Бъдни вечер е! Честваме Рождество Христово
Бъдни вечер е! Улиците ще опустеят, мракът ще обхване в прегрътката си градове и села, а фамилиите ще се съберат, с цел да почетат един от най-светлите християнски празници, който значи толкоз доста даже и за тези, за които вярата е надалеч по-чужда.
Очакваме празничният час на рождението на Онзи, съдбоносен от пророците да изкупи с живота си греховете ни – дребни и огромни. Но честваме и вярата, фамилията, домашния уют. Моментът когато, съгласно Светото писание, в една пещера към Витлеем, непорочната Богородица ражда Иисус Христос, който бива посрещнат като Спасител в Йерусалим, а по-късно предаден, разпънат на кръст и възкръснал от мъртвите.
В другите елементи на България празникът е прочут с разнообразни национални народни имена като Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
В седмиците, когато денят е най-кратък, а нощта най-дълга - времето, в което народният епос има вяра, че обикалят най-страшните създания на мрака. ще седнем край трапезата, ще заменяем думи, ще споделим паники, празнувайки това, че още веднъж сме дружно – без значение от премеждията: дали дребни, дали значими... Тихо радвайки се на това, че чакаме рождението на Спасителя в мир, уют и топлота, когато през няколко страни се водят кървави войни, а милиони живеят в неустановеност за утрешния ден, към този момент изгубили близки и дом. Дори и близо до Витлеем, приютил Богородица за раждането на Иисус.
Така е през днешния ден, по този начин е било и преди епохи. Когато топлината в дома е идвала от специфичният Бъдник, внасян за огнището от дебрите на горите.
В празничния ден дребни и огромни ще спазят отколешни обичаи, натоварени с вековна символика
Традициите на Бъдни вечер са доста и някои от тях се разграничават в другите краища на България. Някъде фамилиите поставят плява под масата, която символизира яслите, в които Дева Мария ражда Исус Христос. Според Библията пещерата, в която се ражда Спасителят е употребена за скотски обор.
Преди да се седне на масата домакинът на къщата прикадява всички пространства с тамян, в това число и празничната софра, и споделя молитва.
Блюдата на трапезата наложително би трябвало да са постни. Това е последната вечер на четиредесетдневните пости за Коледа.
Ястията би трябвало да са обичайни за родната кухня и да са нечетен брой. Той може да бъде 7, 9 или 11. Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други.
Разчупването на питката и раздаването на частите от нея също има собствен строго избран ред. Прави се от най-възрастния на масата, който оставя първото парче на Богородица, следвано от още едно за умрелите близки. После отчупва парче питка за къщата и най-после раздава останалата на всички присъстващи по старшинство.
Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Като тази традиция е обвързвана с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря. Според друга легенда масата може да посети самата Дева Мария.
В тази сакрална вечер се правели и всевъзможни предсказания за бъдещето – от плодородието на реколтата, че даже и до персоналната орис.
Всеки от фамилията счупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си младоженец, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
А до момента в който в пространстрото на дома Рождество се посреща с дълбока символика, такава имало и в цялата общественост. Точно в нощта на Бъдни вечер излизат коледарите – млади ергени, които обикалят къща на къща, пеейки празнични песни, възвестяващи Рождество Христово, и наричайки за здраве и благодат. Домакините пък ги подаряват с подаръци– монети, сланина, фасул, вино и други.
В наши дни християнското честване за рождението на Спасителя, без чиято поява не би било допустимо и изкуплението, и националните вярвания, съчетаващи антични вярвания и тъмен епос, се оказват неразделимо преплетени.
Отделните обичаи се съблюдават в съвсем всеки дом, към този момент трансформирали се общ знак на Бъдни вечер, на Рождество Христово – един от светлите празници, сложил началото на нова ера.
Заедно някъде край празничната елха или трапезата, честваме вярата за спасението, фамилния уют, а и мълчешком благодарим, за това, което имаме. В минутите събрани с близки си разменяме пожелания за здраве и сбъднати фантазии. А и си спомняме за тези, които към този момент не са измежду нас. Даряваме и благополучие, поднасяйки дарове на родственици и другари, знак на респект и наслада – като влъхвите, уважили рождението на Христос с блага, преди повече от две хилядолетия.
Екипът на GlasNews Ви пожелава споделени мигове, здраве на Вас и хората към Вас, мир и светли празници, изпълнени с благополучие!
Честито Рождество Христово!
Очакваме празничният час на рождението на Онзи, съдбоносен от пророците да изкупи с живота си греховете ни – дребни и огромни. Но честваме и вярата, фамилията, домашния уют. Моментът когато, съгласно Светото писание, в една пещера към Витлеем, непорочната Богородица ражда Иисус Христос, който бива посрещнат като Спасител в Йерусалим, а по-късно предаден, разпънат на кръст и възкръснал от мъртвите.
В другите елементи на България празникът е прочут с разнообразни национални народни имена като Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
В седмиците, когато денят е най-кратък, а нощта най-дълга - времето, в което народният епос има вяра, че обикалят най-страшните създания на мрака. ще седнем край трапезата, ще заменяем думи, ще споделим паники, празнувайки това, че още веднъж сме дружно – без значение от премеждията: дали дребни, дали значими... Тихо радвайки се на това, че чакаме рождението на Спасителя в мир, уют и топлота, когато през няколко страни се водят кървави войни, а милиони живеят в неустановеност за утрешния ден, към този момент изгубили близки и дом. Дори и близо до Витлеем, приютил Богородица за раждането на Иисус.
Така е през днешния ден, по този начин е било и преди епохи. Когато топлината в дома е идвала от специфичният Бъдник, внасян за огнището от дебрите на горите.
В празничния ден дребни и огромни ще спазят отколешни обичаи, натоварени с вековна символика
Традициите на Бъдни вечер са доста и някои от тях се разграничават в другите краища на България. Някъде фамилиите поставят плява под масата, която символизира яслите, в които Дева Мария ражда Исус Христос. Според Библията пещерата, в която се ражда Спасителят е употребена за скотски обор.
Преди да се седне на масата домакинът на къщата прикадява всички пространства с тамян, в това число и празничната софра, и споделя молитва.
Блюдата на трапезата наложително би трябвало да са постни. Това е последната вечер на четиредесетдневните пости за Коледа.
Ястията би трябвало да са обичайни за родната кухня и да са нечетен брой. Той може да бъде 7, 9 или 11. Приготвят се празнична пита с шансове, варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други.
Разчупването на питката и раздаването на частите от нея също има собствен строго избран ред. Прави се от най-възрастния на масата, който оставя първото парче на Богородица, следвано от още едно за умрелите близки. После отчупва парче питка за къщата и най-после раздава останалата на всички присъстващи по старшинство.
Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Като тази традиция е обвързвана с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря. Според друга легенда масата може да посети самата Дева Мария.
В тази сакрална вечер се правели и всевъзможни предсказания за бъдещето – от плодородието на реколтата, че даже и до персоналната орис.
Всеки от фамилията счупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си младоженец, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
А до момента в който в пространстрото на дома Рождество се посреща с дълбока символика, такава имало и в цялата общественост. Точно в нощта на Бъдни вечер излизат коледарите – млади ергени, които обикалят къща на къща, пеейки празнични песни, възвестяващи Рождество Христово, и наричайки за здраве и благодат. Домакините пък ги подаряват с подаръци– монети, сланина, фасул, вино и други.
В наши дни християнското честване за рождението на Спасителя, без чиято поява не би било допустимо и изкуплението, и националните вярвания, съчетаващи антични вярвания и тъмен епос, се оказват неразделимо преплетени.
Отделните обичаи се съблюдават в съвсем всеки дом, към този момент трансформирали се общ знак на Бъдни вечер, на Рождество Христово – един от светлите празници, сложил началото на нова ера.
Заедно някъде край празничната елха или трапезата, честваме вярата за спасението, фамилния уют, а и мълчешком благодарим, за това, което имаме. В минутите събрани с близки си разменяме пожелания за здраве и сбъднати фантазии. А и си спомняме за тези, които към този момент не са измежду нас. Даряваме и благополучие, поднасяйки дарове на родственици и другари, знак на респект и наслада – като влъхвите, уважили рождението на Христос с блага, преди повече от две хилядолетия.
Екипът на GlasNews Ви пожелава споделени мигове, здраве на Вас и хората към Вас, мир и светли празници, изпълнени с благополучие!
Честито Рождество Христово!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ