Бъг в Матрицата: хора, които се държат като персонажи NPC
Бъг в Матрицата: хора, които се държат като персонажи NPC …Ако всички ние живеем в програмируема симулация на света, т.е. в свят, сходен на Матрица, тогава измежду нас е цялостно с по този начин наречените NPC (Non-player character). (HiddenTruth.site)Това може да са вашите съседи, родственици или даже сътрудник.Терминът NPC е добре прочут на всички почитатели на ролевите компютърни игри. Той отбелязва воин, който е програмиран да извършва единствено ясно дефинирани дейности: застава на портата и слага задания на играча, разхожда се из селото с един и същи разговор и т.н.Според поддръжниците на теорията, че всички ние живеем в Матрица, т.е. в симулация на света, NPC могат да бъдат открити измежду хората. Всъщност, те се държат по този начин, като че ли са играчи в компютърна игра.По-долу Ви представяме четири истории, за които Вие сами преценете – NPC или не …
На бензиностанцияОнзи ден със сина ми спряхме на бензиностанция, с цел да заредя бензин. Когато се канех да сляза от колата, вниманието ми беше привлечено от жена, която се връщаше от магазина назад до колата си на бензиновите гишета.Обикновено не виждам хората, само че нея започнах да я следя.Тя беше дебела бяла жена, само че съразмерно поставена. Облечена в бяла тениска с надпис. Панталони за йога. Имаше кафява коса с цвят на свежа дървесна кора.Тръгна право диагонално от магазина до колата си, която беше вдясно от мен. Кичур от дългата й коса се развя, падна на очите й и отчасти се залепи за устата. В дясната си ръка държеше чаша кафе.
Излязох от колата, с цел да стартира да зареждам, и когато завърших, водих сина си от платформата назад до колата. Когато се качих в колата, още веднъж видях тази жена. Беше като първия път.Тя беше на същото място, където беше и преди, когато я забелязах за първи път. Беше облечена тъкмо по същия метод и направи същото: вървеше тъкмо диагонално от магазина до колата си на бензиностанцията.Помислих си, че е не запомнила нещо в магазина и се е върнала, само че колкото повече я гледах, толкоз повече ми се струваше, че това е същото нещо, което видях първия път. Същата доста права линия от магазина до нейната кола.Едни и същи придвижвания по стъпалата на магазина, същите стъпки. Същият кичур коса, издухан от вятъра покрива очите й и се полепва по устата й. Кафе в дясната ръка.Тогава се намеси синът ми. Той е на 11 години и е аутист.Той ме попита:„ Не го ли е правила преди? “Ако той го е забелязал, това беше нещо в действителност извънредно.Вижте, знам, че звучи неуместно, само че съм съвсем сигурен, че станах очевидец на срив в Матрицата и симулация с този NPC.По велосипедната пътекаДнес карах колело и подминах две дами, които вървяха в моята посока. Чух една от тях да споделя:„ Значи той просто напусна работата си и в този момент се снима … “Не чух края на изречението, тъй като ги задминах и продължих напред.Карах по пътеката към четвърт миля и подминах друга двойка дами, ориентирани в другата посока. Докато минавах около тях, чух едната от тях да споделя:„ Значи той просто напусна работата си и в този момент се снима … “Подминах ги, само че бях ужасно сюрпризиран. И двете го споделиха с идентична акуратност. Мислех, че това е смешно съвпадане, само че ми подсети за това, когато NPC повтарят един и същи разговор във видеоигрите.По телефонаТова, че този случай попада под държанието на NPC в симулацията, ме тормози мощно.Случи се нощес. Моята другарка нормално ми се обажда най-малко два пъти дневно, заран и вечер. Снощи взех решение да й се обадя първи. И ето по какъв начин протече нашият диалог:Тя: – Ало?Аз: – Здравей, скъпа, по какъв начин си?Тя: – Току-що се върнахте от църквата?Аз: – Не, върнах се доста по-рано.Тя: – Скъпи, помолих те да ми се обадиш, когато се върнеш от църквата.
Аз: – Да, знам. Съжалявам за това.Тя: – Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Една другарка ме търси.Аз: – Без подозрение, скъпа. И по този начин, изчаквам тя да приказва с приятелката си, а по-късно ми се обажда и незабавно стартира да споделя една фраза след друга, без да стопира. И тези изречения са тъкмо такива, каквито са били в първия разговор. “Здравей. Току-що се върна от църквата? Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Един другарка ме търси. “И по-късно още веднъж: “Здрасти. Току-що се върна от църквата? “Всичко това се повтори със същата интонация като първия път и тя направи тези повторения три пъти. Същите изречения по телефона.Бях малко изплашен. Имах възприятието, че в системата имаше някакъв „ неуспех “ и симулацията не беше подготвена за подобен разговор.Четете още: Странни случаи, които могат да се обяснят с бъг в МатрицатаВ ступорСрещнах момиче в университета и взехме решение да живеем дружно. Планът беше, че който получи първо работа, ще заплаща наема. Намерих работа и се преместихме дружно в дребна къща.Няколко месеца по-късно приятелката ми към момента имаше проблеми с намирането на работа. Един ден се почувствах зле на работа и помолих да си потегли. Прибрах се доста рано, преди вечеря. Влязох в къщата и видях приятелката си да седи на дивана в хола.Тя просто седеше и гледаше пред себе си. Телевизорът не беше включен, нямаше радио, нямаше телефон или книга в ръцете си. Тя просто седеше изправена, без да се движи, с взор напред. Не реагира на обстоятелството, че стоях на прага.Стоях там и я гледах известно време, от любознание. Тя не направи нищо, единствено гледаше право напред. Най-близкото, с което мога да го опиша, е като в старите компютърни игри, където сте влезнали в стая, а NPC персонажът към момента не ви е забелязал и към момента стои на едно място в очакване да влезете и да го “активирате ”.
Помислих, че всичко е необичайно, само че защото през вчерашния ден имахме дребна свада, взех решение, че тя ме ненавижда и по тази причина просто отидох в стаята си и си легнах.Около 16 ч. станах от леглото, слязох в хола, а тя към момента седеше и гледаше право напред. Притесних се и се пробвах да привлека вниманието й, само че тя не реагира нито на думите ми, нито на вика, нито, когато я раздрусах за рамото.Тогава се уплаших в действителност и се обадих на татко ми. Той е ортодонт, само че въпреки всичко доктор, и му описах обстановката. Обеща, че ще пристигна скоро, и че към този момент би трябвало да надзиравам момичето.Около 16.30 часа приятелката ми внезапно стана от дивана, отиде в кухнята и стартира да прави нормалните си действия, да мие чинии, да пие чай и т.н.Сякаш не забелязваше наличието ми. Едва, когато се приближих до нея и я попитах дали всичко е наред, тя ме видя и сподели, че всичко е наред. Сякаш нищо не се е случило.Попитах я с какво се е занимавала денем. Тя стартира дълго пояснение по какъв начин първо е тръгнала да търси работа, след това къде е отишла, след това при мениджърите, с които е говорила този ден. Слушах всичко това и бях шокиран.Когато й споделих какво в действителност се е случило, тя ме погледна като луда, настоявайки, че е напуснала дома ни в търсене на работа и се е върнала едвам неотдавна. Казах й, че не я съдя и е обикновено, че не си търси работа, само че се притеснявах и бях сигурен, че тя несъмнено седеше на дивана през целия ден.Тогава татко ми пристигна и допусна, че може да е епилепсия. По-късно тя се подложи на скенер в болничното заведение и не се откри нищо сходно. Няма тумори, няма други аномалии.След тази преживелица връзките ни станаха доста напрегнати. Тя не вярваше в това, което й споделих. И през идващите шест месеца постоянно го „ ревизирах “, излизайки по друго време от работа или казвайки, че ще работя през уикенда, и внезапно се прибирах.По време на тези мои инспекции доста постоянно я заварвах в същото положение на „ ступор “. Тя стоеше или седеше, и още веднъж не правеше нищо, само че когато по-късно я попитах за това, което е направила денем, тя още веднъж имаше тези дълги пояснения.Това се случваше толкоз постоянно, че имах възприятието, че приятелката ми в действителност е програмируем персонаж в симулацията. Тя се „ включва “ единствено когато до нея има хора, а когато те не са там, тя минава в неактивно положение.Снимах я по време на нейното „ затъмнение “ и по-късно й демонстрирах тези видеоклипове. Но, резултатът беше, че тя ми се ядоса извънредно.Във всичко това имаше още една чудноватост. Някои от нейните истории, че е отишла някъде и е общувала с някого, се оказаха доказани от други хора.Например, нейният брат или нейна другарка. Те потвърдиха, че тя е ходила при тях и е разговаряла с тях в ден, в който я бях видял да стои неподвижна у дома.Може би и тези хора са програмирани да имат вяра, че тя е отишла при тях?В последна сметка се разделих с това момиче, макар, че останахме другари.Тази история към момента ме плаши и си мисля по какъв начин ли наподобяват другите хора към мен, когато няма никой до тях …
Hidden truth
На бензиностанцияОнзи ден със сина ми спряхме на бензиностанция, с цел да заредя бензин. Когато се канех да сляза от колата, вниманието ми беше привлечено от жена, която се връщаше от магазина назад до колата си на бензиновите гишета.Обикновено не виждам хората, само че нея започнах да я следя.Тя беше дебела бяла жена, само че съразмерно поставена. Облечена в бяла тениска с надпис. Панталони за йога. Имаше кафява коса с цвят на свежа дървесна кора.Тръгна право диагонално от магазина до колата си, която беше вдясно от мен. Кичур от дългата й коса се развя, падна на очите й и отчасти се залепи за устата. В дясната си ръка държеше чаша кафе.
Излязох от колата, с цел да стартира да зареждам, и когато завърших, водих сина си от платформата назад до колата. Когато се качих в колата, още веднъж видях тази жена. Беше като първия път.Тя беше на същото място, където беше и преди, когато я забелязах за първи път. Беше облечена тъкмо по същия метод и направи същото: вървеше тъкмо диагонално от магазина до колата си на бензиностанцията.Помислих си, че е не запомнила нещо в магазина и се е върнала, само че колкото повече я гледах, толкоз повече ми се струваше, че това е същото нещо, което видях първия път. Същата доста права линия от магазина до нейната кола.Едни и същи придвижвания по стъпалата на магазина, същите стъпки. Същият кичур коса, издухан от вятъра покрива очите й и се полепва по устата й. Кафе в дясната ръка.Тогава се намеси синът ми. Той е на 11 години и е аутист.Той ме попита:„ Не го ли е правила преди? “Ако той го е забелязал, това беше нещо в действителност извънредно.Вижте, знам, че звучи неуместно, само че съм съвсем сигурен, че станах очевидец на срив в Матрицата и симулация с този NPC.По велосипедната пътекаДнес карах колело и подминах две дами, които вървяха в моята посока. Чух една от тях да споделя:„ Значи той просто напусна работата си и в този момент се снима … “Не чух края на изречението, тъй като ги задминах и продължих напред.Карах по пътеката към четвърт миля и подминах друга двойка дами, ориентирани в другата посока. Докато минавах около тях, чух едната от тях да споделя:„ Значи той просто напусна работата си и в този момент се снима … “Подминах ги, само че бях ужасно сюрпризиран. И двете го споделиха с идентична акуратност. Мислех, че това е смешно съвпадане, само че ми подсети за това, когато NPC повтарят един и същи разговор във видеоигрите.По телефонаТова, че този случай попада под държанието на NPC в симулацията, ме тормози мощно.Случи се нощес. Моята другарка нормално ми се обажда най-малко два пъти дневно, заран и вечер. Снощи взех решение да й се обадя първи. И ето по какъв начин протече нашият диалог:Тя: – Ало?Аз: – Здравей, скъпа, по какъв начин си?Тя: – Току-що се върнахте от църквата?Аз: – Не, върнах се доста по-рано.Тя: – Скъпи, помолих те да ми се обадиш, когато се върнеш от църквата.
Аз: – Да, знам. Съжалявам за това.Тя: – Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Една другарка ме търси.Аз: – Без подозрение, скъпа. И по този начин, изчаквам тя да приказва с приятелката си, а по-късно ми се обажда и незабавно стартира да споделя една фраза след друга, без да стопира. И тези изречения са тъкмо такива, каквито са били в първия разговор. “Здравей. Току-що се върна от църквата? Мога ли да ти се обадя след 30 минути? Един другарка ме търси. “И по-късно още веднъж: “Здрасти. Току-що се върна от църквата? “Всичко това се повтори със същата интонация като първия път и тя направи тези повторения три пъти. Същите изречения по телефона.Бях малко изплашен. Имах възприятието, че в системата имаше някакъв „ неуспех “ и симулацията не беше подготвена за подобен разговор.Четете още: Странни случаи, които могат да се обяснят с бъг в МатрицатаВ ступорСрещнах момиче в университета и взехме решение да живеем дружно. Планът беше, че който получи първо работа, ще заплаща наема. Намерих работа и се преместихме дружно в дребна къща.Няколко месеца по-късно приятелката ми към момента имаше проблеми с намирането на работа. Един ден се почувствах зле на работа и помолих да си потегли. Прибрах се доста рано, преди вечеря. Влязох в къщата и видях приятелката си да седи на дивана в хола.Тя просто седеше и гледаше пред себе си. Телевизорът не беше включен, нямаше радио, нямаше телефон или книга в ръцете си. Тя просто седеше изправена, без да се движи, с взор напред. Не реагира на обстоятелството, че стоях на прага.Стоях там и я гледах известно време, от любознание. Тя не направи нищо, единствено гледаше право напред. Най-близкото, с което мога да го опиша, е като в старите компютърни игри, където сте влезнали в стая, а NPC персонажът към момента не ви е забелязал и към момента стои на едно място в очакване да влезете и да го “активирате ”.
Помислих, че всичко е необичайно, само че защото през вчерашния ден имахме дребна свада, взех решение, че тя ме ненавижда и по тази причина просто отидох в стаята си и си легнах.Около 16 ч. станах от леглото, слязох в хола, а тя към момента седеше и гледаше право напред. Притесних се и се пробвах да привлека вниманието й, само че тя не реагира нито на думите ми, нито на вика, нито, когато я раздрусах за рамото.Тогава се уплаших в действителност и се обадих на татко ми. Той е ортодонт, само че въпреки всичко доктор, и му описах обстановката. Обеща, че ще пристигна скоро, и че към този момент би трябвало да надзиравам момичето.Около 16.30 часа приятелката ми внезапно стана от дивана, отиде в кухнята и стартира да прави нормалните си действия, да мие чинии, да пие чай и т.н.Сякаш не забелязваше наличието ми. Едва, когато се приближих до нея и я попитах дали всичко е наред, тя ме видя и сподели, че всичко е наред. Сякаш нищо не се е случило.Попитах я с какво се е занимавала денем. Тя стартира дълго пояснение по какъв начин първо е тръгнала да търси работа, след това къде е отишла, след това при мениджърите, с които е говорила този ден. Слушах всичко това и бях шокиран.Когато й споделих какво в действителност се е случило, тя ме погледна като луда, настоявайки, че е напуснала дома ни в търсене на работа и се е върнала едвам неотдавна. Казах й, че не я съдя и е обикновено, че не си търси работа, само че се притеснявах и бях сигурен, че тя несъмнено седеше на дивана през целия ден.Тогава татко ми пристигна и допусна, че може да е епилепсия. По-късно тя се подложи на скенер в болничното заведение и не се откри нищо сходно. Няма тумори, няма други аномалии.След тази преживелица връзките ни станаха доста напрегнати. Тя не вярваше в това, което й споделих. И през идващите шест месеца постоянно го „ ревизирах “, излизайки по друго време от работа или казвайки, че ще работя през уикенда, и внезапно се прибирах.По време на тези мои инспекции доста постоянно я заварвах в същото положение на „ ступор “. Тя стоеше или седеше, и още веднъж не правеше нищо, само че когато по-късно я попитах за това, което е направила денем, тя още веднъж имаше тези дълги пояснения.Това се случваше толкоз постоянно, че имах възприятието, че приятелката ми в действителност е програмируем персонаж в симулацията. Тя се „ включва “ единствено когато до нея има хора, а когато те не са там, тя минава в неактивно положение.Снимах я по време на нейното „ затъмнение “ и по-късно й демонстрирах тези видеоклипове. Но, резултатът беше, че тя ми се ядоса извънредно.Във всичко това имаше още една чудноватост. Някои от нейните истории, че е отишла някъде и е общувала с някого, се оказаха доказани от други хора.Например, нейният брат или нейна другарка. Те потвърдиха, че тя е ходила при тях и е разговаряла с тях в ден, в който я бях видял да стои неподвижна у дома.Може би и тези хора са програмирани да имат вяра, че тя е отишла при тях?В последна сметка се разделих с това момиче, макар, че останахме другари.Тази история към момента ме плаши и си мисля по какъв начин ли наподобяват другите хора към мен, когато няма никой до тях …
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ