Български професор е в основата на откритието на антитяло срещу COVID-19 |
Българин управлява екип от американски учени от университета в Питсбърг, които работят върху обещаваща терапия против COVID-19, учредена на уединяване на антитяло, което блокират вируса. За работата им заяви научното списание Cell преди дни.
Нашето антитяло се свързва с вируса доста крепко и предотвратява навлизането му в клетките - споделя ръководителят на екипа проф. Димитър Димитров пред БНР. Има ли антитяло в организма - преди или след зараза - то се свързва и вирусът не може да продължи да инфектира клетките. Така че то може да се употребява както за попречване на зараза, по този начин и за трeтиране на към този момент инфектирани хора, добавя той.
Проф. Димитров работи в Центъра за проучване на лечебни антитела в Университета в Питсбърг. Пред Българска национална телевизия той споделя за антитялото: " То стана готово за една седмица. Беше оповестена вирусната поредност на нуклеотидите към края на януари. След това синтезирахме вирусната парченце и някъде към края на февруари имахме антитялото. Даже имахме патент. Много по-бързо от всички останали. Останалите, дори огромни компании, през март откриха техните антитела. Но ние сме дребна група и ни лишава много дълго време да характеризираме антитялото ".
" Известно е, че антителата са напълно позитивни, когато става дума за бактериални инфекции. Но при вирусите въпросът е доста самостоятелен за всеки вирус. А за този просто не знаем - споделя обаче доцент Андрей Чорбанов от Лабораторията по пробна имунология при Българска академия на науките. - Имаме вируси, при които антителата са 100% положителни във връзка с неутрализацията. Има и такива, при които антителата не оказват помощ. Давам характерен образец - вирусът на СПИН, при който антителата са единствено един белег, че индивидът боледувал е инфектиран с ХИВ и нищо повече. Така че от този аспект антителата са с към момента неизяснена вероятност. "
Проф. Димитров има богат опит с вирусите. Преди 20 година екипът бу изолира антитела против SARS-CoV-2, по-късно против MERS-CoV, а също - против Хендравирусна зараза и Nipah disease (NiV). Антителата против последните две са утвърдени за произвеждане и се употребяват за лекуване на хора в Австралия.
Антитялото AB8 против COVID-19 е по-малко по размери и това му разрешава да се свърже с вируса по-добре и да проникне по-добре сред тъканите. Този вирус инфектира освен белия дроб, а и другите тъкани. Така че защото то прониква по-добре, може да бъде по-ефективно в цялото тяло, изяснява професорът.
AB8 е минало проби за сигурност (странични ефекти), само че занапред би трябвало да потвърди дейно ли е при хора. За задачата е належащо позволение за произвеждане. Неясно е и каква ще е цената.
Според учения интензивността на AB8 може да бъде увеличена до 6 месеца, което е съизмеримо с времето на отбрана, която биха дали разработваните към този момент ваксини. Или би могло с изключение на за лекуване, да се употребява като пасивна ваксина за отбрана на най-уязвимите на вируса групи. Там където и най-хубавата ваксина не може да помогне.
Нашето антитяло се свързва с вируса доста крепко и предотвратява навлизането му в клетките - споделя ръководителят на екипа проф. Димитър Димитров пред БНР. Има ли антитяло в организма - преди или след зараза - то се свързва и вирусът не може да продължи да инфектира клетките. Така че то може да се употребява както за попречване на зараза, по този начин и за трeтиране на към този момент инфектирани хора, добавя той.
Проф. Димитров работи в Центъра за проучване на лечебни антитела в Университета в Питсбърг. Пред Българска национална телевизия той споделя за антитялото: " То стана готово за една седмица. Беше оповестена вирусната поредност на нуклеотидите към края на януари. След това синтезирахме вирусната парченце и някъде към края на февруари имахме антитялото. Даже имахме патент. Много по-бързо от всички останали. Останалите, дори огромни компании, през март откриха техните антитела. Но ние сме дребна група и ни лишава много дълго време да характеризираме антитялото ".
" Известно е, че антителата са напълно позитивни, когато става дума за бактериални инфекции. Но при вирусите въпросът е доста самостоятелен за всеки вирус. А за този просто не знаем - споделя обаче доцент Андрей Чорбанов от Лабораторията по пробна имунология при Българска академия на науките. - Имаме вируси, при които антителата са 100% положителни във връзка с неутрализацията. Има и такива, при които антителата не оказват помощ. Давам характерен образец - вирусът на СПИН, при който антителата са единствено един белег, че индивидът боледувал е инфектиран с ХИВ и нищо повече. Така че от този аспект антителата са с към момента неизяснена вероятност. "
Проф. Димитров има богат опит с вирусите. Преди 20 година екипът бу изолира антитела против SARS-CoV-2, по-късно против MERS-CoV, а също - против Хендравирусна зараза и Nipah disease (NiV). Антителата против последните две са утвърдени за произвеждане и се употребяват за лекуване на хора в Австралия.
Антитялото AB8 против COVID-19 е по-малко по размери и това му разрешава да се свърже с вируса по-добре и да проникне по-добре сред тъканите. Този вирус инфектира освен белия дроб, а и другите тъкани. Така че защото то прониква по-добре, може да бъде по-ефективно в цялото тяло, изяснява професорът.
AB8 е минало проби за сигурност (странични ефекти), само че занапред би трябвало да потвърди дейно ли е при хора. За задачата е належащо позволение за произвеждане. Неясно е и каква ще е цената.
Според учения интензивността на AB8 може да бъде увеличена до 6 месеца, което е съизмеримо с времето на отбрана, която биха дали разработваните към този момент ваксини. Или би могло с изключение на за лекуване, да се употребява като пасивна ваксина за отбрана на най-уязвимите на вируса групи. Там където и най-хубавата ваксина не може да помогне.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ