Българи правят малки спътници с плазмени двигатели. Това се случва

Българи вършат дребни спътници с плазмени мотори. Това се случва във Физическия факултет на Софийския университет.

Технологията е перспективна, тъй като е нишова и занапред се развива.

Конкуренцията в този момент в региона на дребните спътници е дребна, споделя Стоил Иванов, помощник във Физическия факултет на Софийския университет.

Той има дисертация по тематиката за плазмен мотор за наносателити.

" Това са спътници с маса до 10 кг., т.е. доста дребни спътници. Двигателят е плазмен, само че с доста дребна мощ, от порядъка на няколко вата.

Това е плазмен мотор от електротермичен вид, използваме плазмата за радиатор, сподели за БНР Стоил Иванов.

" Приложихме нова технология, която употребява към този момент открит способ за ускорение на някакъв пропелант- (материал, който бива употребен, с цел да задвижи даден обект. Може да бъде газ, течност, плазма или твърдо вещество - бел.ред.), разясни още Иванов.

По думите му този тип дребни спътници от наноносители нямат прекомерно доста варианти за задвижване и те в действителност се превърщат в галактически боклук. Те остават в орбита и стартират да стават проблем, те стават галактически отпадък...особено, в случай че са изстреляни на 800 км. височина в орбитата, което е много известна орбита, те остават десетки и стотици години там, преди да бъдат изчистени, по тази причина ние в бъдеще ще би трябвало да оборудваме платформите със система за задвижване, с цел да може тя да ги деорбитира след време, разясни още Стоил Иванов.

Експерименталната физика е скъпа просвета и са нужни скъпи апаратури, би трябвало да се кандидатства по планове или да се работи в колаборация с други сътрудници в чужбина, което се и прави от нашите физици.