Бъдни вечер е един от най-семейните празници в България –

Бъдни вечер е един от най-семейните празници в България – всички членове от фамилията сядат на една софра и чакат раждането на дребния господ. Тази година ще надникнем в дома на едно родопско семейство, неговата софра и непокътнати обичаи.
Прочетете още
„ По бит подготвяме нечетен брой ястия, както във всяка друга къща – акцентираме основно на постните сарми, фасул, богата питка, плодове, обичайна за нашия край туршия, пуканки и разнообразни типове салата, саралия. “, споделя баба Сийка от Неделино.

Тя отхвърли да бъде снимана, само че описа за уютът и смисъла на Бъдни вечер в нейното семейство.

„ В нашия край много от хората живеят и работят в чужбина. Прибират се постоянно обаче за коледните и новогодишните празници. Тогава се цялостни и градът – става ти едно хубаво на душата, като видиш всички млади още веднъж тук, с цел да се видят с родственици и другари. Всяка къща посреща посетители, а най-хубаво е, като посрещаме хора от огромния град – те виждат нашия метод на живот, обичаи и несъмнено, китното ни градче. “, добавя тя.

Нейният 24-и декември стартира от ранни зори в мерки за вечерта.

„ Обикновено пазаря продуктите за ястията, само че първо постоянно стартирам с приготвянето на фасул в гърне, тъй като лишава и най-вече време. Той би трябвало да се измие няколко пъти, накисне и да се вари в глинения съд дълго време, с цел да стане в действителност апетитен. След него преминавам на саралията, която всички у дома обичат с доста орехи. Питката на Бъдни вечер я върша постоянно содена и в действителност става божествена. Към нея прибавяме и монета, която да носи шанс на този, който я изтегли. Сармите с изключение на на Бъдни вечер са обичано ядене и през останалите празнични дни – към този момент приготвянето им е фасулска работа за мен. “, споделя още баба Сийка.

Тя споделя, че почита българските обичаи, само че счита, че освен на Бъдни вечер фамилията би трябвало да е дружно на една софра, само че и през всеки различен ден, когато са дружно. Най-вече по време на празниците цялата фамилия са дружно на масата и това за нея е същински скъпото. Бъдни вечер тя свърза основно с постните ястия и традицията за приготвянето им.

„ На празничната маса постоянно палим по една свещ да гори през цялата вечер. Вярваме, че по този начин ще се резервира уютът и благоденствието в дома. Софрата също не се раздига. По традиция питката се разчупва от най-възрастния в фамилията. “, загатва тя.

Малко повече за историята на Бъдни вечер:

Бъдни вечер е известна и с името Кадена вечер, тъй като денем всички пространства в дома се кадят срещу зли очи. Тази традиция се прави от най-възрастния член в фамилията. Също по този начин се назовава и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.

Изключително значим е и бъдникът. Той се прави от дъбово, крушово или различен тип плодовито дърво. Млад мъж би трябвало да го отсече и възпламени. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за изобилие и добър живот. След като се отсече дървото, се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни. Цяла нощ по-късно гори огнището, тъй като, в случай че огънят угасне, значи неприятна прокоба.

Трапезата в предишното се редяла върху плява. Тя е знак на сламата, върху която е положен младенецът след раждането си.

След прекадяване на трапезата, стопанинът на дома би трябвало да излезе на открито с питка, върху която има свещ, и чаша вино. Така той привиква светците Илия, Вартоломей и Герман, настойници на бурите и градушките през лятото.

Питата се разчупва високо над главата на стопанина, с цел да бъде плодородна годината. Първото парче постоянно би трябвало да е за къщата, второто за Света Богородица, а идващите за всеки член от фамилията.

Централно място на трапезата заема обредният самун или именуван още Боговица или Богова пита. На масата не се става, а се остава дълго, с цел да могат желанията за идната година да бъдат изпълнени. По хапка от всяко ядене се резервира на масата по този начин до сутринта, след което се носи на гробищата за умрелите. След като се разтреби масата, част от сламата се резервира на някое високо място в дома.

На трапезата би трябвало да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е знак във фолклорната просвета на нещо, което е „ незавършено ”, като това се свързва с живота, който следва.

Може да бъдат сложени и 12 ястия. В това число също има специфична символика, обвързвана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.

На трапезата е хубаво да има бръшлянови клончета за здраве, чесън срещу зло и заболявания или мед, с цел да бъде сладостен животът.

Изключително значимо е на трапезата да участва и солта, както и икона.