от жителите на селата.
Данните за последната година демонстрират устойчиви настройки в отговорите на този въпрос.
За последната година с 4 на 100 - от 11 % на 15 %, нараства делът на хората, които декларират, че биха напуснали обитаемото място, в което живеят, с цел да отидат другаде, където въздухът е по-чист. Това настояват по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в обитаеми места, където замърсяването на въздуха е трайно неуреден проблем.
Виж още През последната година нарастват дяловете на българите, които са подготвени персонално да подкрепят битката с климатичните промeни, като подхващат някои ограничения и съблюдават избрани ограничавания, сочат данните. Личната подготвеност за ограничавания най-често се свежда до прилагане на козметични артикули, отговарящи на екологичните стандарти - това показват 79 на 100 през октомври 2021 година, по-често дами и вискообразовани хора на възраст до 50 година Година по-рано, този дял е бил 70 %.
65 на 100 са подготвени да не употребяват дърва и въглища за битови потребности. Това е със 8 % по-висок дял от записания през 2020г. -57 на 100. В същото време, обаче, в този момент по над 60 на 100 от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е наличното отопление, не биха подхванали сходна мярка.
Най-слаба е персоналната подготвеност за подкрепяне на битката с климатичните промени като се понижат пътуванията с коли. 53 на 100 от българите биха подхванали сходна стъпка, а нежелаещите да го създадат са по-често мъже, поданици на регионалните градове и хора на възраст под 50 години.
49 на 100 биха лимитирали потреблението на месо. 60 % от дамите биха приели сходно ограничаване, до момента в който 64 на 100 от мъжете са твърдо срещу.
Една трета биха плащали еко налог върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст сред 30 и 40 г.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ