Българинът драстично е намалил хляба, а е увеличил в пъти

Българинът фрапантно е понижил хляба, а е нараснал в пъти свинското през последните 20 години. Най-поскъпналата стока пък е сиренето и въпреки приходите да порастват, неговата консумация е леко спаднала. Нашенецът не се е отказал от нездравословните си привички и е повишил потреблението на алкохол – както на виновност и бира, по този начин и на концентрати. В същото време е понижил, въпреки и напълно леко, тютюнопушенето. Това демонстрира разбор на „ Телеграф “, изработен на база данните на Националния статистически институт.

За 20 година сме свили потреблението на бял самун два и половина пъти. През 2004 година едно домакинство е изяждало на година 199 кг от насъщния. Това са почти по 400 самуна от по половин кг, т.е. повече от самун дневно за цялото семейство. Двадесет години по-късно – през 2023 година, се падат към този момент по едвам 80 кг самун на домакинство или по 160 самуна от по половин кило. И това е количеството за цялата година. Излиза, че на средностатистическото българско семейство към този момент му стига един самун от 500 грама за два дни. И в случай че през 2004 година е консумирало приблизително по над 7 хляба на седмица, то в този момент му стигат три.

Това се дължи на смяна на питателните привички на българина, а не на покачването на цената на хляба, защото и приходите са се вдигнали. За последните двадесет години покупателната дарба на нашенеца по отношение на насъщния се е повишила тъкмо два пъти. Ако средностатистическият българин дава целия си паричен приход единствено за самун, то през 2004 година той е могъл да си закупи 2208 кг самун, до момента в който през 2023 година количеството е тъкмо два пъти нагоре, като доближава 4418 кг. Това се дължи на увеличените приходи за този интервал, а не на цената на насъщния, която е скочила три пъти – от 80 ст. за кг бял самун на приблизително 2,4 лева за кг.

Потреблението на самун „ Добруджа “ също се срутва. Ако през 2004 година едно домакинство е изяждало приблизително 91,5 кг за цялата година, то през 2023 година количеството пада до 25,6 кг. Динамиката на цените е същата като при белия самун – три пъти нагоре.

Не по този начин стоят нещата с месото, което се счита за по-пълноценна, само че и по-скъпа храна. Цената на свинското не се е вдигнала в пъти, както е при хляба, а в проценти. По-точно – за двадесет години пържолите са поскъпнали с към 70% - от 6 лева на кило през 2004 година до приблизително 10,7 лева за кг през 2023 година, за когато има последни статистически данни. Така на фона на покачването на приходите за 20-годишния интервал свинското е станало три пъти по-достъпно. Ако един човек дава целия си паричен приход единствено за този тип артикул, през 2004 година е можело да си купи единствено 304 кг свинско, а през 2023 година - към този момент 1005 кг. Това изяснява ненапълно и скока в потреблението на свинско месо четири и половина пъти – от приблизително 5,7 кг на едно домакинство през цялата 2004 година до приблизително 25,4 кг през 2023 г.

Не са толкоз розови нещата обаче с птичето месо. За 2-годишния интервал то е нараснало цената си повече от двойно – от 3,5 до 7,7 лв. за кг. Ръст има и в потреблението, само че не колкото е при свинското. Ако сме нараснали пържолите сред 4 и 5 пъти, то потреблението на пилешките хапки или филе е скочила под два пъти – от 13,6 на 24,4 кг годишно за домакинство. 

Един от най-разпознаваемите обичайни български артикули – бялото сирене, обаче ни излиза към този момент в действителност солено. Това е може би най-поскъпналият артикул измежду храните, които слагаме всеки ден на трапезата си. Цената на сиренето се е нараснала четири пъти – от 3,4 лева на приблизително 13,4 лева за кг. В резултат на скъпотията, макар увеличените приходи, потреблението на сирене съвсем не мърда, а е даже леко надолу – от 22,4 кг за едно домакинство на година до 21,2 кг. Така, в случай че достъпността на другите типове артикули, които са поскъпнали по-малко, се е нараснала приблизително два пъти, то за сиренето покупателната дарба се е подобрила с едвам 50% - от 546 на 805 кг.

Освен че е понижил хляба, данните за потреблението на българина сочат и други позитивни промени от позиция по-здравословен живот – потреблението на захар и сол понижават. Потреблението на мед пък е два пъти нагоре. Въпреки това нашенецът не се отхвърля напълно от нездравословните си привички, защото потреблението на алкохол пораства.

Значително сме нараснали потреблението на бира – от 29,7 л на 52,8 литра приблизително на домакинство годишно. Потреблението на виновност също е нагоре – от 3,6 на 5,9 л годишно за семейство. Скокът на акцизите не ни отхвърля и от концентрати. Потреблението на уиски и водка скача повече от два пъти – от 900 мл на 2,2 литра. Консумацията на обичайна българска спиртна напитка – ракията, също пораства, само че по-скромно – от 1,7 на 2,5 литра за година приблизително на семейство.

Другата стока, чиято цена е скочила фрапантно, това е маслото. За 20 година то е поскъпнало повече от три пъти и половина. Ако през 2024 година кг масло е излизало приблизително 5,8 лв., то през 2023 година то коства към този момент 21,1 лв.. Цените на маслото не престават да се катерят нагоре и настоящите сега са още по-високи. Въпреки това за 20-годишния интервал потреблението му пораства. Ако през 2004 година едно домакинство си е разрешавало по 1 кг масло за година, то през 2023 година потреблението му е тройно нагоре и доближава 2,9 кг.

Олиото също е поскъпнало малко повече от два пъти – от 1,7 лв. за литър на 3,6 лева за литър. Потреблението му е леко надолу.