Българи, бдете!“Бог не е в силата, а в правдата, заветът

Българи, бдете!

“Бог не е в силата, а в правдата ”, заветът на св. Александър Невски, припомнен и от патриарх Неофит на 23 ноември 2019 година на празника на светеца-войн. Сега когато Негово Светейшество е в болница, в негово неявяване, на 24 февруари 2024 година избрани членове на Светия Синод прегазиха Устава на БПЦ, признат на Църковно-народен събор, с противозаконното си решение за “синодална разпоредба ”, която лишава на свещениците и миряните правото на избор за епархийски митрополит.

Трима владици – Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим и Видинският митрополит Даниил, гласоподават “по архиерейска съвест ” срещу “синодалната разпоредба ”, и приканват Синода да я анулира, тъй като “Създава се извънредно рисков казус, който слага под въпрос правната сигурност на цялата Църква. Легитимността на органите на ръководство на БПЦ-БП пред Българската страна е застрашена ”.

Митрополит Йосиф, на Съединени американски щати, Канада и Австралия, вижда “комунистическа външност ” в “синодалната разпоредба ” и приканва членовете на Синода да “върнете правата на всички ни в Устава на БПЦ-БП ”.

От вносителите на наредбата, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанският митрополит Григорий, отдръпват своята поддръжка за нея, а Пловдивският митрополит Николай предлага “Св. Синод в съвещанието си на 12.03.2024 година да анулира всички свои решения от предходното съвещание, състояло се на 24.02.2024 година ”.

Дотук ще кажете, добре, противоуставна е наредбата, само че болшинството от владиците е склонно да я анулира, за какво е този драматизъм: “българи, бдете ”?

Дали ще бъде анулирана или доказана “синодалната разпоредба ” ще се разбере на 12 март, когато ще се вземе това съдбоносно за Българската Православна Църква решение, тъй като “църковната ни самостоятелност е в основата на националното ни избавление.. един от главните фактори за стабилността и сигурността на скъпата ни Родина България ” /митрополитите Гавриил, Серафим и Даниил/.

Един от причините за прибързаното гласоподаване на “синодалната разпоредба ” е “в името на църковното единение ”. С безвластие не може да има църковно единение и тук не е значимо болшинството, а истината, предпазена от малцинството, пазещо Устава на БПЦ, признат с църковно-народно единение.

Наредбата ще породи ерес. Но за разлика от разкола в БПЦ, провокиран извън, от страната, когато през 1992 година шефът на Дирекцията по вероизповеданията “уволнява ” патриах Максим и Светия Синод, и назначава “нов ” Синод, в този момент, от вътрешната страна, Светият Синод се самоупълномощава/самонарежда да назначава митрополитите.

Дали е имало свръхестествен напън извън за внасянето на наредбата от вътрешната страна, остава риторичен въпрос, само че църковният прелом е реалност.

Ако наредбата се удостовери на 12 март, тя ще се обърне и против предложилите я митрополити, които към този момент ще могат да бъдат “уволнявани ” от назначения, а не определения Синод “по необходимост ” и “по разпоредба ”, само че това ще е най-малката неволя, тъй като вместо черква ще има корпорация, анти-църква, срещу и вместо Църквата.

Какво може да се направи с феноменалния корпоративен напън? Само с постове във фейсбук не е задоволително, а и към този момент се „ провежда безвъзмезден транспорт за искащите да поддържат Светия Синод на 12.03.2024 година Записване при свещопродавната. Тръгване в 7:00 часа. Връщане в 12:00 часа “, оповестено по пловдивските храмове.

“В поддръжка на Светия Синод ” е лукава дефиниция, която подвежда и може да бъде както завоалирана “народна ” поддръжка на “синодалната разпоредба ”, по този начин и за анулацията на решенията на Синода от 24 февруари, препоръчано в мнението на м. Николай, един от вносителите на наредбата.

В отбрана на правдата, на Устава на БПЦ, ние можем и би трябвало да бъдем до владиците, които пазят Църквата и съблюдават решенията на Църковно-народния събор, и които ще би трябвало да дефеноменализират наредбата на 12 март.

Ако Трети март 1878 година поставя началото на Третата българска страна, Четвърти март 870 година слага началото на Българската Православна Църква, когато Константинополският събор признава нейната автономност.

На 12 март 2024 година към момента можем с спокойно наличие да бъдем пред Синода, когато ще се вземе съдбовното за всички ни решение, тъй като има ли Църква, има и България.