Половин милиард за пътна безопасност стоят неизползвани, а Б...
България продължава да е измежду страните с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, макар че във Фонда за сигурност на придвижването са насъбрани над половин милиард лв..
Това демонстрира одит на Сметната палата за интервала от 2021 година доникъде на 2025 година Докладът слага съществени въпроси за метода, по който се ръководят средствата, събирани главно от санкции, и за действителния резултат на ограниченията против пътния травматизъм.
Към юни 2025 година във фонда има 523,4 млн. лв.. В същото време България остава измежду страните с най-вече починали на пътя в Европейски Съюз.
428 млн. лв. постъпили във фонда, само че изхарчени са едвам 125 млн.
За последните четири години и половина във Фонда за сигурност на придвижването са постъпили 428 млн. лв..
Изразходвани са обаче едвам 125,1 млн. лв.. Според инспекторите аргументите за натрупването на голям необработен запас са административни проблеми, забавени и прекъснати публични поръчки, както и лимитирани благоприятни условия за кандидатстване от общини и други организации.
Сметната палата предизвестява, че поради инфлацията действителната стойност на насъбраните средства към този момент е намаляла доста. Ако сегашният модел на ръководство се резервира, неизползваният запас във фонда може да доближи 873 млн. лв. до края на 2028 година
Одитът демонстрира, че забележителна част от изразходваните средства не се насочват към действия с директен резултат върху сигурността на придвижването.
От изхарчените 125 млн. лв. едвам 47,6 млн. лв., или 38%, са вложени в действия с директно отношение към пътната сигурност. Сред тях са камери, системи за надзор, дрегери и проби за опиати.
Други 67,3 млн. лв., или 54%, са изразходвани за действия с индиректен резултат, в това число закупуване на коли.
Още 10,2 млн. лв., или 8%, са изхарчени за разноски без връзка с пътната сигурност. Сред тях са поправки на здания на Министерство на вътрешните работи, климатици, служебно облекло, компютърна техника, писалищен материали, семинари и състезания като „ Пътен служител на реда на годината “.
Като образец е посочено и финансиране за създаване на административна постройка на Министерство на вътрешните работи в Силистра на стойност близо 4 млн. лв..
Липсва изчерпателен разбор на аргументите за катастрофите
Един от най-сериозните заключения в отчета е, че в България липсва задоволително изчерпателен разбор на аргументите за тежките пътни катастрофи. По данни на Министерство на вътрешните работи за одитирания интервал в страната са регистрирани над 485 хиляди пътнотранспортни катастрофи. Едва към 30% от тях обаче са посетени от полицейски екипи.
Одиторите показват, че за останалите произшествия не се събира задоволително информация. Не се вършат и систематични разбори за ролята на пътната инфраструктура като фактор за злополуките.
Това значи, че институциите постоянно работят без задоволително ясна картина къде и за какво пораждат най-големите опасности.
През 2024 година броят на починалите на пътя е намалял до 478 души. Това е с 15% по-малко по отношение на 2021 г. Въпреки това останалите индикатори се утежняват.
Катастрофите са се нараснали с 11%, ранените са нарастнали с 19%, а тежко потърпевшите са повече с 30%.
Според Сметната палата напъните на Министерство на вътрешните работи са ориентирани главно към надзор на скоростта, до момента в който други рискови фактори остават незадоволително обхванати.
Инфраструктурата остава на заден план
Одитът отбелязва, че макар наличния финансов запас не са финансирани задоволително планове за обезопасяване на рискови сектори посредством маркировка, осветяване, разграничителни уреди или други инфраструктурни решения.
Като образец за сполучлива мярка е посочено слагането на разграничителни колчета в Кресненското дефиле. След въвеждането им смъртните случаи в този сектор са сведени до нула.
Този образец демонстрира, че когато средствата се влагат в съответни и добре ориентирани ограничения, резултатът може да бъде забележим.
Проверката демонстрира, че увеличението на броя на санкциите не води автоматизирано до по-добро държание на пътя. Между 2021 и 2024 година броят на издадените наказателни документи е повишен от 2,5 млн. до 3,3 млн. Въпреки това нарушаванията не престават да се усилват.
Сред главните проблеми са забавеното връчване на електронни фишове, огромният брой анулирани наказания и фокусът върху елементарно установими нарушавания, вместо върху най-рисковото държание на пътя.
Одиторите акцентират, че глобите имат предпазен резултат единствено когато са бързи, обективни и неизбежни.
България продължава да е измежду водачите в Европейския съюз по смъртност на пътя. През 2024 година у нас са починали 74 души на един милион поданици.
За съпоставяне, в Швеция жертвите са 20 на един милион души, в Дания — 24, в Нидерландия — 32, а в Германия — 33.
През 2023 година България е била преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор, а през останалите години от одитирания интервал е заемала второ място след Румъния.
Тревожна прогноза до 2030 г.
Сметната палата предизвестява, че при сегашните трендове България няма да извърши европейската цел за понижаване на половина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 година
В резултат на одита институцията насочва 26 рекомендации към министъра на вътрешните работи. Те са свързани с възстановяване на ръководството на фонда, по-ефективен надзор по пътищата и действително ориентиране на средствата към ограничения, които могат да избавят човешки животи.
Това демонстрира одит на Сметната палата за интервала от 2021 година доникъде на 2025 година Докладът слага съществени въпроси за метода, по който се ръководят средствата, събирани главно от санкции, и за действителния резултат на ограниченията против пътния травматизъм.
Към юни 2025 година във фонда има 523,4 млн. лв.. В същото време България остава измежду страните с най-вече починали на пътя в Европейски Съюз.
428 млн. лв. постъпили във фонда, само че изхарчени са едвам 125 млн.
За последните четири години и половина във Фонда за сигурност на придвижването са постъпили 428 млн. лв..
Изразходвани са обаче едвам 125,1 млн. лв.. Според инспекторите аргументите за натрупването на голям необработен запас са административни проблеми, забавени и прекъснати публични поръчки, както и лимитирани благоприятни условия за кандидатстване от общини и други организации.
Сметната палата предизвестява, че поради инфлацията действителната стойност на насъбраните средства към този момент е намаляла доста. Ако сегашният модел на ръководство се резервира, неизползваният запас във фонда може да доближи 873 млн. лв. до края на 2028 година
Одитът демонстрира, че забележителна част от изразходваните средства не се насочват към действия с директен резултат върху сигурността на придвижването.
От изхарчените 125 млн. лв. едвам 47,6 млн. лв., или 38%, са вложени в действия с директно отношение към пътната сигурност. Сред тях са камери, системи за надзор, дрегери и проби за опиати.
Други 67,3 млн. лв., или 54%, са изразходвани за действия с индиректен резултат, в това число закупуване на коли.
Още 10,2 млн. лв., или 8%, са изхарчени за разноски без връзка с пътната сигурност. Сред тях са поправки на здания на Министерство на вътрешните работи, климатици, служебно облекло, компютърна техника, писалищен материали, семинари и състезания като „ Пътен служител на реда на годината “.
Като образец е посочено и финансиране за създаване на административна постройка на Министерство на вътрешните работи в Силистра на стойност близо 4 млн. лв..
Липсва изчерпателен разбор на аргументите за катастрофите
Един от най-сериозните заключения в отчета е, че в България липсва задоволително изчерпателен разбор на аргументите за тежките пътни катастрофи. По данни на Министерство на вътрешните работи за одитирания интервал в страната са регистрирани над 485 хиляди пътнотранспортни катастрофи. Едва към 30% от тях обаче са посетени от полицейски екипи.
Одиторите показват, че за останалите произшествия не се събира задоволително информация. Не се вършат и систематични разбори за ролята на пътната инфраструктура като фактор за злополуките.
Това значи, че институциите постоянно работят без задоволително ясна картина къде и за какво пораждат най-големите опасности.
През 2024 година броят на починалите на пътя е намалял до 478 души. Това е с 15% по-малко по отношение на 2021 г. Въпреки това останалите индикатори се утежняват.
Катастрофите са се нараснали с 11%, ранените са нарастнали с 19%, а тежко потърпевшите са повече с 30%.
Според Сметната палата напъните на Министерство на вътрешните работи са ориентирани главно към надзор на скоростта, до момента в който други рискови фактори остават незадоволително обхванати.
Инфраструктурата остава на заден план
Одитът отбелязва, че макар наличния финансов запас не са финансирани задоволително планове за обезопасяване на рискови сектори посредством маркировка, осветяване, разграничителни уреди или други инфраструктурни решения.
Като образец за сполучлива мярка е посочено слагането на разграничителни колчета в Кресненското дефиле. След въвеждането им смъртните случаи в този сектор са сведени до нула.
Този образец демонстрира, че когато средствата се влагат в съответни и добре ориентирани ограничения, резултатът може да бъде забележим.
Проверката демонстрира, че увеличението на броя на санкциите не води автоматизирано до по-добро държание на пътя. Между 2021 и 2024 година броят на издадените наказателни документи е повишен от 2,5 млн. до 3,3 млн. Въпреки това нарушаванията не престават да се усилват.
Сред главните проблеми са забавеното връчване на електронни фишове, огромният брой анулирани наказания и фокусът върху елементарно установими нарушавания, вместо върху най-рисковото държание на пътя.
Одиторите акцентират, че глобите имат предпазен резултат единствено когато са бързи, обективни и неизбежни.
България продължава да е измежду водачите в Европейския съюз по смъртност на пътя. През 2024 година у нас са починали 74 души на един милион поданици.
За съпоставяне, в Швеция жертвите са 20 на един милион души, в Дания — 24, в Нидерландия — 32, а в Германия — 33.
През 2023 година България е била преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор, а през останалите години от одитирания интервал е заемала второ място след Румъния.
Тревожна прогноза до 2030 г.
Сметната палата предизвестява, че при сегашните трендове България няма да извърши европейската цел за понижаване на половина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 година
В резултат на одита институцията насочва 26 рекомендации към министъра на вътрешните работи. Те са свързани с възстановяване на ръководството на фонда, по-ефективен надзор по пътищата и действително ориентиране на средствата към ограничения, които могат да избавят човешки животи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ