Управниците използват 3 март, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия
„ Българинът гледа с нихилизъм на 3 март, тъй като историята продължава да се учи през един непознат взор. Продължават да се повтарят от дълго време остарели стандарти на шовинизъм. А младото потомство, в този глобализиращ се свят, което с интернет може да доближи до всички точки на планетата мисли, че този празник е някаква овехтяла дреха, само че се пита за какво му е.
З март е изкуствена дата,
тя не е донесла нищо положително на българите. На младите тя не им е симпатична, тъй като и през днешния ден режимът в Русия не е либерален. И през днешния ден на никой, който желае да излезе от България, не му минава през мозъка да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите “.
Това са думи на починалия историк и разбивач на легенди и неистини проф. Пламен Цветков. Те и през днешния ден са извънредно настоящи и предизвикат към спор – на тази дата ли би трябвало да бъде националният ни празник?
„ Всяка година на 3 март нашите управници, заради инстинктивното си послушание на всичко съветско и руско, употребяват този ден, с цел да поругаят още веднъж националното ни достолепие със своето безгръбначие по отношение на Русия. Това нервира хората.
Никоя уважаваща себе си нация не празнува за собствен народен празник едно външно събитие. Дори и да има разногласия за това какво тъкмо се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско наличие. Има българско присъединяване във войната, само че
няма българско присъединяване в подписването на Санстефанския контракт
Освен това негов основен създател е граф Игнатиев. В записките му, оповестени в България още преди 1989 година, той в прав текст споделя, че историческата задача на Русия е да сплоти славяните под свое управление върху руините на Австрия и Турция. Тези думи са удостоверение, че човек би трябвало да има доста огромна фикция, с цел да твърди, че граф Игнатиев е избавител на България. Това е един българоядец, един човек, който е желал заличаването на България. Но в този момент за жал една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една в действителност пагубна дата “, безапелационен е проф. Цветков.
Той е безапелационен, че Санстефанският мит е може би един от най-големите в историята ни. „ Той е и една от най-трайните операции в историческата памет на българите, защото това в действителност е един контракт за безсрочната окупация на България от Русия. В този контракт няма никакви периоди за изтеглянето на руски-те войски, откакто изтекат плануваните две години съветска окупация. Дори има една наредба, в която се споделя, че Русия ще изтегли войските си от всички останали елементи на Турция, като се изключи България. Няма никакъв интернационален надзор върху съветската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са напълно за сметка на окупираната страна.
Има още нещо доста значимо. Някои историци, по-скоро в аления набор на българската политическа реалност, сред които и проф. Константин Косев, също споделят, че Санстефанският контракт не е нищо друго, с изключение на една нереалност. Реалният контракт е Берлинският. Едва
Берлинският контракт понижава периода на съветската окупация от 2 години на 9 месеца
Той категорично задължава, в границите на три месеца след приключването на 9-месечния период, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той слага съветската окупационна администрация под интернационален надзор. Именно с помощта на интернационалния надзор съветската окупационна администрация е принудена да пристъпи към основаването на български държавни институции. За страдание тези значими детайлности са из-вестни на малко хора. Това се знае единствено от експерти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят по какъв начин на-родът ги е нарекъл професори, не престават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския контракт.
Освен това Санстефанският контракт дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че даже и да се стигне вероятно до българско държавно управление, то единствено да помоли съветските войски да останат в България. За какво избавление тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди руското навлизане през септември 1944 година, да схване този мит. Това е криворазбраната фантазия за България на три морета. България, обединила всички земи с българско болшинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами заявяват пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, извършени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него категорично е записано, че е задоволително 2/3 от популацията да гласоподава в интерес на екзархията, с цел да премине тази територия към нея. По този метод по-голямата част от Македония, както и Северна България дружно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една огромна част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и
първата крачка на българите към независимостта
Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономност. Краят на този развой е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята самостоятелност. В тази картина на последователно преобразяване на България от османска провинция в пълновръстен член на интернационалната общественост и изцяло суверенна страна, Санстефанският контракт в действителност няма никакво място, защото той не е нищо друго, с изключение на един опит на Русия да размени османското господство със личното си господство.
Но има и други заблуди към 3 март, с които българите живеят и до през днешния ден. Една от го-лемите заблуди учим в учебно заведение още от нежна възраст - че видите ли Русия била донесла независимост и национално обединяване на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Но това е режисура, представяна от Русия, от съветската агитация и съветските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският контракт разпокъсва България, само че това е по авансово съглашение сред Русия и Англия. Става дума за съглашението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока загадка, никой не знае тогава за не-го. А то е реализирано, защото Русия се стреми към доближаване с англичаните. Нещо повече, откакто към този момент е наясно, че никой няма да й разреши да погълне България, Русия прави всичко допустимо да разпокъса България на колкото се може по-малки елементи, с цел да няма някаква спомагателна спънка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И апропо, цялата тактика на Русия към Балканите е ориентирана точно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което значи, че самото битие на България като страна и на българите като народ е не-съвместимо с съветската експанзия на Балканите. Но както ви споделих, тази операция заляга и през днешния ден в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални образци по какъв начин ние
продължаваме да учим личната си история с русофилски, а това значи противобългарски взор
И още нещо доста значително. Санстефанският контракт не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският контракт е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, не разрешава да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският контракт, който с право е порицан, тъй като България е разпокъса-на, въпреки че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Англия, в действителност ни приобщава към европейския свят “, добавя проф. Цветков.
Няма подозрение, че след рухването на комунизма, проф. Пламен Цветков е един от първите учени, който посвети знанията си за събуждане на българското съзнание и отърсването му от русофилските легенди и измами.
З март е изкуствена дата,
тя не е донесла нищо положително на българите. На младите тя не им е симпатична, тъй като и през днешния ден режимът в Русия не е либерален. И през днешния ден на никой, който желае да излезе от България, не му минава през мозъка да си търси работа и по-добър живот в Русия. Включително синовете и дъщерите на най-върлите комунисти търсят реализация в Западна Европа и в Щатите “.
Това са думи на починалия историк и разбивач на легенди и неистини проф. Пламен Цветков. Те и през днешния ден са извънредно настоящи и предизвикат към спор – на тази дата ли би трябвало да бъде националният ни празник?
„ Всяка година на 3 март нашите управници, заради инстинктивното си послушание на всичко съветско и руско, употребяват този ден, с цел да поругаят още веднъж националното ни достолепие със своето безгръбначие по отношение на Русия. Това нервира хората.
Никоя уважаваща себе си нация не празнува за собствен народен празник едно външно събитие. Дори и да има разногласия за това какво тъкмо се е случило на 3 март, просто това е събитие, в което няма българско наличие. Има българско присъединяване във войната, само че
няма българско присъединяване в подписването на Санстефанския контракт
Освен това негов основен създател е граф Игнатиев. В записките му, оповестени в България още преди 1989 година, той в прав текст споделя, че историческата задача на Русия е да сплоти славяните под свое управление върху руините на Австрия и Турция. Тези думи са удостоверение, че човек би трябвало да има доста огромна фикция, с цел да твърди, че граф Игнатиев е избавител на България. Това е един българоядец, един човек, който е желал заличаването на България. Но в този момент за жал една от централните софийски улици носи неговото име. Така че това е една в действителност пагубна дата “, безапелационен е проф. Цветков.
Той е безапелационен, че Санстефанският мит е може би един от най-големите в историята ни. „ Той е и една от най-трайните операции в историческата памет на българите, защото това в действителност е един контракт за безсрочната окупация на България от Русия. В този контракт няма никакви периоди за изтеглянето на руски-те войски, откакто изтекат плануваните две години съветска окупация. Дори има една наредба, в която се споделя, че Русия ще изтегли войските си от всички останали елементи на Турция, като се изключи България. Няма никакъв интернационален надзор върху съветската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са напълно за сметка на окупираната страна.
Има още нещо доста значимо. Някои историци, по-скоро в аления набор на българската политическа реалност, сред които и проф. Константин Косев, също споделят, че Санстефанският контракт не е нищо друго, с изключение на една нереалност. Реалният контракт е Берлинският. Едва
Берлинският контракт понижава периода на съветската окупация от 2 години на 9 месеца
Той категорично задължава, в границите на три месеца след приключването на 9-месечния период, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той слага съветската окупационна администрация под интернационален надзор. Именно с помощта на интернационалния надзор съветската окупационна администрация е принудена да пристъпи към основаването на български държавни институции. За страдание тези значими детайлности са из-вестни на малко хора. Това се знае единствено от експерти, а добре платени фалшификатори на историята, които сами се хвалят по какъв начин на-родът ги е нарекъл професори, не престават да бълват тази зловредна легенда за Санстефанския контракт.
Освен това Санстефанският контракт дава на Турция правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че даже и да се стигне вероятно до българско държавно управление, то единствено да помоли съветските войски да останат в България. За какво избавление тогава може да става дума?
Има и нещо друго, кое кара тогавашното българско общество, преди руското навлизане през септември 1944 година, да схване този мит. Това е криворазбраната фантазия за България на три морета. България, обединила всички земи с българско болшинство като население. Тези хора обаче не си дават сметка, че България и българите сами заявяват пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, извършени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него категорично е записано, че е задоволително 2/3 от популацията да гласоподава в интерес на екзархията, с цел да премине тази територия към нея. По този метод по-голямата част от Македония, както и Северна България дружно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една огромна част от Родопската област стават част от Българската екзархия.
Нещо повече, Българската екзархия е и
първата крачка на българите към независимостта
Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономност. Краят на този развой е чак на 22 септември 1908 година, когато България прокламира своята самостоятелност. В тази картина на последователно преобразяване на България от османска провинция в пълновръстен член на интернационалната общественост и изцяло суверенна страна, Санстефанският контракт в действителност няма никакво място, защото той не е нищо друго, с изключение на един опит на Русия да размени османското господство със личното си господство.
Но има и други заблуди към 3 март, с които българите живеят и до през днешния ден. Една от го-лемите заблуди учим в учебно заведение още от нежна възраст - че видите ли Русия била донесла независимост и национално обединяване на България, а по-късно Западът ни бил разпокъсал. Но това е режисура, представяна от Русия, от съветската агитация и съветските дипломатически пратеници. Вярно е, че Берлинският контракт разпокъсва България, само че това е по авансово съглашение сред Русия и Англия. Става дума за съглашението Шувалов – Солзбъри, което се държи в най-дълбока загадка, никой не знае тогава за не-го. А то е реализирано, защото Русия се стреми към доближаване с англичаните. Нещо повече, откакто към този момент е наясно, че никой няма да й разреши да погълне България, Русия прави всичко допустимо да разпокъса България на колкото се може по-малки елементи, с цел да няма някаква спомагателна спънка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И апропо, цялата тактика на Русия към Балканите е ориентирана точно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което значи, че самото битие на България като страна и на българите като народ е не-съвместимо с съветската експанзия на Балканите. Но както ви споделих, тази операция заляга и през днешния ден в учебниците по история. Това е един от най-ярките и скандални образци по какъв начин ние
продължаваме да учим личната си история с русофилски, а това значи противобългарски взор
И още нещо доста значително. Санстефанският контракт не съдържа никакви гаранции за правата и свободите на религиозните и етническите малцинства. Берлинският контракт е този, който задължава и Княжество България, и Румъния, и Сърбия, и Черна Гора да зачитат правата на всички малцинства, не разрешава да има дискриминация на етническа и религиозна основа. Така Берлинският контракт, който с право е порицан, тъй като България е разпокъса-на, въпреки че това не е решение на Берлинския конгрес, а решение на Русия и Англия, в действителност ни приобщава към европейския свят “, добавя проф. Цветков.
Няма подозрение, че след рухването на комунизма, проф. Пламен Цветков е един от първите учени, който посвети знанията си за събуждане на българското съзнание и отърсването му от русофилските легенди и измами.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ