Евтина храна на промоция - важна вече цената, не марката
Българинът чете все по-внимателно брошурите на веригите
14% от потребителите изцяло са спрели да купуват салами и риба
Хората преоткрили колко хранителни и трайни са макароните
Поскъпването на храни, дрехи, техника, горива и всичко, което ни би трябвало за семейството, към този момент трансформира трайно потребителските привички на българина.
В магазините за хранителни артикули всичко, което е на промоция, се изкупува доста по-бързо отпреди, а доста хора пазарят без значение дали им трябват, или не тези артикули.
Другата специфичност във връзка с огромните вериги е, че те ускоряват продажбите на личните си марки, които са по-евтини, за сметка на останалите.
Поскъпването роди още един феномен – магазините на фешън марки към този момент оферират скъпите облекла от новите сбирки на погашение, сподели изследване на “24 часа ”.
Клиентите ни станаха ценово още по-чувствителни отпреди. Наблюденията ми са, че когато избират в някаква стокова група нещо и срещнат предложение за бранд, с който е привикнал, и лична марка, избира личната марка на комерсиалната верига, която е по-евтина, обяснява изпълнителният шеф на “Кауфланд България ” Иван Чернев. Това не се отнася единствено до стеснен кръг храни като самун, кисело мляко и други такива.
Брошурите съгласно него се четат доста по-внимателно отпреди и от ден на ден хора възнамеряват покупките си съгласно тях.
Лошото е, че ние сме при започване на процеса на смяна на потребителските привички и поради задаващата се тежка зима чакам още промени. Например това лято продажбите като размери паднаха доста по-силно, в сравнение с в предходни години, сподели още Чернев.
Впечатлението му за промоциите се удостоверяват от едно скорошно изследване на организация “Прагматика ”, направено в края на лятото.
85% от интервюираните консуматори споделят, че са почнали да пазарят целеустремено на промоция, а 8% не обръщат внимание на марката и даже на самия артикул, стига той да е по-евтин от нормалното.
Най-много се е нараснало търсенето на понижени плодове и зеленчуци – с 53%, млечните артикули и саламите – с 54%, захарните произведения – с 53%, и алкохола – с 52%.
По-лошото обаче е, че част от потребителите изцяло престават да купуват избрани артикули, да вземем за пример 14% от интервюираните са споделили, че са спрели да пазарят риба и салами.
Спадът в потреблението на съществени храни е към този момент 30% по отношение на година по-рано, а напролет, когато беше първата вълна на повишаване, потреблението беше спаднало с 20%, заяви за “24 часа ” ръководителят на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите Владимир Иванов.
Според него намаляването на търсенето към момента не е стигнало до там, че да спадат продажбите на неща като кисело мляко, сирене, кашкавал. Киселото мляко вървеше нагоре през цялата година, без значение от повишаването, едвам в последно време има задържане на продажбите, само че то по принцип през зимата и при захлаждане се продава по-малко. Има обаче впечатляващ растеж на продажбите на макаронени произведения, които в никакъв случай не са били изключително известна храна в България. Българите като че ли преоткриха какъв брой хранителен и дълготраен е този артикул, сподели Иванов.
Друга ясно открояваща се наклонност съгласно него е, че се ускоряват продажбите на заместващи артикули. Например сиренето с растителни мазнини, което дълго време бе изтикано в периферията на потребителския интерес, още веднъж покачва продажбите за сметка на по-скъпите сирена и кашкавал. Увеличена е и продажбата на кренвирши, само че без най-скъпите типове, които по магазините към този момент костват по 9 лева килото и просто не се купуват, тъй като цената им е съвсем изравнена с тази на прясното месо.
Според Иванов напълно скоро ще се промени обстановката и с месото заради световни аргументи. Особено свинското дълго време не повишаваше цените си, само че конюнктурата към този момент е такава, че в Европа е почнало поголовно заличаване на животните, защото китайският пазар е изцяло затворен, без изгледи още веднъж да почне да приема свинско месо. Това ще понижи вноса и у нас и е в положение да оскъпи свинското.
Няколко фешън марката с магазини в София вече са сключили контракти с банки и оферират най-скъпите дрехи и обувки от новите сбирки, а и освен тях, на погашение, сподели инспекция на “24 часа ”. Продавачи споделят, че концепцията е срещнала схващане и значително хора прибягват до такава скица, най-вече за междинните като цени артикули. Най-скъпите, които са единични бройки, по принцип се купуват от най-богатите и те не пазарят по този метод. Но примерно рокли за по 5-6 хиляди лв. към този момент постоянно се продават с първична вноска за 20% от цената и останалото се разсрочва за 12 месеца или даже повече.
Друга смяна на потребителските привички, обвързвана с инфлацията, е, че все повече хора заобикалят заплащането в брой, показва изследване на Paysafe, направено през август. 52% oт cънapoдницитe ни cпoдeлят, чe плaщaт вce пo-мaлкo в бpoй в cpaвнeниe c двe гoдини пo-paнo, a 41% даже заявяват, че трайно са си трансформирали платежните привички. За 45% от хората това е метод да сложат в ред персоналните си финанси, като наблюдават по-лесно защо тъкмо харчат пари.
Пpoyчвaнeтo прави съпоставяне с година по-рано и се оказва, че 45% от интервюираните у нас изпoлзвaт своята дебитна карта знaчитeлнo пo-чecтo, oтколкото във Beликoбpитaния (39%), Гepмaния (29%), Итaлия (21%) и Aвcтpия (21%). Близo 75% от българите ca плaтили c кapтa пoнe вeднъж в пocлeдния eдин мeceц.
Ползващите цифрови портфейли пък се усилват 24% cпpямo гoдинa пo-paнo. Tова са най-много другите типове разплащателни средства, за които се употребява мобилният телефон и които разрешават още по-лесно следене на ежедневните разноски, в сравнение с банковата карта. В това отношение пpoцeнтът на потребителите, избиpaщи дигитaлни пopтфeйли като желан способ за заплащане, е съвсем същият като и в Гepмaния и Aвcтpия - 29% и зa двeтe cтpaни.
14% от потребителите изцяло са спрели да купуват салами и риба
Хората преоткрили колко хранителни и трайни са макароните
Поскъпването на храни, дрехи, техника, горива и всичко, което ни би трябвало за семейството, към този момент трансформира трайно потребителските привички на българина.
В магазините за хранителни артикули всичко, което е на промоция, се изкупува доста по-бързо отпреди, а доста хора пазарят без значение дали им трябват, или не тези артикули.
Другата специфичност във връзка с огромните вериги е, че те ускоряват продажбите на личните си марки, които са по-евтини, за сметка на останалите.
Поскъпването роди още един феномен – магазините на фешън марки към този момент оферират скъпите облекла от новите сбирки на погашение, сподели изследване на “24 часа ”.
Клиентите ни станаха ценово още по-чувствителни отпреди. Наблюденията ми са, че когато избират в някаква стокова група нещо и срещнат предложение за бранд, с който е привикнал, и лична марка, избира личната марка на комерсиалната верига, която е по-евтина, обяснява изпълнителният шеф на “Кауфланд България ” Иван Чернев. Това не се отнася единствено до стеснен кръг храни като самун, кисело мляко и други такива.
Брошурите съгласно него се четат доста по-внимателно отпреди и от ден на ден хора възнамеряват покупките си съгласно тях.
Лошото е, че ние сме при започване на процеса на смяна на потребителските привички и поради задаващата се тежка зима чакам още промени. Например това лято продажбите като размери паднаха доста по-силно, в сравнение с в предходни години, сподели още Чернев.
Впечатлението му за промоциите се удостоверяват от едно скорошно изследване на организация “Прагматика ”, направено в края на лятото.
85% от интервюираните консуматори споделят, че са почнали да пазарят целеустремено на промоция, а 8% не обръщат внимание на марката и даже на самия артикул, стига той да е по-евтин от нормалното.
Най-много се е нараснало търсенето на понижени плодове и зеленчуци – с 53%, млечните артикули и саламите – с 54%, захарните произведения – с 53%, и алкохола – с 52%.
По-лошото обаче е, че част от потребителите изцяло престават да купуват избрани артикули, да вземем за пример 14% от интервюираните са споделили, че са спрели да пазарят риба и салами.
Спадът в потреблението на съществени храни е към този момент 30% по отношение на година по-рано, а напролет, когато беше първата вълна на повишаване, потреблението беше спаднало с 20%, заяви за “24 часа ” ръководителят на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите Владимир Иванов.
Според него намаляването на търсенето към момента не е стигнало до там, че да спадат продажбите на неща като кисело мляко, сирене, кашкавал. Киселото мляко вървеше нагоре през цялата година, без значение от повишаването, едвам в последно време има задържане на продажбите, само че то по принцип през зимата и при захлаждане се продава по-малко. Има обаче впечатляващ растеж на продажбите на макаронени произведения, които в никакъв случай не са били изключително известна храна в България. Българите като че ли преоткриха какъв брой хранителен и дълготраен е този артикул, сподели Иванов.
Друга ясно открояваща се наклонност съгласно него е, че се ускоряват продажбите на заместващи артикули. Например сиренето с растителни мазнини, което дълго време бе изтикано в периферията на потребителския интерес, още веднъж покачва продажбите за сметка на по-скъпите сирена и кашкавал. Увеличена е и продажбата на кренвирши, само че без най-скъпите типове, които по магазините към този момент костват по 9 лева килото и просто не се купуват, тъй като цената им е съвсем изравнена с тази на прясното месо.
Според Иванов напълно скоро ще се промени обстановката и с месото заради световни аргументи. Особено свинското дълго време не повишаваше цените си, само че конюнктурата към този момент е такава, че в Европа е почнало поголовно заличаване на животните, защото китайският пазар е изцяло затворен, без изгледи още веднъж да почне да приема свинско месо. Това ще понижи вноса и у нас и е в положение да оскъпи свинското.
Няколко фешън марката с магазини в София вече са сключили контракти с банки и оферират най-скъпите дрехи и обувки от новите сбирки, а и освен тях, на погашение, сподели инспекция на “24 часа ”. Продавачи споделят, че концепцията е срещнала схващане и значително хора прибягват до такава скица, най-вече за междинните като цени артикули. Най-скъпите, които са единични бройки, по принцип се купуват от най-богатите и те не пазарят по този метод. Но примерно рокли за по 5-6 хиляди лв. към този момент постоянно се продават с първична вноска за 20% от цената и останалото се разсрочва за 12 месеца или даже повече.
Друга смяна на потребителските привички, обвързвана с инфлацията, е, че все повече хора заобикалят заплащането в брой, показва изследване на Paysafe, направено през август. 52% oт cънapoдницитe ни cпoдeлят, чe плaщaт вce пo-мaлкo в бpoй в cpaвнeниe c двe гoдини пo-paнo, a 41% даже заявяват, че трайно са си трансформирали платежните привички. За 45% от хората това е метод да сложат в ред персоналните си финанси, като наблюдават по-лесно защо тъкмо харчат пари.
Пpoyчвaнeтo прави съпоставяне с година по-рано и се оказва, че 45% от интервюираните у нас изпoлзвaт своята дебитна карта знaчитeлнo пo-чecтo, oтколкото във Beликoбpитaния (39%), Гepмaния (29%), Итaлия (21%) и Aвcтpия (21%). Близo 75% от българите ca плaтили c кapтa пoнe вeднъж в пocлeдния eдин мeceц.
Ползващите цифрови портфейли пък се усилват 24% cпpямo гoдинa пo-paнo. Tова са най-много другите типове разплащателни средства, за които се употребява мобилният телефон и които разрешават още по-лесно следене на ежедневните разноски, в сравнение с банковата карта. В това отношение пpoцeнтът на потребителите, избиpaщи дигитaлни пopтфeйли като желан способ за заплащане, е съвсем същият като и в Гepмaния и Aвcтpия - 29% и зa двeтe cтpaни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ