Премиерът Желязков: НАТО ще излезе от предизвикателствата по-силе...
Бъдещето на България е мощно обвързано със стабилността, солидарността и дълготрайното партньорство със съдружниците ни ", това написа във Фейсбук министър председателят Росен Желязков.
Днес, в комплицираната и динамична интернационална среда, Алиансът продължава да бъде главен дирек на нашата сигурност. България, като деен и виновен член, способства за укрепването на Съюза и за построяването на модерни, боеспособни въоръжени сили, които са в положение да отговорят на новите закани пред световната сигурност, показва Желязков.
Днес България отбелязва 21 години като пълновръстен член на Алианса.
Присъединяването на България към НАТО е един от главните цели на българската външна политика в края на ХХ в., който минава през нескончаем интеграционен развой.
На 13 юли 1990 година с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО. През декември същата година Любен Гоцев реализира първото посещаване на български външен министър в Главната квартира на Алианса.
Следващата 1991 година с визитата на Манфред Вьорнер у нас се реализира и първото публично посещаване на общоприет секретар на НАТО в страната. В края на годината, по покана на Северноатлантическия съвет, президентът Жельо Желев посещава Главната квартира на Алианса в Брюксел.
През 1993 година за първи път в България идва и висшия главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Джон Шаликашвили. В края на годината Народното събрание приема с консенсус Декларация, която показва устрема на страната да се причисли към НАТО и Западноевропейския съюз.
Следващата 1994 година президентът Жельо Желев подписва Рамковия документ и България се причислява към програмата „ Партньорство за мир “(ПзМ).
1997
Категоричната позицията на България за пълноправно участие в Алианса показва президентът Петър Стоянов по време на визитата си в Главната квартира на Алианса през 1997 година Тогава е призната и Национална стратегия за подготовка и присъединение на България към НАТО, а с Постановление на Министерски съвет се основава механизъм за съгласуваност на напъните за подготовката и присъединението към организацията - Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
На 8 май е призната Декларация за национално единодушие, която дефинира присъединението на България към НАТО като главен народен приоритет.
В края на май България взе участие в учредителното съвещание на Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) в Синтра на ниво министри на външните работи. На срещата на високо ниво на НАТО в Мадрид, в която взе участие и българска делегация, са отправени предложения към трите страни-партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на договаряния за участие в НАТО. След форума, с Декларация на държавното управление на ОДС, се удостоверява, че присъединението към НАТО е непосреден народен интерес и стратегически приоритет на България.
България става хазаин на Срещата на министрите на защитата на страните от НАТО и Партньорство за мир от Югоизточна Европа. С Решение на Министерски съвет се открива и Постоянна дипломатическа задача на България към НАТО и Западноевропейски съюз в Брюксел. Първият началник на задачата връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 година
1998
През април на двудневно посещаване у нас идва генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината, в границите на Междуведомствения комитет за консолидиране в НАТО, се реализира повсеместен обзор на постигнатата от България съгласуемост с Алианса.
1999
На 24 април българска делегация, ръководена от президента Петър Стоянов, взе участие в Срещата на НАТО на най-високо ниво във Вашингтон. На България и на останалите страни-кандидати е препоръчан План на деяние за участие в НАТО (Membership Action Plan) и е оповестена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).
През юли още веднъж на посещаване у нас идва генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината България показва своята първа Годишна национална стратегия за 1999 - 2000 година по Плана на деяние за участие в НАТО, както и Обзорен отчет по политическото и икономическото развиване на страната. Също по този начин се организира и съвещание на Политическия комитет на НАТО и България (формат 19+1) за разискване на осъществяването и използването на Плана на деяние за участие в НАТО.
През декември българска делегация взе участие в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са одобрени План за деяние на ЕАСП за 2000-2002 година, Консолидиран отчет за напредъка по развиването на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни качества за ръководени от НАТО интервенции по ПзМ.
В началото на 2000 година на посещаване в България идва генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън., а по –късно и висшия главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Уесли Кларк.
През март на съвещание на Политико-военния управляващ комитет (ПВРК) и българска делегация, е утвърден пакет от 82 цели по партньорството, които Република България да извършва в границите на цикъла на разширения и приспособен Процес на обмисляне и обзор по ПзМ (ПАРП). През април се организира съвещание на
Северноатлантическия съвет и България (формат 19+1) за разискване осъществяването от България на първия цикъл на Плана на деяние за участие в НАТО. Българската делегация е ръководена взаимно от министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на защитата Бойко Ноев.
През май българска делегация взема присъединяване в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени Доклад на ръководителя за активността на ЕАСП за първата половина на 2000г; Доклад на ръководителя на ПВРК по Засиленото и по-оперативно партньорство; Концепция за оперативните благоприятни условия на водените от НАТО интервенции в границите на ПЗМ; Програма за засилено образование и подготовка в границите на ПЗМ; Доклад за напредъка па развиването на Инициативата за ЮИЕ и поддръжка за Пакта за непоклатимост за ЮИЕ.
Тогава излиза и Решение на Народното събрание, с което се показва поддръжка на Правителството на Република България по глава 27 " Обща военна политика и политика за сигурност ", където категорично се показва, че наред с интеграцията в Европейския съюз, България се стреми интензивно към участие в НАТО и Западноевропейски съюз.
Отново през май страната ни се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО.
До края на годината в Главната квартира на НАТО в Брюксел са показани Годишната национална стратегия 2001 по Плана на деяние за членство; Индивидуалната стратегия за партньорство сред България и НАТО за 2000 година и Обзор на цялостната съгласуемост по ПзМ – 2000 в НАТО.
През октомври в София, се организира Първата среща на министрите на защитата на страните-кандидатки за участие в НАТО с присъединяване на новоприетите членки Полша, Чехия и Унгария, на генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и заместник- генералния секретар на НАТО по обмисляне на защитата и интервенциите Едгар Бъкли. На нея се разискват стратегическите насоки за по-нататъшното партньорство с НАТО за скорошно участие в Алианса.
В началото на 2001 година се организират на съвещания по оценката на България по Процеса на обмисляне и обзор по ПзМ с екип на НАТО. Посещение в България на помощник-генералния секретар на НАТО по обмисляне на защитата и интервенциите Едгар Бъкли. Дадена висока оценка на ролята на България по време на косовската рецесия и на напредъка, реализиран от България в подготовката й за участие в НАТО. Изразена подготвеност от страна на Алианса да продължи да оказва помощ на страната в дейностите й за участие и потвърждаване на уговорката решението за него да бъде взето през 2002 година
През март Министерският съвет на Република България утвърждава Последващия спомагателен протокол към Споразумението сред страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в " Партньорство за мир ". На идващия месец се организира съвещание на Съвета на НАТО + България за приемане на оценката за напредъка на България в осъществяването на Плана на деяние за участие.
През април президентът Петър Стоянов взе участие в съвещание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е разискван Докладът за постигнатия от България прогрес в границите на втория цикъл на Плана за деяние за участие в НАТО.
В началото на октомври в София се организира среща на най-високо ниво на президентите на новите демокрации в границите на Вилнюския развой с присъединяване и на генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и представители на страни-членки на НАТО. Приета е Декларация за взаимност със Съединени американски щати и с решението на САС от 4 октомври 2001 година, потвърждаващо още веднъж обвързаността на външната политика и политика на сигурност на страните от В-10 с произлизащите от Северноатлантическия контракт отговорности, в това число тези от член 5.
През февруари 2002, на среща в Букурещ, министрите на външните работи на България, Румъния, Гърция и Турция слагат началото на разговор и съдействие във формат " 2+2 ", обвързван с по-ранното присъединение на България и Румъния към НАТО.
През март, в Главната квартира на НАТО в Брюксел, се организира съвещание на Политико-военния напътстващ комитет по Партньорство за мир на НАТО във формат 19+1 с присъединяване на България. Обсъдени са оценката на България за 2002 година по присъединяване й в Партньорство за мир и Процеса на обмисляне и обзор на защитата и признатите от България за осъществяване цели по партньорство.
В рамките на интернационалната конференция “НАТО – идващите 50 години “, съдействие за непоклатимост и сигурност в Югоизточна Европа ”, която се организира в Атина през април, министрите на защитата на България, Гърция, Румъния и Турция вършат взаимно изказване по отношение на единната позиция на четирите страни. Те декларират, че посредством приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде осъществена историческата опция за подсилване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и подсилване на евроатлантическата сигурност и непоклатимост.
Отново през април външният министър Соломон Паси и министърът на защитата Николай Свинаров вземат участие в съвещание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за разискване на третия Доклад за постигнатия от България прогрес по Плана за деяние за участие в НАТО.
През май България става хазаин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО.
21 ноември 2002 година е значима дата в процеса на присъединение към НАТО - на срещата на най-високо ниво в Прага държавните и държавните ръководители на страните-членки на Алианса публично насочат покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да стартират договаряния с НАТО за присъединение.
През декември Министерски съвет излиза с Решение, с което се утвърждава мандат и екип за водене на диалозите за присъединение, управителен от заместник-министъра на външните работи Любомир Иванов. Министерският съвет утвърждава и уголемен състав на Постоянната дипломатическа задача на Република България към НАТО в Брюксел, която след присъединението към Алианса да се трансформира в Национална делегация към НАТО.
В началото на 2003 година се организират първия и втория кръг от диалозите за присъединение към Алианса. През март в Брюксел се организира и съвещание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 за разискване на българския График за привършване на промените. На изключително съвещание на Северноатлантическия съвет в Брюксел непрекъснатите представители на 19-те страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия контракт за присъединение на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в наличието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
През април българският дипломат в НАТО Емил Вълев взе участие в първото съвещание на Северноатлантическия съвет с поканените страни.
През юни Съветът на НАТО взема решение за отварянето на комитети и други органи на организацията, в които седемте поканени страни да вземат участие със статут на наблюдаващи.
През октомври България показва в НАТО Годишната национална стратегия за 2003-2004 година по ПДЧ.
През ноември се организира съвещание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 в Брюксел за разискване на Годишната национална стратегия на България по ПДЧ за 2003-2004 година
През декември министърът на външните работи Соломон Паси взе участие в първото съвещание на САС на ниво външни министри с поканените страни в Брюксел. В Заключителното официално съобщение се декларира, че формалното присъединение на новите членове към Алианса ще се реализира незабавно откакто завърши процесът на ратификация.
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 29 март 2004 година във Вашингтон са подадени документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България дружно с още шест страни от Източна Европа става пълновръстен член на Алианса.
На 2 април 2004 година в Главната квартира на НАТО в Брюксел се организира публична гала по отбелязване присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт.
Днес, в комплицираната и динамична интернационална среда, Алиансът продължава да бъде главен дирек на нашата сигурност. България, като деен и виновен член, способства за укрепването на Съюза и за построяването на модерни, боеспособни въоръжени сили, които са в положение да отговорят на новите закани пред световната сигурност, показва Желязков.
Днес България отбелязва 21 години като пълновръстен член на Алианса.
Присъединяването на България към НАТО е един от главните цели на българската външна политика в края на ХХ в., който минава през нескончаем интеграционен развой.
На 13 юли 1990 година с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО. През декември същата година Любен Гоцев реализира първото посещаване на български външен министър в Главната квартира на Алианса.
Следващата 1991 година с визитата на Манфред Вьорнер у нас се реализира и първото публично посещаване на общоприет секретар на НАТО в страната. В края на годината, по покана на Северноатлантическия съвет, президентът Жельо Желев посещава Главната квартира на Алианса в Брюксел.
През 1993 година за първи път в България идва и висшия главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Джон Шаликашвили. В края на годината Народното събрание приема с консенсус Декларация, която показва устрема на страната да се причисли към НАТО и Западноевропейския съюз.
Следващата 1994 година президентът Жельо Желев подписва Рамковия документ и България се причислява към програмата „ Партньорство за мир “(ПзМ).
1997
Категоричната позицията на България за пълноправно участие в Алианса показва президентът Петър Стоянов по време на визитата си в Главната квартира на Алианса през 1997 година Тогава е призната и Национална стратегия за подготовка и присъединение на България към НАТО, а с Постановление на Министерски съвет се основава механизъм за съгласуваност на напъните за подготовката и присъединението към организацията - Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
На 8 май е призната Декларация за национално единодушие, която дефинира присъединението на България към НАТО като главен народен приоритет.
В края на май България взе участие в учредителното съвещание на Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) в Синтра на ниво министри на външните работи. На срещата на високо ниво на НАТО в Мадрид, в която взе участие и българска делегация, са отправени предложения към трите страни-партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на договаряния за участие в НАТО. След форума, с Декларация на държавното управление на ОДС, се удостоверява, че присъединението към НАТО е непосреден народен интерес и стратегически приоритет на България.
България става хазаин на Срещата на министрите на защитата на страните от НАТО и Партньорство за мир от Югоизточна Европа. С Решение на Министерски съвет се открива и Постоянна дипломатическа задача на България към НАТО и Западноевропейски съюз в Брюксел. Първият началник на задачата връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 година
1998
През април на двудневно посещаване у нас идва генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината, в границите на Междуведомствения комитет за консолидиране в НАТО, се реализира повсеместен обзор на постигнатата от България съгласуемост с Алианса.
1999
На 24 април българска делегация, ръководена от президента Петър Стоянов, взе участие в Срещата на НАТО на най-високо ниво във Вашингтон. На България и на останалите страни-кандидати е препоръчан План на деяние за участие в НАТО (Membership Action Plan) и е оповестена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).
През юли още веднъж на посещаване у нас идва генералният секретар на НАТО Хавиер Солана. В края на годината България показва своята първа Годишна национална стратегия за 1999 - 2000 година по Плана на деяние за участие в НАТО, както и Обзорен отчет по политическото и икономическото развиване на страната. Също по този начин се организира и съвещание на Политическия комитет на НАТО и България (формат 19+1) за разискване на осъществяването и използването на Плана на деяние за участие в НАТО.
През декември българска делегация взе участие в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са одобрени План за деяние на ЕАСП за 2000-2002 година, Консолидиран отчет за напредъка по развиването на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни качества за ръководени от НАТО интервенции по ПзМ.
В началото на 2000 година на посещаване в България идва генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън., а по –късно и висшия главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Уесли Кларк.
През март на съвещание на Политико-военния управляващ комитет (ПВРК) и българска делегация, е утвърден пакет от 82 цели по партньорството, които Република България да извършва в границите на цикъла на разширения и приспособен Процес на обмисляне и обзор по ПзМ (ПАРП). През април се организира съвещание на
Северноатлантическия съвет и България (формат 19+1) за разискване осъществяването от България на първия цикъл на Плана на деяние за участие в НАТО. Българската делегация е ръководена взаимно от министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на защитата Бойко Ноев.
През май българска делегация взема присъединяване в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени Доклад на ръководителя за активността на ЕАСП за първата половина на 2000г; Доклад на ръководителя на ПВРК по Засиленото и по-оперативно партньорство; Концепция за оперативните благоприятни условия на водените от НАТО интервенции в границите на ПЗМ; Програма за засилено образование и подготовка в границите на ПЗМ; Доклад за напредъка па развиването на Инициативата за ЮИЕ и поддръжка за Пакта за непоклатимост за ЮИЕ.
Тогава излиза и Решение на Народното събрание, с което се показва поддръжка на Правителството на Република България по глава 27 " Обща военна политика и политика за сигурност ", където категорично се показва, че наред с интеграцията в Европейския съюз, България се стреми интензивно към участие в НАТО и Западноевропейски съюз.
Отново през май страната ни се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО.
До края на годината в Главната квартира на НАТО в Брюксел са показани Годишната национална стратегия 2001 по Плана на деяние за членство; Индивидуалната стратегия за партньорство сред България и НАТО за 2000 година и Обзор на цялостната съгласуемост по ПзМ – 2000 в НАТО.
През октомври в София, се организира Първата среща на министрите на защитата на страните-кандидатки за участие в НАТО с присъединяване на новоприетите членки Полша, Чехия и Унгария, на генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и заместник- генералния секретар на НАТО по обмисляне на защитата и интервенциите Едгар Бъкли. На нея се разискват стратегическите насоки за по-нататъшното партньорство с НАТО за скорошно участие в Алианса.
В началото на 2001 година се организират на съвещания по оценката на България по Процеса на обмисляне и обзор по ПзМ с екип на НАТО. Посещение в България на помощник-генералния секретар на НАТО по обмисляне на защитата и интервенциите Едгар Бъкли. Дадена висока оценка на ролята на България по време на косовската рецесия и на напредъка, реализиран от България в подготовката й за участие в НАТО. Изразена подготвеност от страна на Алианса да продължи да оказва помощ на страната в дейностите й за участие и потвърждаване на уговорката решението за него да бъде взето през 2002 година
През март Министерският съвет на Република България утвърждава Последващия спомагателен протокол към Споразумението сред страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в " Партньорство за мир ". На идващия месец се организира съвещание на Съвета на НАТО + България за приемане на оценката за напредъка на България в осъществяването на Плана на деяние за участие.
През април президентът Петър Стоянов взе участие в съвещание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е разискван Докладът за постигнатия от България прогрес в границите на втория цикъл на Плана за деяние за участие в НАТО.
В началото на октомври в София се организира среща на най-високо ниво на президентите на новите демокрации в границите на Вилнюския развой с присъединяване и на генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и представители на страни-членки на НАТО. Приета е Декларация за взаимност със Съединени американски щати и с решението на САС от 4 октомври 2001 година, потвърждаващо още веднъж обвързаността на външната политика и политика на сигурност на страните от В-10 с произлизащите от Северноатлантическия контракт отговорности, в това число тези от член 5.
През февруари 2002, на среща в Букурещ, министрите на външните работи на България, Румъния, Гърция и Турция слагат началото на разговор и съдействие във формат " 2+2 ", обвързван с по-ранното присъединение на България и Румъния към НАТО.
През март, в Главната квартира на НАТО в Брюксел, се организира съвещание на Политико-военния напътстващ комитет по Партньорство за мир на НАТО във формат 19+1 с присъединяване на България. Обсъдени са оценката на България за 2002 година по присъединяване й в Партньорство за мир и Процеса на обмисляне и обзор на защитата и признатите от България за осъществяване цели по партньорство.
В рамките на интернационалната конференция “НАТО – идващите 50 години “, съдействие за непоклатимост и сигурност в Югоизточна Европа ”, която се организира в Атина през април, министрите на защитата на България, Гърция, Румъния и Турция вършат взаимно изказване по отношение на единната позиция на четирите страни. Те декларират, че посредством приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде осъществена историческата опция за подсилване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и подсилване на евроатлантическата сигурност и непоклатимост.
Отново през април външният министър Соломон Паси и министърът на защитата Николай Свинаров вземат участие в съвещание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за разискване на третия Доклад за постигнатия от България прогрес по Плана за деяние за участие в НАТО.
През май България става хазаин на Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО.
21 ноември 2002 година е значима дата в процеса на присъединение към НАТО - на срещата на най-високо ниво в Прага държавните и държавните ръководители на страните-членки на Алианса публично насочат покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да стартират договаряния с НАТО за присъединение.
През декември Министерски съвет излиза с Решение, с което се утвърждава мандат и екип за водене на диалозите за присъединение, управителен от заместник-министъра на външните работи Любомир Иванов. Министерският съвет утвърждава и уголемен състав на Постоянната дипломатическа задача на Република България към НАТО в Брюксел, която след присъединението към Алианса да се трансформира в Национална делегация към НАТО.
В началото на 2003 година се организират първия и втория кръг от диалозите за присъединение към Алианса. През март в Брюксел се организира и съвещание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 за разискване на българския График за привършване на промените. На изключително съвещание на Северноатлантическия съвет в Брюксел непрекъснатите представители на 19-те страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия контракт за присъединение на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в наличието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
През април българският дипломат в НАТО Емил Вълев взе участие в първото съвещание на Северноатлантическия съвет с поканените страни.
През юни Съветът на НАТО взема решение за отварянето на комитети и други органи на организацията, в които седемте поканени страни да вземат участие със статут на наблюдаващи.
През октомври България показва в НАТО Годишната национална стратегия за 2003-2004 година по ПДЧ.
През ноември се организира съвещание на Старшия политически комитет на НАТО във формат 19+1 в Брюксел за разискване на Годишната национална стратегия на България по ПДЧ за 2003-2004 година
През декември министърът на външните работи Соломон Паси взе участие в първото съвещание на САС на ниво външни министри с поканените страни в Брюксел. В Заключителното официално съобщение се декларира, че формалното присъединение на новите членове към Алианса ще се реализира незабавно откакто завърши процесът на ратификация.
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949 година във Вашингтон.
На 29 март 2004 година във Вашингтон са подадени документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България дружно с още шест страни от Източна Европа става пълновръстен член на Алианса.
На 2 април 2004 година в Главната квартира на НАТО в Брюксел се организира публична гала по отбелязване присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ