Бъркането в носа или махането на космите в носната кухина може да увеличи риска от Алцхаймер
Бактерията Chlamydia pneumoniae може да болести централната нервна система. Учени откриха, че при мишки тя може да провокира реакции, които се следят при хора с заболяването на Алцхаймер и по-специално – струпване на плаки, формирани от протеина амилоид бета (това е главният метод, по който болестта се разграничава от останалите форми на деменция).
Въпреки че Chlamydia се асоциира най-вече с инфекции на гениталиите, е единствено един от многото типове, принадлежащ към по-голям жанр бактерии, които заразяват голям брой животни на най-различни и мъчителни места. Както подсказва и нейното име, C. pneumoniae визира най-вече дихателните пътища, в това число носа, само че опцията, че отсам може да доближи даже мозъка, несъмнено тревожи учените.
Проф. Джеймс Сейнт Джон от университета „ Грифит “ в Австралия заразява мишки с C. pneumoniae и открива, че носът на гризачите е главният път, по който бактерията доближава до мозъка и провокира зараза.
„ Ние сме първите, които демонстрираме, че Chlamydia pneumoniae може непосредствено да отиде от носа в мозъка, където да провокира патологии, наподобяващи заболяването на Алцхаймер “, споделя Сейнт Джон.
Бактерията Chlamydia pneumoniae (в зелено) в мозъка на мишка и обградена от бета амилоид пептид - симптом за заболяването на Алцхаймер (в червено). Източник: Griffith University
Важно е да отбележим, че тези доказателства са добити посредством наблюдения върху мишки. Сейнт Джон признава, че е хубаво същите проучвания да бъдат извършени и върху хора, въпреки че това би било относително мъчно, защото рискът от деменция или респираторно заболяване не е дребен. Фактът обаче, че ДНК от C. pneumoniae е намерено посмъртно в мозъците на 90 % от хората с деменция, зародила на по-късен стадий в живота им, и едвам при малко на брой, умряли по други аргументи, надали е инцидентен.
Междувременно данните от проучванията, извършени върху мишките, са притеснителни – бактерията съумява да се популяризира от носната им празнина до обонятелните нерви и мозъка в границите на 72 часа. Пътеките, асоциирани с Алцхаймер, пък стават нерегулирани в границите на 7-28 дни след заразяването с бактерията.
Ние, хората, разчитаме на вътрешната лигавица на носа, с цел да пречим на бактериите да доближат до обонятелните нерви и мозъка. Ако тя бъде повредена при мишките, това усилва риска бактериите да се разпространят до периферните нерви и обонятелната луковица. „ Не е добра концепция да си бъркате в носа и да скубете косъмчетата в носната празнина “, споделя Сейнт Джон. „ Не желаеме да увредим вътрешността на носа и бъркането [в него] и скубането [на космите] може да направи тъкмо това. “
Това са неприятни вести за ай-ай – както стана ясно неотдавна, тези животинчета имат навика да бъркат в носа си с изключително дългите си пръсти.
Освен че евентуално може да докара до Алцхаймер, C. pneumoniae е виновна и за 5-20 % на случаите на пневмония и се асоциира с астма. Освен това усилва риска от рак на белите дробове.
Изследването на Сейнт Джон не е първото, което свързва бактерията (макар и относително колебливо) със болесттите на централната нервна система. C. pneumoniae се среща в доста по-големи количества в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с множествена склероза, в сравнение с при здрави хора – това значи, че тя евентуално може да накара имунната система да нападна нервната.
Изследването е оповестено в Scientific Reports.
Източник: IFLScience
