Българите искаме да сме здрави, но пием много алкохол, ядем лоша храна и не спим
Българите споделят, че за тях е значимо да живеят здравословно, не поставят изпитание за това. Този извод идва от отчет на STADA за 2025 година, изработен между февруари и март. Осъществен е онлайн в 22 страни, измежду 27 хиляди респонденти на възраст сред 18 и 76 години.
Всеки пети признава, че е на ръба от прегаряне.
Клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика доктор Велислава Донкина изясни пред bTV, че в обществото ни се следи феномен – хем имаме вяра на лекарите си, хем не вървим на профилактични прегледи. Тя изясни, че хората споделят по какъв начин са недоволни от метода си на живот, нямат време за спорт и задоволително средства.
" Когато има разминаване сред това, което вършим и това, което усещаме, в логиката на психиката се назовава " липса на сдържаност “. Когато се мине един избран предел на разминаваме сред нашия индивидуален свят и действителността, това се назовава полуда “, добави тя.
По думите ѝ огромна част от българите злоупотребяват с кофеина и алкохола, което води до неприятен сън и надлежно до неспособност за психологично възобновяване на организма. В същото време неналичието на сън води и до редица болести, свързани със сърдечната и нервната система.
" Ние пълним напрежение и се усещаме все по-безпомощни. Това значи, че ни е нужна качествена смяна с осмисляне. За мен тези данни имат доста огромно значение, тъй като са свързани с всички мъчителни места в нашето общество – неналичието на съответна грижа в детските градини, през сложното юношеството до нещата, с които се сблъскват възрастните хора – експанзия, липса на вероятност, депресията.
Зохран Мамдани завоюва изборите: За първи път мохамеданин сяда в кметския стол на Ню Йорк
Доналд Тръмп заплаши да понижи федералното финансиране за мегаполиса
Тя е безапелационна, че методът, по който се усещаме има директна връзка с телесните болести, които се отключват. Психологът разяснява, че хората заявяват, че имат предпочитание да трансформират неприятните си привички, само че не го вършат.
" По-голямата част от изследваните лица споделят, че най-голямата им поддръжка идва от сътрудниците и фамилията, а в това време оставяме възрастните си родители в съмнителни места, които назоваваме " домове за остарели хора. Ние образно виждаме това несъгласие вътре в нас. Крайно време е да се почувстваме принудени да създадем нещо “, изясни Донкина.
Какво друго ни споделя изследването?
Според изследването, 51% от европейците водят здравословен метод на живот, до момента в който България доста изостава с 40%. В същото време се потвърждава, че здравословният метод на живот се отплаща, както на тялото, по този начин и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен метод на живот, 94% са в положително психологично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Снимка: bTV
Най-голямо въздействие при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), сътрудник (56%), ОПЛ или различен доктор (44%) и другари (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), сътрудници (23%), онлайн общности и конгреси (22%). Интересното е, че съвсем еднообразно въздействие върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%).
Съществуват огромни разлики във усещането за физическо здраве в другите страни. 65% от българите се дефинират с доста положително физическо здраве, което е над междинното за страните взели участие в изследването (56%).
Снимка: bTV
72% от респондентите споделят, че постоянно подхващат превантивни здравни ограничения (като банкет на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% изрично не го вършат. Утвърдително на въпроса са дали отговор 62% от българите, което е под междинното за страните, взели участие в изследването. Най-честите ограничения, които взимат българите са: положителни хигиенични привички (69%), банкет на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа интензивност (50%).
По отношение на здравословното хранене се следи огромна бездна сред осъзнаването и действителните дейности. 87% от европейците и 85% от българите считат, че здравословното хранене спомага за попречване на болести. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Снимка: bTV
Проучването обгръща и водещите три нездравословни държания – банкет на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и употребяват алкохол повече, търсейки решения на напрежението и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от интервюираните в България имат предпочитание да се откажат от нездравословните си привички, което е над междинното за Европа (49%).
Проучването демонстрира още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 – 54 година (61%) и 18 – 34 година (56%). На въпроса " Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи? " 34% от българите споделят, че усещат, че нямат потребност от тях, 29% - не знаят какви прегледи би трябвало да си създадат, 20% - поради ограничавания достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им прекомерно скъпи, 13% изпитват боязън от неприятна диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) споделят, че получават увещание за профилактични прегледи, като най-често те са от персоналните лекари (34%), следвани от семейство и другари (11%) и експерт (9%). Близо половината от интервюираните у нас (49%) декларират още, че са задоволени от превантивните услуги, които се оферират от здравната система в страната.
Омбудсманът изпрати в Народното събрание ограничения за отбрана правата на психологично болните хора
Велислава Делчева изпрати мнение по законопроекта за изменение на Закона за здравето
Проучването демонстрира, че доверието в здравната система е нежно. 37% от българите, при приблизително за Европа 58%, са удовлетворени от системата на опазване на здравето. Като цяло, българските жители нямат чувството, че имат еднакъв достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% считат, че здравната система е обективна, при 51% приблизително за Европа.
С най-голямо доверие се употребяват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински експерти (45%), Гугъл (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото нахлуване на AI, недоверието към новите технологии към момента доминира. На въпрос " Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите доктор? " 41% от българите са дали отговор утвърдително, при междинни за европейските страни 39%. Отвореността към изкуствения разсъдък в опазването на здравето се дължи най-вече на достъпността и удобството.
Според изследването, 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве, при приблизително за Европа 64%. В същото време, 59% от българите декларират, че в този момент или в предишното са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в миг на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси поддръжка за психологичното си здраве.
Причината – 38% от сънародниците ни не имат вяра, че биха им помогнали. 20% не го вършат, защото не могат да си го разрешат, за 14% това би било прочувствено изтощително. 6% не търсят поддръжка, поради стигмата, а други 6%, поради липса на поддръжка от семейство и другари. Анализът сочи, че неприятното психологично здраве блокира здравословните привички и води до възходящи стопански разноски.
Всеки пети признава, че е на ръба от прегаряне.
Клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика доктор Велислава Донкина изясни пред bTV, че в обществото ни се следи феномен – хем имаме вяра на лекарите си, хем не вървим на профилактични прегледи. Тя изясни, че хората споделят по какъв начин са недоволни от метода си на живот, нямат време за спорт и задоволително средства.
" Когато има разминаване сред това, което вършим и това, което усещаме, в логиката на психиката се назовава " липса на сдържаност “. Когато се мине един избран предел на разминаваме сред нашия индивидуален свят и действителността, това се назовава полуда “, добави тя.
По думите ѝ огромна част от българите злоупотребяват с кофеина и алкохола, което води до неприятен сън и надлежно до неспособност за психологично възобновяване на организма. В същото време неналичието на сън води и до редица болести, свързани със сърдечната и нервната система.
" Ние пълним напрежение и се усещаме все по-безпомощни. Това значи, че ни е нужна качествена смяна с осмисляне. За мен тези данни имат доста огромно значение, тъй като са свързани с всички мъчителни места в нашето общество – неналичието на съответна грижа в детските градини, през сложното юношеството до нещата, с които се сблъскват възрастните хора – експанзия, липса на вероятност, депресията.
Зохран Мамдани завоюва изборите: За първи път мохамеданин сяда в кметския стол на Ню Йорк
Доналд Тръмп заплаши да понижи федералното финансиране за мегаполиса
Тя е безапелационна, че методът, по който се усещаме има директна връзка с телесните болести, които се отключват. Психологът разяснява, че хората заявяват, че имат предпочитание да трансформират неприятните си привички, само че не го вършат.
" По-голямата част от изследваните лица споделят, че най-голямата им поддръжка идва от сътрудниците и фамилията, а в това време оставяме възрастните си родители в съмнителни места, които назоваваме " домове за остарели хора. Ние образно виждаме това несъгласие вътре в нас. Крайно време е да се почувстваме принудени да създадем нещо “, изясни Донкина.
Какво друго ни споделя изследването?
Според изследването, 51% от европейците водят здравословен метод на живот, до момента в който България доста изостава с 40%. В същото време се потвърждава, че здравословният метод на живот се отплаща, както на тялото, по този начин и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен метод на живот, 94% са в положително психологично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Снимка: bTV
Най-голямо въздействие при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), сътрудник (56%), ОПЛ или различен доктор (44%) и другари (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), сътрудници (23%), онлайн общности и конгреси (22%). Интересното е, че съвсем еднообразно въздействие върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%).
Съществуват огромни разлики във усещането за физическо здраве в другите страни. 65% от българите се дефинират с доста положително физическо здраве, което е над междинното за страните взели участие в изследването (56%).
Снимка: bTV
72% от респондентите споделят, че постоянно подхващат превантивни здравни ограничения (като банкет на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% изрично не го вършат. Утвърдително на въпроса са дали отговор 62% от българите, което е под междинното за страните, взели участие в изследването. Най-честите ограничения, които взимат българите са: положителни хигиенични привички (69%), банкет на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа интензивност (50%).
По отношение на здравословното хранене се следи огромна бездна сред осъзнаването и действителните дейности. 87% от европейците и 85% от българите считат, че здравословното хранене спомага за попречване на болести. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Снимка: bTV
Проучването обгръща и водещите три нездравословни държания – банкет на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и употребяват алкохол повече, търсейки решения на напрежението и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от интервюираните в България имат предпочитание да се откажат от нездравословните си привички, което е над междинното за Европа (49%).
Проучването демонстрира още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 – 54 година (61%) и 18 – 34 година (56%). На въпроса " Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи? " 34% от българите споделят, че усещат, че нямат потребност от тях, 29% - не знаят какви прегледи би трябвало да си създадат, 20% - поради ограничавания достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им прекомерно скъпи, 13% изпитват боязън от неприятна диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) споделят, че получават увещание за профилактични прегледи, като най-често те са от персоналните лекари (34%), следвани от семейство и другари (11%) и експерт (9%). Близо половината от интервюираните у нас (49%) декларират още, че са задоволени от превантивните услуги, които се оферират от здравната система в страната.
Омбудсманът изпрати в Народното събрание ограничения за отбрана правата на психологично болните хора
Велислава Делчева изпрати мнение по законопроекта за изменение на Закона за здравето
Проучването демонстрира, че доверието в здравната система е нежно. 37% от българите, при приблизително за Европа 58%, са удовлетворени от системата на опазване на здравето. Като цяло, българските жители нямат чувството, че имат еднакъв достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% считат, че здравната система е обективна, при 51% приблизително за Европа.
С най-голямо доверие се употребяват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински експерти (45%), Гугъл (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото нахлуване на AI, недоверието към новите технологии към момента доминира. На въпрос " Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите доктор? " 41% от българите са дали отговор утвърдително, при междинни за европейските страни 39%. Отвореността към изкуствения разсъдък в опазването на здравето се дължи най-вече на достъпността и удобството.
Според изследването, 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве, при приблизително за Европа 64%. В същото време, 59% от българите декларират, че в този момент или в предишното са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в миг на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси поддръжка за психологичното си здраве.
Причината – 38% от сънародниците ни не имат вяра, че биха им помогнали. 20% не го вършат, защото не могат да си го разрешат, за 14% това би било прочувствено изтощително. 6% не търсят поддръжка, поради стигмата, а други 6%, поради липса на поддръжка от семейство и другари. Анализът сочи, че неприятното психологично здраве блокира здравословните привички и води до възходящи стопански разноски.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ