Иво Сиромахов: В Европа рядко ще видиш актьор с шкембе, това е отношение към работата
Българинът няма възприятие за самоирония, не понася шегите с него и ги помни цялостен живот. Арт кръговете у нас са затворени, живеят като в балон, по тази причина и качеството на арт продуктите е ниско. В Европа актьорите желаят да са изненадващи и най-хубави в това, което вършат. Рядко ще видиш артист с шкембе, а това демонстрира отношението към специалността и това, което вършат. Медиите у нас са безинтересни, тъй като зависят от олигархични кръгове, хората не им имат вяра и диря информация в всякакви жълти уеб сайтове из интернет. Такова мнение изрече в предаването " Животът на Фокус " на Радио " Фокус " Иво Сиромахов, в диалог за последните му книги - " Певицата взима властта " и " У майкини ", за спектакъл и медии.
В отговор на въпроса какво схваща Сиромахов от противоположната връзка с читателите и по какъв начин си изяснява обстоятелството, че толкоз доста ги харесват, той сподели: " Харесва им това, че се разпознават вътре. Моите книги са настоящи, описват за неща, които се случват сега и за персонажи, които можем да забележим на всички места към нас и аз си мисля в действителност, че това е тайната на тяхната проводимост, че бързо стигат до хората ".
Според него хуморът е нещо, което би трябвало да е настоящо, да е обвързвано с днешния ден: " Ако разказваш смехории за нещо отпреди 10 години, просто никой няма да разбере ".
Читателите разпознават и иронията в книгите на Сиромахов, само че не се усещат афектирани и иронизирани, тъй като в действителност това им носи някакво облекчение: " Никой не споделя: " а, това съм аз ", а споделя: " а, този човек го познавам ", разпознават съседите си, роднините си, в никакъв случай не насочват хумора към себе си. "
" Ние, българите, минаваме за хора с добре развито възприятие за комизъм, обаче това въобще не е по този начин. Много дребна част от нашите благи сънародници имат възприятие за самоирония. Повечето се наскърбяват на смешки, когато усетят, че те са забъркани по някакъв метод в тях и това прави от време на време хумора " задача невъзможна ". Ако някой каже смешка за нас, люто сме афектирани и не забравяме, това се помни за цялостен живот " добави той.
Сиромахов разяснява е тематиката може ли изкуството да " отвори очите " на човек, да научи нещо ново, или той търси постоянно близкото до него, с цел да затвърди познатото: " Зависи. На мен ми е забавно да уголемявам хоризонта си, да виждам нови неща. Сега ще издам една загадка: постоянно пътувам из Европа, с цел да виждам спектакъл, а множеството хора отиват в някой ресторант да ядат нещо. Всеки път откривам нещо ново и забавно иси споделя: " а, това не ми е хрумвало ".
" Ние сме дребен като бройка народ и в нашия дребен кръг - доста са затворени тези кръгове на хората, които основават някакъв арт артикул - живеят в затворен балон, по тази причина и качеството е ниско. Те взаимно сихсе харесват, нямат мотивацията да бъдат по-добри. Лекичко, бездарничко, само че върви ", добави той.
" В Европа има доста повече конкуренция и равнището на самите актьори е високо - желаят да са най-хубавите, да са изненадващи. Много рядко ще видиш артист със шкембе. Това демонстрира отношението на артиста към това, което прави. Защото инструментът на артиста е неговото тяло и методът, по който се грижи за него, демонстрира въобще отношението към специалността и към работата ", безапелационен е Сиромахов.
По отношение на личните му пиеси и тъгата в тях, Сиромахов сподели: " Мен комедиите, които са просто смях, ме отгечават. Истинската комедия, която аз одобрявам, постоянно има и горест - както във филимта на Чаплин, както е в сюжетите на Саша Барън Коен (б.р.: Саша Ноъм Барън Коен, р.13 октомври 1971, английски артист комик), постоянно зад майтапа прозира действителността, а тя в никакъв случай не е единствено радостна или единствено тъжна ".
Интелектуалците у нас могат единствено да пишат писма - по разнообразни тематики и дела, събират се и пишат. Има над 1000 такива писма, само че никаго не произлиза никакъв резултата от тях, сподели Сиромахов в коментар имаме ли интеректуарци в България и какво могат те да създадат, с цел да са потребни в действителност на обществото.
" Тези хора живеят в една визия за личната си значителност, която е доста надалеч от действителността ", сподели той.
Сиромахов разяснява и качеството на българските медии, като сподели, че хората гледат малките екрани, тъй като няма нещо друго Всичко е еднообразно, няма никаква фикция, никакво въображение.
Медиите не са свободни. Докато не са свободни, няма да са качествени. Всички медии у нас зависят от някакви олигархически и стопански ползи и от това идват всичките им беди. Затова хората не им имат вяра. Те не са меродавен източник на информация и хората стартират да се осведомят от идиотски уеб сайтове в интернет, стана ясно от разбора на Сиромахов по тематиката за медиите у нас.
Надя Брайт
В отговор на въпроса какво схваща Сиромахов от противоположната връзка с читателите и по какъв начин си изяснява обстоятелството, че толкоз доста ги харесват, той сподели: " Харесва им това, че се разпознават вътре. Моите книги са настоящи, описват за неща, които се случват сега и за персонажи, които можем да забележим на всички места към нас и аз си мисля в действителност, че това е тайната на тяхната проводимост, че бързо стигат до хората ".
Според него хуморът е нещо, което би трябвало да е настоящо, да е обвързвано с днешния ден: " Ако разказваш смехории за нещо отпреди 10 години, просто никой няма да разбере ".
Читателите разпознават и иронията в книгите на Сиромахов, само че не се усещат афектирани и иронизирани, тъй като в действителност това им носи някакво облекчение: " Никой не споделя: " а, това съм аз ", а споделя: " а, този човек го познавам ", разпознават съседите си, роднините си, в никакъв случай не насочват хумора към себе си. "
" Ние, българите, минаваме за хора с добре развито възприятие за комизъм, обаче това въобще не е по този начин. Много дребна част от нашите благи сънародници имат възприятие за самоирония. Повечето се наскърбяват на смешки, когато усетят, че те са забъркани по някакъв метод в тях и това прави от време на време хумора " задача невъзможна ". Ако някой каже смешка за нас, люто сме афектирани и не забравяме, това се помни за цялостен живот " добави той.
Сиромахов разяснява е тематиката може ли изкуството да " отвори очите " на човек, да научи нещо ново, или той търси постоянно близкото до него, с цел да затвърди познатото: " Зависи. На мен ми е забавно да уголемявам хоризонта си, да виждам нови неща. Сега ще издам една загадка: постоянно пътувам из Европа, с цел да виждам спектакъл, а множеството хора отиват в някой ресторант да ядат нещо. Всеки път откривам нещо ново и забавно иси споделя: " а, това не ми е хрумвало ".
" Ние сме дребен като бройка народ и в нашия дребен кръг - доста са затворени тези кръгове на хората, които основават някакъв арт артикул - живеят в затворен балон, по тази причина и качеството е ниско. Те взаимно сихсе харесват, нямат мотивацията да бъдат по-добри. Лекичко, бездарничко, само че върви ", добави той.
" В Европа има доста повече конкуренция и равнището на самите актьори е високо - желаят да са най-хубавите, да са изненадващи. Много рядко ще видиш артист със шкембе. Това демонстрира отношението на артиста към това, което прави. Защото инструментът на артиста е неговото тяло и методът, по който се грижи за него, демонстрира въобще отношението към специалността и към работата ", безапелационен е Сиромахов.
По отношение на личните му пиеси и тъгата в тях, Сиромахов сподели: " Мен комедиите, които са просто смях, ме отгечават. Истинската комедия, която аз одобрявам, постоянно има и горест - както във филимта на Чаплин, както е в сюжетите на Саша Барън Коен (б.р.: Саша Ноъм Барън Коен, р.13 октомври 1971, английски артист комик), постоянно зад майтапа прозира действителността, а тя в никакъв случай не е единствено радостна или единствено тъжна ".
Интелектуалците у нас могат единствено да пишат писма - по разнообразни тематики и дела, събират се и пишат. Има над 1000 такива писма, само че никаго не произлиза никакъв резултата от тях, сподели Сиромахов в коментар имаме ли интеректуарци в България и какво могат те да създадат, с цел да са потребни в действителност на обществото.
" Тези хора живеят в една визия за личната си значителност, която е доста надалеч от действителността ", сподели той.
Сиромахов разяснява и качеството на българските медии, като сподели, че хората гледат малките екрани, тъй като няма нещо друго Всичко е еднообразно, няма никаква фикция, никакво въображение.
Медиите не са свободни. Докато не са свободни, няма да са качествени. Всички медии у нас зависят от някакви олигархически и стопански ползи и от това идват всичките им беди. Затова хората не им имат вяра. Те не са меродавен източник на информация и хората стартират да се осведомят от идиотски уеб сайтове в интернет, стана ясно от разбора на Сиромахов по тематиката за медиите у нас.
Надя Брайт
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ