Българинът живее с 6 години по-малко от средния европеец
Българинът живее с 6 години по-малко от междинния европеец
Живеем по-малко в сравнение с междинния европеец. Това демонстрират данни от последния отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване и Европейската комисия. България е в дъното на класацията за продължителността на живота – приблизително у нас тя е малко под 76 години.
Това е с близо 6 години по-малко от приблизително европейското равнище – 81 години и половина.
Най-дълго живеят испанците и италианците. На противоположния полюс – с изключение на нас са и в Латвия, заяви bTV. А Сърбия е единствената прилежаща страна, в която продължителността на живота е по-къса от тази у нас.
Сред водещите аргументи са сърдечносъдовите и онкозаболяванията.
Докладът показва още неналичието на задоволителна физическа интензивност, неприятното хранене, дефицитът на медицински личен състав и мръсният въздух. В Европа съдбовният край от инфаркти и инсулти понижава с 20% за десетилетие. У нас такава наклонност няма.
„ Тук в България не работи добре системата за предварителна защита на болесттите,
системата за ранна диагностика и ранно разкриване на рискови за здравето и за живота болести “, разяснява доктор Рада Прокопова, шеф на поделение по кардиология в болница „ Св. Анна “.
„ Това са инсултите, инфарктите, сърдечната непълнота.
Най-добрият метод за предварителна защита е образуване на положителни контролни прегледи на младежите след 30 години за изясняване на техния съдов риск “, показва още тя.
Проблем е и дефицитът на медицински личен състав за част от популацията.
„ Очакваната дълготрайност на живота в градовете е по-голяма от предстоящата дълготрайност на живота в селата “, показва доцент Стоянка Черкезова, Център за проучване на популацията, Българска академия на науките.
Навиците ни също способстват за продължителността на живота.
Липсата на задоволително физическа интензивност и неприятната диета, както измежду младите, по този начин и измежду възрастните, способстват за късата дълготрайност на живота ни. А и за неприятното му качество. Промяна във физическата интензивност и диетата може да се отрази наред и на младите, и на хората в пенсионна възраст.
„ Даже на тази възраст е потвърдено, че можем да увеличим живота си от 6 до 10 години “, споделя Рада Прокопова.
Данните демонстрират и че дамите в България живеят приблизително с към 4 години повече от мъжете. А измежду рисковите фактори за продължителността на живота са още тютюнопушенето и високата потреблението на алкохол.
Живеем по-малко в сравнение с междинния европеец. Това демонстрират данни от последния отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване и Европейската комисия. България е в дъното на класацията за продължителността на живота – приблизително у нас тя е малко под 76 години.
Това е с близо 6 години по-малко от приблизително европейското равнище – 81 години и половина.
Най-дълго живеят испанците и италианците. На противоположния полюс – с изключение на нас са и в Латвия, заяви bTV. А Сърбия е единствената прилежаща страна, в която продължителността на живота е по-къса от тази у нас.
Сред водещите аргументи са сърдечносъдовите и онкозаболяванията.
Докладът показва още неналичието на задоволителна физическа интензивност, неприятното хранене, дефицитът на медицински личен състав и мръсният въздух. В Европа съдбовният край от инфаркти и инсулти понижава с 20% за десетилетие. У нас такава наклонност няма.
„ Тук в България не работи добре системата за предварителна защита на болесттите,
системата за ранна диагностика и ранно разкриване на рискови за здравето и за живота болести “, разяснява доктор Рада Прокопова, шеф на поделение по кардиология в болница „ Св. Анна “.
„ Това са инсултите, инфарктите, сърдечната непълнота.
Най-добрият метод за предварителна защита е образуване на положителни контролни прегледи на младежите след 30 години за изясняване на техния съдов риск “, показва още тя.
Проблем е и дефицитът на медицински личен състав за част от популацията.
„ Очакваната дълготрайност на живота в градовете е по-голяма от предстоящата дълготрайност на живота в селата “, показва доцент Стоянка Черкезова, Център за проучване на популацията, Българска академия на науките.
Навиците ни също способстват за продължителността на живота.
Липсата на задоволително физическа интензивност и неприятната диета, както измежду младите, по този начин и измежду възрастните, способстват за късата дълготрайност на живота ни. А и за неприятното му качество. Промяна във физическата интензивност и диетата може да се отрази наред и на младите, и на хората в пенсионна възраст.
„ Даже на тази възраст е потвърдено, че можем да увеличим живота си от 6 до 10 години “, споделя Рада Прокопова.
Данните демонстрират и че дамите в България живеят приблизително с към 4 години повече от мъжете. А измежду рисковите фактори за продължителността на живота са още тютюнопушенето и високата потреблението на алкохол.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ