Бъдни вечер е един от най-семейните празници в българския календар.

Бъдни вечер е един от най-семейните празници в българския календар. Всяко семейство чества в дома си и чака раждането на дребния господ. Неслучайно песента „ Тиха нощ, свята нощ…. ”  се свързва с празника – уютът в дома и спокойствието. Радостта от това всяко едно семейство да е дружно на масата е необяснима. Традициите в този ден ни връщат към корените и ни карат да се усещаме по-сплотени и смирени.
Прочетете още
Бъдни вечер е известна и с името Кадена вечер, тъй като денем всички пространства в дома се кадят срещу зли очи. Тази традиция се прави от най-възрастния член в фамилията. Също по този начин се назовава и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.

Изключително значим е и бъдникът. Той се прави от дъбово, крушово или различен тип плодовито дърво. Млад мъж би трябвало да го отсече и възпламени. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за изобилие и добър живот. След като се отсече дървото, се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни. Цяла нощ по-късно гори огнището, тъй като, в случай че огънят угасне, значи неприятна прокоба.

Трапезата в предишното се редяла върху плява. Тя е знак на сламата, върху която е положен младенецът след раждането си.

След прекадяване на трапезата, стопанинът на дома би трябвало да излезе на открито с питка, върху която има свещ, и чаша вино. Така той привиква светците Илия, Вартоломей и Герман, настойници на бурите и градушките през лятото.

Питата се разчупва високо над главата на стопанина, с цел да бъде плодородна годината. Първото парче постоянно би трябвало да е за къщата, второто за Света Богородица, а идващите за всеки член от фамилията.

Централно място на трапезата заема обредният самун или именуван още Боговица или Богова пита. На масата не се става, а се остава дълго, с цел да могат желанията за идната година да бъдат изпълнени. По хапка от всяко ядене се резервира на масата по този начин до сутринта, след което се носи на гробищата за умрелите. След като се разтреби масата, част от сламата се резервира на някое високо място в дома.

На трапезата би трябвало да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е знак във фолклорната просвета на нещо, което е „ незавършено ”, като това се свързва с живота, който следва.

Може да бъдат сложени и 12 ястия. В това число също има специфична символика, обвързвана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.

На трапезата е хубаво да има бръшлянови клончета за здраве, чесън срещу зло и заболявания или мед, с цел да бъде сладостен животът.

Изключително значимо е на трапезата да участва и солта, както и икона.